Пенчо Славейков
Спиро Година ^[0]

Една книга смятана без автор. Дълги години се е мислило, че тя е общ сборник от песни, афоризми и максими, и никой не се е интересувал от автора й, смятайки го за издател. За това някак подсеща и странното й име Аманети^[1]. Тя е доста стара книга, известна и по нашенско в ръкопис, разни преписи. До днес обаче не са могли да посочат авторите на тия неща и само за някои от изреченията е констатирано, че коренът им се крие в народни поговорки. От лучканията да се намери автора на тая книга, изглежда най-правдива досетката на едновремешния италиански дипломатически агент в Ранава, Иржи Бурмичка^[2], изселенец от Острова на Блажените, известен археолог и не съвсем глупав литературен историк — а той твърди, че авторът е Нягул Кавелла, и не може да бъде друг. Досетката на почтения археолог е твърде остроумна и комбинациите, които прави да дойде до нея, показват неговите извънредни дипломатически способности, каквито, казват, той не е можал да прояви в дипломацията. В историята за дирението автора на Аманети се прослави и небезизвестният филолог Корпива^[3], родом от Дивогонската епархия. Той пък твърди, че авторът е известният учител и поет от края на миналото столетие — Спиро Година. Почтеният археолог и още по-почтеният филолог още не са довършили изследванията си и въпросът за едно име остава все жива рана в науката. Оценка на самата книга не е правена, тъй като от разправия за автора й не остава време за това. Книгата на Спиро Година има досега седем издания. Моите преводи са направени по 6-то издание (1906), печатано под нагледа на Корпива, което се счита за най-добро и критично издание, понеже има двайсет пъти повече бележки от самия текст. Наистина, изданието, прошарено по такъва начин, прилича на обълшивена риза, но научността му пък е несъмнена. Портретя е релйеф от надгробната плоча на Спиро Година.