Някой беше казал преди време, че ако искаш да опознаеш един народ е хубаво да започнеш като прочетеш неговите приказки…
В тази „приказка“ има твърде типична британска липса на оптимизъм. Някой би казал, че тя, тематиката не предразполага особено към излишен такъв?!!
Но, това е една от малкото книги, в които наистина няма надежда. И не само. Никаква подготовка, било то духовна идейна или физическа, месеци наред хабене на ресурси и време без никаква съпротива…
Книга за всецялостното безсилие и отчаяние.
Да, не бих я забравил, но ако бях писател бих я пренаписал.
Това е моя персонална гледна точка и подход. Не искам да обиждам хората, за които тази книга носи друго послание!
Надявам се никога да не се сблъскам с написаното!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.