Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1910 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителни корекции
- zelenkroki (2013)
- Източник
- liternet.bg
Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Илюстрации: Никола Петров, 1910
Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.
Издание:
П. П. Славейков
Събрани съчинения в осем тома. Т.2.
Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
Редактор: Лилия Кацкова
Художник: Александър Поплилов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Ветка Гуджунова
Коректор: Жулиета Койчева
Формат: 16/54/78;
Тираж 12000 екз.
Печатни коли 22
Изд. коли: 15.84
Л.к. IV
Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“
Дадена за набор на 18.VI.1958 г.
Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.
Цена 11.00 лв
Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.
ДКП „Дечо Стефанов“ — София
История
- — Добавяне
1
Не е безгрешен бог дори:
светът не той ли сътвори?
2
Шест деня сила божия сломиха —
а хиледите не я подновиха.
3
По пътя на сърцето през живота —
най-лесно се излязва на Голгота.
4
Кръста святост никому не дава —
мъченика кръста осветява.
5
Земята е била от памтивека
едничкият приятел на човека.
6
Света гора — все грешни чернокапи,
Света гора — където чер пот капи.
7
Не сиромах е който тъй изглежда,
а онзи, който живей без надежда.
8
Който има твърда воля, твърдо на нозе стои;
който е живота видял, от смъртта не се бои.
9
Памет силна — воля твърде слаба.
Много знае — малко както тряба!
10
Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.
11
Мъдростта и глупостта —
два сиамски братя на света.
12
Намери щеш во всяко село
гроб Христов —
тамо дето е предела
между стар живот и нов.
13
Правдата баща е на порока,
а лъжата майка на пророка:
истини еднички проумени
от ония, що са в тях родени.
14
Мъдрий полека издиря
правият истински път:
бързо по него вървят
глупавите — отподиря!
15
Тоз, който се оплаква —
от други помощ той очаква:
за пропаст си подлага
тоз, който му помага.
16
За да изкажеш истина, не стига
да си разтвориш сал устата:
през тях тя няма да изскочи —
ако я нямаш во душата.
17
Тоз, който има нещо да говори,
той по-напред се учи да мълчи:
така в нощта и слънцето лучи
събира да изгрее на простори.
18
Дървото ветри не огъват,
само се то огъва —
на кръст човека не разпъват,
човек се сам разпъва.
19
Сълзите са най-скъп божествен дар;
сълза за себе кой не е пролял,
за другите не ще пролее, — той
на тоя свят е звяр роден.
20
Дето има двама —
опит не е нов —
има ще измама,
че има любов.
21
Таз съща буря дъбове вековни
що кърти и поваля в прах, —
по целини и угари световни
разсява семена плодовни:
но никой ги не вижда тях.
22
Смъртта руши, унищожава,
смъртта пред нищо се не спира,
че в нейна е ръка живота;
но на света най-дивно що е,
преди смъртта да го досегне —
унищожава го живота.
23
Тоз, който знае на света,
че има сал добро и зло —
и в тез къпони хубостта
окача на тегло:
со своя вкус и разум груби,
той само времето си губи!
24
Не малко нещо аз пролях.
Нима това ви се зловиди?
От пълна чаша аз пиях —
та мене ли ще се посвиди!
На тоя свят така то бива —
обилието се пролива.
25
Борец в тъмата зарад светлина,
— лучите нейни другите огряха!
Той своя подвиг не съзна,
— о, доста е, че други го съзнаха.
26
Тъй! С мен е мойта воля,
с теб твоята да бъде, —
и нека волята живот осъди!
И както е било отколя —
владетел или раб под бреме!
Но не владетел и раб в също време.
27
Бъди Мойсей — проклинай и люби!
За боен зов тръбата смел тръби,
и с тежката на волята секира
ти волите на другите строши!
Комуто бог душата възвиши,
не криволи, ни пътища избира:
път всякой е за него път желан,
че води все към Ханаан!
28
„Свещта гори, но не гори да пари —
гори да свети тя:
това е любовта!“
Тъй чух да казва чужденеца стари.
Да, верни са те, истините стари…
Но, казва разум нов:
тежко на таз любов,
която само свети, а не пари!
29
Носителя на своя правда носи
и правдата на другите в сърце;
не словото, а ясното лице
е отговор на тъмните въпроси;
понеже знай на себе си цената,
не се гневи и други не гневи;
на свойта воля най-напред надви,
и с туй надви на другите душата.