Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Допълнителни корекции
zelenkroki (2013)
Източник
liternet.bg

Източник: П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001–2002.

 

 

Илюстрации: Никола Петров, 1910

 

Цялото заглавие на книгата е „На Острова на блажените. Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров. Издателя Александър Паскалев печата антологията в придворната печатница на Иван Кадела, София, 1910 година, месец ноемврий, в две хиледи книги на брой“.

 

Издание:

П. П. Славейков

Събрани съчинения в осем тома. Т.2.

Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.

 

Редактор: Лилия Кацкова

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Ветка Гуджунова

Коректор: Жулиета Койчева

 

Формат: 16/54/78;

Тираж 12000 екз.

Печатни коли 22

Изд. коли: 15.84

Л.к. IV

Поръчка №81|1958 г. на издателство „Български писател“

Дадена за набор на 18.VI.1958 г.

Излязла от печат на 30.VIII.1958 г.

 

Цена 11.00 лв

Книжно тяло: 7.00 лв; подвързия: 3.50 лв.; обложка и приложения: 0.50.

 

ДКП „Дечо Стефанов“ — София

История

  1. — Добавяне

Спиро Година, рис. Никола Петров Една книга смятана без автор. Дълги години се е мислило, че тя е общ сборник от песни, афоризми и максими, и никой не се е интересувал от автора й, смятайки го за издател. За това някак подсеща и странното й име Аманети[1]. Тя е доста стара книга, известна и по нашенско в ръкопис, разни преписи. До днес обаче не са могли да посочат авторите на тия неща и само за някои от изреченията е констатирано, че коренът им се крие в народни поговорки. От лучканията да се намери автора на тая книга, изглежда най-правдива досетката на едновремешния италиански дипломатически агент в Ранава, Иржи Бурмичка[2], изселенец от Острова на Блажените, известен археолог и не съвсем глупав литературен историк — а той твърди, че авторът е Нягул Кавелла, и не може да бъде друг. Досетката на почтения археолог е твърде остроумна и комбинациите, които прави да дойде до нея, показват неговите извънредни дипломатически способности, каквито, казват, той не е можал да прояви в дипломацията. В историята за дирението автора на Аманети се прослави и небезизвестният филолог Корпива[3], родом от Дивогонската епархия. Той пък твърди, че авторът е известният учител и поет от края на миналото столетие — Спиро Година. Почтеният археолог и още по-почтеният филолог още не са довършили изследванията си и въпросът за едно име остава все жива рана в науката. Оценка на самата книга не е правена, тъй като от разправия за автора й не остава време за това. Книгата на Спиро Година има досега седем издания. Моите преводи са направени по 6-то издание (1906), печатано под нагледа на Корпива, което се счита за най-добро и критично издание, понеже има двайсет пъти повече бележки от самия текст. Наистина, изданието, прошарено по такъва начин, прилича на обълшивена риза, но научността му пък е несъмнена. Портретя е релйеф от надгробната плоча на Спиро Година.

Бележки

[0] Славейков неведнъж пише стихотворни афоризми и сентенции — жанр, който се разработва и от други поети (Михайловски, Кирил Христов и др.). Такива са много от стиховете му, озаглавени „Шаркѝ“, подписани с измисленото име Ферхад Меддахи в различни годишнини на „Мисъл“. Тоя жанр идва у него и под влиянието на немската поезия (Гьоте, Фридрих Боденщедт и др.), която подхваща примера на философската поезия на Изтока и често пряко й подражава. — Нито малкото, нито второто име на Спиро Година се среща в Братя Миладинови. Явно е, че презимето (Година) е прието, за да се изрази идеята за времето, за мъдростта, идваща с годините, а Спиро е често срещано българско име. Не е изключено Славейков да е имал пред вид колоритната фигура на създателя на „сиромахомилското движение“ Спиро Гулапчев — и той, като Година, е учител „от края на миналото столетие“ и — без да е бил поет — се е занимавал с писателство. В характера му е било да философства, да говори със сентенции. За него подробности вж. у Д. Благоев — „Принос към историята на социализма в България“, стр. 123.

[1] Аманети — турска дума от арабски произход — нещо, поверено за съхранение, старинно; известие, кратки стихове.

[2] Ранава — град с име, съставено по подобие на италианския град Равена; Иржи Бурмичка — археолог и литературен историк — име по чешки образец: в онова време у нас са на работа много чехи, вкл. археолози.

[3] Корпива — преиначено от „коприва“ (на руски — „крапива“): и тук, като при Бурмичка, със самото име се иронизират Славейкови съвременници — книжовници, — без да притежаваме данни точно кои е имал пред вид.

Край