Книгите на Алеко трябва да се четат след определена възраст. Несериозно е да сложиш „До Чикаго и назад“ на осмокласници или пък „Бай Ганьо“ на петокласници и да очакваш да го схванат.
Как ще разберат пет-шестнайсет годишни лапета сатирата, залегнала дълбоко и в двете произведения? Отговор — ИЗОБЩО няма да я отразят (с тук-там някои изключения), просто защото не разбират какво е окарикатурено, какво е разкритикувано и какво е оценено.
Тези две книги трябва да бъдат включени в последните класове, а не в първите гимназиални…
Както и да е — приятно четене на едно от най-интересните произведения в българската литература. :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.