За седми клас съм. От Константинов имам да чета „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“. Бях подходила негативно и към двете произведения, защото бях на мнението, че няма да ги разбера (както беше станало и с „Лолита“ на Набоков). Ами, не. Харесаха ми.
„До Чикаго и назад“ е невероятно произведение. Да, няма почти никакво действие, защото това е пътепис — само описание и нищо повече. А аз обичам да разбирам какво става и чрез постъпките, а не само чрез думи. Но изобщо не е скучно, въпреки словесните отклонения на моменти (като онова за бабата при Ниагара). Дава ти представа за онази Америка тогава. За Америка през 19-ти век.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.