Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
даница (2013 г.)

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4

История

  1. — Добавяне

Паскал седи сред розите и мисли.

Трети път му връщат млякото, ниска му била маслеността.

Естествено, че ще е ниска, на кой сега маслеността е висока.

Във водата масло няма, ако имаше, нямаше да разреждат млякото с нея.

Паскал се е амбицирал да докара нужната масленост, каквото ще да става.

Той се бори с тая масленост, откакто се помни, ту той я надвива, ту тя него, но е твърдо решен да не й се дава, докато е жив.

Напоследък работеше с маргарин, слагаше го в млякото, обаче маргаринът изчезна и маслеността пак падна.

Калпава държава, някой го е изнесъл някъде или го трупа на склад, та после да ни одере кожите.

От три месеца Паскал чете книги, учебници, говори с ветеринарния, центрофугира, слага нишесте, опитва всячески.

Не се получава.

Маслеността е ниска.

В плевника има цяла лаборатория, по цял ден пресипва от епруветка в епруветка, по едно време получи изкуствен сапун, ама защо му е сапун, колко се мие Паскал.

Въпросът е не да се миеш, а да не се цапаш.

По едно време така се отчая, че беше готов да слага масло в млякото.

Само да вдигне маслеността.

На всичкото отгоре бъдещето е неясно, говори се за водна криза в световен мащаб, Паскал не знае след време кое с кое ще разрежда.

Дали млякото с вода, или водата с мляко.

Труден живот, откъдето и да го погледнеш, а ония на пункта за приемане на мляко мерят, сякаш те ще го пият.

Който си задели навреме маргарин, сега няма проблеми, ама можеш ли да заделиш за пет крави за половин година.

Ще ти трябва един декар хладилна площ, па и ще ти я разбият още на втората седмица.

На два пъти Паскал стига до формула за синтетичен маргарин на базата на полимери от фуражни дрожди и на два пъти работата се проваляше и епруветките се пръскаха.

Като няма образование човек, за никъде не е.

Паскал усеща, че трябва да тръгне по друг път, може би да опита с вакуум или да разбие валенциите на мастите и след това да ги бомбардира с катиони, но не е сигурен.

Идва му на ум и да зареже цялата химия и да се ориентира към създаване на уред, който да показва все висока масленост.

Хората си живеят живота, в Швейцария кравите ги пасат с компютър, а Паскал седи сред розите и се бори с маслеността.

На тях никой не им прави въпрос за дупките в сиренето, тука обаче, да ти е малко по-ниска маслеността, и шкарто.

И това си мисли Паскал, и друго, и какво ли още не му идва на ум.

Не му хрумва само едно — да не разрежда млякото с вода.

Край