Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Вита Морена — рис. Никола Петров Поетеси на Острова на Блажените има твърде малко, макар че доста има, които пишат стихове. И най-лоши от тях са ония, които пишат все за любов, и за да пишат за любов, крадат от живота времето, определено от бога за нея. Да пишеха поне това, което като жени чувствуват! Те само кастрират мъжките чувства, като мислят, че с това ще ги оприличат на женски. И там не липсват вече жени, които уважават себе си и своите чувства, но проявата на тия чувства е тъй честа, че… В една малокултурна страна има много обяснения на това, че, но за тях не е тука място. И там има жени, които не гледат само да се харесат на мъжете, а правят всичко да харесат на себе си. А до таинствения замък — до себе си, — в който не живее лекомислената богиня Суета, пътя не е тъй гладък и с теснички обуща с високи токове мъчно се достига дотам. За там се ходи со коравите сандали на живота. И Вита Морена е една от ония, които само тъй са стигнали в таинствения замък.

Портрета на поетесата — ако се земе за верно, че той е истинският й портрет — показва една жена в скръб, с измъчено лице, но неувяхнал поглед. Коя е тя — никой на Острова на Блажените не знае и нищо не можаха да ми кажат за авторката на една от най-хубавите елегии — Може би моя. Не се знае дали поетесата е писала и други стихове, но за верно твърдят, че с това име няма досега нийде нищо друго печатано. Да не би да е някой псевдоним? Но портретът й е общоизвестен и под него винаги стои подпис Вита Морена. Наверно тя ще е изпяла само една песен, песента на края на своя живот — Може би моя. Жива ли е тя, която тъй реалистично и в такъв тържествен тон и темп е възпяла своето погребение? Или отдавна лежи в гроба, останал бог знае де самотен в полето? На Острова на Блажените никой нищо не знае за нея, за авторката на най-дивния marche funèbre[1]Може би моя!

Бележки

[0] Втори женски образ в антологията, но и с намеците в очерка, и със стихотворението Славейков ни насочва към тъгата, трагичността в своята поезия. И за тоя образ обикновено се смята, че е на Мара Белчева, но е вероятно Славейков да е имал пред вид тогавашната рано починала поетеса, Екатерина Ненчева, чиято поезия е изпълнена със скръб и мисли за смъртта. Съвременниците я описват като висока и стройна, нежна, но — слаба и болезнена. — В оригиналното издание на антологията името е Вита Деледа, в своя екземпляр Славейков е задраскал Деледа и е написал Морена. — Вита (Витка) — българско женско име; Славейков може би е имал пред вид и латинското, и италианско значение на тая дума (живот). Първоначалното име (в оригиналното издание) е съставено по подобие на името на известната италианска писателка Грация Деледа; второто презиме, Морена — по името на старославянската богиня на смъртта Морена.

[1] marche funèbre — траурен погребален марш. Бел.кор.ел.изд.

Край