Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Като гледа телевизия и чете вестници, Паскал разбира колко е неправилен.

Неправилен е, откъдето и да го погледнеш.

Носът му е неправилен.

Не е нито римски, нито френски, ами е никакъв.

Брадичката му също е неправилна.

Очите му пък са самата неправилност.

И ушите му стърчат, много по-големи от правилното.

Като продължава в тази посока, Паскал открива, че и жена му е неправилна.

И децата.

За жена си Паскал винаги е подозирал, но за децата му е малко криво.

И за приятелите.

Защото те също са неправилни.

И въздухът му е неправилен на Паскал, и водата.

Като се погледне по-прецизно — и доматите му са неправилни.

И сиренето.

На това място Паскал произнася едно „мамицата му“ и рита пуйката, която се мотае в краката му.

— Мамицата ти неправилна! — казва й Паскал. — Я се виж!…

Пуйката се отдалечава обидена, а Паскал продължава критичния анализ.

И азбуката му е неправилна, и Кирил и Методий са му неправилни.

И „Жив е той, жив е…“ му е неправилен.

За „Под игото“ Паскал не смее и да помисли.

И географията му е неправилна, и историята, и вярата.

Полека-лека Паскал оклюмва.

Когато стига до пиенето и яденето, той се запъва и се бори отчаяно, но накрая се предава и признава, че и те са неправилни.

Съкрушен, той съвсем му отпуска края.

— Неправилен съм до девето коляно! — казва той. — И баща ми беше неправилен, и дядо ми, и неговият дядо!…

Въздиша тежко и се замисля.

— Закъде съм при това положение? — мисли си той. — Всички са го докарали по някакъв начин, само аз не съм във формата.

Тази мисъл го довършва и той пада духом.

След малко обаче се въззема и си казва:

— Не трябва да губя надежда, всичко става. Може да съществувам като печатна грешка в Хартата на Европа!…

Тази мисъл го ободрява и той тръгва да хвърли малко зърно на неправилните пуйки.

Край