Софи Хана
Ранима близост (29)

27

8 април 2006

— Взела е шибаната ми кола! — викна Чарли в тъмнината.

— Нали не си оставила ключовете в колата? — попита Селърс, тичайки след нея.

— Ключове, чанта, телефон, кредитни карти. Господи! Да не сте си отворили устата, не искам да слушам. Да не сте посмели да ми кажете, че не трябваше да я водя с мен, че не трябваше да си оставям колата отключена с чантата в нея. Изобщо ще може ли да избегнем всякакви дискусии на тема какво е трябвало или не е трябвало да правя? Все още съм ви началник, не забравяйте. — Чарли имаше желание да ги попита какво знае Прауст, но не искаше да показва слабост пред тях. Кризисните ситуации налагаха завръщане към грубата тактика, която й помогна да завърши школата: никога не показвай, че ти пука.

— Селърс, вади телефона. Искам си колата.

— Ще ти трябва късмет, шефе. Знаеш ги шотландските полицаи.

— Тя няма да е дълго в Шотландия. Тръгнала е към болницата в Кълвър Вели да види възлюбения психопат Робърт Хауърт. Нареди на паркинга да я чакат няколко униформени полицаи. Гибс, с теб ще идем да поговорим с госпожа Греъм Анджили.

Чарли се бе стегнала при появата на Селърс и Гибс и сега действаше с типичното за нея самочувствие или поне успяваше да създаде такова впечатление.

Стеф беше в сградата на рецепцията, седнала зад едно от бюрата, с руло розова тоалетна хартия и шишенце лакочистител, и търкаше нокътя на показалеца си с парче хартия. Кожата на врата й беше червена. Нарочно не вдигна поглед, като влязоха. Лицето й — също като задника й, ако можеше да се вярва на думите на мъжа й — беше с оранжев тен, с изключение на малки кръгове около очите, където бяха останали по-светли участъци от кожа. Прилича на бухал, помисли си Чарли.

— Ергенски вечери — викна високо тя и тресна с длани по бюрото.

Тялото на Стеф се сгърчи.

— Как разбра? Кой ти каза? Той ли? — посочи с глава към Гибс.

— Вярно ли е?

— Не.

— Току-що ме попита как съм разбрала. Никой не казва „как разбра“ за нещо, което не е вярно. Би казала: „Защо мислиш така?“, или си толкова тъпа, че не разбираш разликата?

— Мъжът ми искаше да те чука само заради професията ти — злобно изтърси Стеф. — Никога не те е харесвал. Рискът го възбужда, това е. По същата причина ти позволи да използваш нашия компютър оная нощ, макар да знаеше, че си ченге. Ако си беше направила труда да се поровиш, щеше да намериш какво ли не. Казах на Греъм, че е постъпил тъпо, но той просто не може да се въздържи. „Това е тръпка“, така ми каза. — Стеф се изхили. — Знаеш ли как ти вика? Бууб Тюб^[1]. Защото си кльощава, а циците ти са прекалено големи.

Не мисли за това. Не мисли за Греъм. Нито за Саймън.

— Какво има в компютъра, което Греъм не би искал да открия? — попита Чарли. — Ти нали каза, че всички жени били актриси, всичко е било по взаимно съгласие и нищо скрито-покрито? Ако това е вярно, Греъм няма защо да се страхува от полицията. Приеми фактите, Стеф. Не си достатъчно интелигентна, за да ме лъжеш убедително. Току-що два пъти влезе в противоречие със собствените си думи, само за по-малко от две минути. И аз не съм единственият човек, който е значително по-умен от теб и може като нищо да те преметне. Помисли за Греъм. Не ти ли идва на ума, че той с удоволствие ще хвърли цялата вина върху теб? Мислиш ли, че няма да сътвори някоя история, която ще е… о, хиляда пъти по-убедителна от всичко, което би могло да се роди в твоята глава? Той е завършил с отличие в Оксфорд. Ти си просто негова слугиня.

Стеф изглеждаше притисната в ъгъла. Погледът й блуждаеше нервно, очите й скачаха от предмет на предмет из стаята без видима причина.

Очите й. Кожата около тях не беше оранжева, защото Стеф е имала маска, докато е лежала в солариума, като маските, които са нахлузвали на изнасилените жертви. За разлика от Сам Комботекра, който твърдеше, че никога не е влизал в магазини за такива неща, Стеф много добре знаеше откъде се купуват на едро маски за очи. Дали Греъм не я е пращал от време на време да попълни запасите? Чарли блъсна тоалетната хартия и лакочистителя на пода.

— Ще те попитам още веднъж — каза тя със смразяващо безразличие. — Бизнесче с ергенски вечери ли въртяхте?

— Да — отговори Стеф след кратко мълчание. — И Греъм не би могъл да стовари никаква вина върху мен. Аз не съм мъж. Не мога да изнасиля никого.

— Може да каже, че ти си мозъкът на операцията. Дори може да каже, че ти си го накарала да участва. И ще каже и двете. Неговата дума срещу твоята. На бас, че ти си водила цялата организационна дейност, записвала си желаещите, същото, което правиш и за бунгалата.

— Но… няма да е честно от негова страна да каже така — запротестира Стеф. Чарли бе забелязала през годините, в които бе работила в полицията, че и най-безмилостните и отявлени социопати си мислеха, че имат право на справедливо отношение към себе си. Подобно на много престъпници, с които се бе сблъсквала Чарли, Стеф бе ужасена от мисълта, че с нея може да се отнесат нечестно. Много по-лесно бе да се нарушават нормите — нравствени и правни, — когато другите хора продължаваха да ги спазват.

— И чия бе идеята да завъртите този бизнес? Ергенски вечери с изнасилвания на живо. Вдъхновено направени, между другото. Браво. Сигурно представленийцата ви са били много популярни.

— Идеята беше на Греъм, нацяло.

— Не на Робърт Хауърт? — намеси се Гибс.

Стеф поклати отрицателно глава.

— На мен никога не ми е харесвала тази идея. Знаех, че не е редно.

— Значи си знаела, че жените не са били актриси — каза Чарли. — Знаела си, че ги изнасилват.

— Не, мислех, че са актриси.

— Тогава какво не е било редно?

— Ами не беше редно, въпреки че жените искаха да го направят.

— О, така ли? И защо?

Стеф се помъчи да измисли нещо. Чарли почти виждаше как зъбците се движат в главата й: бавно се въртят, скърцат и се надяват да зацепят.

— Онези мъже, които идваха… може да са гледали представленията, които давахме… които Греъм даваше, и… да са си създавали погрешното убеждение, че това може да се прави с жените.

— Кажи ми проклетата истина! — кресна Чарли и сграбчи Стеф за косата. — Знаела си, нали, грозна кучко? Знаела си, че тези жени са били изнасилвани!

— Ау! Пусни ме, боли… Добре, знаех!

Чарли усети как изчезва съпротивлението в ръката й. Беше отскубнала кичур от косата на Стеф, по главата й имаше капчици кръв. Гибс гледаше с безразличие; сигурно със същото изражение щеше да гледа и скучен ръгби мач по телевизията, все толкова щеше да се промени лицето му или поведението му.

Стеф започна да подсмърча.

— Аз не съм съучастница, аз съм жертва. — Тя потърка нараненото място на главата си. — Не исках да го правя, Греъм ме караше. Каза, че не можел да рискува да отвлича жени от улицата прекалено често, затова през повечето време аз трябваше да играя ролята на жертвата. Всичко, което е правил с онези жени веднъж или два пъти, с мен го е правил стотици, хиляди пъти. Понякога толкова се протривах, че не можех дори да седна. Не можете да си представите какво е. Нямате представа какво е да си на мое място, затова недейте…

— Преди малко каза, че си играела роля — напомни й Чарли. — Греъм ти е съпруг. Ти така и така спиш с него. Защо да не го правите и пред публика и да спечелите малко нари? Много пари вероятно.

— Греъм ме изнасилваше, точно както изнасилваше другите — настоя Стеф.

— Преди каза, че ролята ти била изтощителна — отново й напомни Чарли. — Не травмираща, ужасна, унизителна. А изтощителна. Странен начин да се говори за безкрайно изнасилване пред публика. Звучи много по-убедително като описание на участие в секс представления на живо, с желание, вечер след вечер. Тогава бих могла да си представя, че е изтощително.

— Не съм го правила с желание. Ненавиждах го. Казвах на Греъм: по-добре да чистя тоалетните всеки ден, отколкото да правя това.

— Тогава защо не се обади в полицията? Можеше да сложиш край на тормоза с едно телефонно обаждане.

Стеф премига няколко пъти, докато схване тази необикновена идея.

— Не исках да създавам неприятности на Греъм.

— Така ли? Повечето жени щяха с готовност да „създадат неприятности“ на мъж, който ги е изнасилил само веднъж, да не говорим, ако го е направил стотици пъти.

— Не и ако този мъж е техният съпруг! — възрази Стеф и избърса мокрото си лице с опакото на ръцете.

Чарли трябваше да признае, че в отговора й имаше логика. Възможно ли бе Стеф да е била въвличана насила? И Робърт Хауърт също? Може ли Греъм да е накарал брат си насила да отвлече и изнасили Пру Келви?

— Греъм не е лош човек — каза Стеф. — Той просто… Той вижда света по различен начин, това е. Има си свой начин. Жените винаги имат фантазии за изнасилване, нали така? Той така казва. И освен това той не ги наранява физически.

— Според теб изнасилването не се брои за физическо нараняване, а, тъпа кучко? — обади се Гибс.

— Ами не се брои — отвърна Стеф възмутено. — Не е задължително. Това си е просто секс. Греъм никога не е пребивал някоя, нито е пращал някоя в болница. — Тя погледна към Чарли обидено. — Виж, Греъм е преживял ужасно детство. Майка му била пачавра и пияница, а баща му не давал пет пари. Били са най-бедното семейство в селото. Но това калило Греъм винаги го е казвал. Хората, на които никога нищо лошо не им се е случвало в живота, са нещастници, а не щастливци. Никога не разбират от какво са направени, на какво биха били способни, ако се изправят пред истинско предизвикателство.

— Него ли цитираш? — попита Чарли.

— Само казвам, че вие не го разбирате, а аз го разбирам. След като баща му ги напуснал, майка му се стегнала и започнала бизнес…

— Да, бизнес със секстелефон — прекъсна я Чарли. — Много предприемчиво от нейна страна.

— От курва аматьор станала курва професионалист, казва Греъм. Той се срамуваше от нея. Но в едно отношение бе доволен от бизнеса й — най-сетне имали малко пари и той можел да избяга. Образовал се и направил нещо от себе си.

— Направил е от себе си похитител и изнасилвач, ето какво е направил от себе си — обади се Гибс.

— Той е успял бизнесмен — заяви гордо Стеф. — Миналата година ми купи регистрационен номер за колата по поръчка, който струваше пет хилядарки. — Тя въздъхна. — В много бизнеси се вършат такива задкулисни неща, че ако се знаеше за тях, щяха да…

— Как рекламирахте? — прекъсна жалките й оправдания Гибс. — Как привличахте клиенти?

— Главно чрез чатруми в интернет. И се предава от уста на уста много често. — Стеф говореше с отегчен тон. — Греъм се занимава с това. Вика му вербуване.

— Зрителите групови резервации ли правят?

Чарли кимна при въпроса на Гибс. Беше важен. Трябваше да го остави да поеме разпита за известно време. Нейният интерес бе прекалено личен; Гибс мислеше за механизма на действие.

— Много рядко. Веднъж имахме група, в която имаше и жени. Това беше необичайно. Обикновено резервациите са индивидуални, а Греъм никога не бе допускал да има жени — мъжете в публиката биха се чувствали неудобно.

— Та значи как точно се процедира? — попита Гибс. — Мъж, който ще се жени, се свързва с Греъм и иска да му организира една от неговите специални ергенски вечери и после?

— Греъм намира другите мъже, да стане група от десет-петнайсет човека.

— Как ги намира?

— Нали ви казах. Главно като разговаря с хора в интернет. Той е много навътре в тия… порно киберобщности. Има много връзки.

— Високопоставени приятели — измърмори Чарли.

— Значи тези мъже прекарват ергенските си вечери с хора, които никога не са виждали? — попита Гибс.

— Да — отвърна Стеф, все едно това би трябвало да е очевидно. — Повечето мъже не могат да поканят нормалните си приятели. По всяка вероятност нормалните им приятели едва ли си падат по такъв род неща, затова нашите клиенти не биха искали те да узнаят за странните им вкусове. Разбирате ли?

Чарли кимна, усещайки как из цялото й тяло плъзва отвращение като бавно действаща отрова.

— Нормалните мъже искат да прекарат ергенските си вечери със своите приятели — тихо каза Гибс. — Това е смисълът. А не да гледат изнасилване, седнали до непознати. Това не е ергенска вечер.

— Значи Греъм събира десет-петнайсет ексцентрични извратени типове за всяко изнасилване и какво става после? — намеси се пак Чарли. — Мъжете срещат ли се преди това, опознават ли се?

— Не, разбира се. Те не искат да се познават. Просто искат да прекарат една вечер с подобни на себе си хора, с които повече никога няма да се видят. Дори не използват собствените си имена. Щом се запишат, Греъм им измисля ново име, което използват през цялата вечер. Вижте, надявам се да получа някакво признание за помощта, която ви оказвам. Сега не можете да кажете, че не ви съдействам.

Неприятен спомен излезе на повърхността в мислите на Чарли.

— Греъм нали бил разсеян и винаги оплесквал нещо с резервациите за бунгалата?

Стеф се намръщи.

— Да, но бунгалата въртя аз. Греъм не си пада по тази работа, в сравнение с ергенските вечери, де. Когато нещо наистина го интересува, прави всичко както трябва на сто процента.

— Възхитително — вметна Чарли.

Стеф сякаш не долови сарказма й.

— Да — съгласи се тя. — Гледа никога да не излага на риск клиентите си. Наистина много държи да са в безопасност — това е основното му правило — винаги да се грижи за клиентите; никога не хапи ръката, която те храни.

— Нямам търпение да му кажа, че всичките му клиенти ще бъдат подведени под отговорност за съучастничество в изнасилване — заяви Чарли.

— Не можеш — поклати глава Стеф. Опитваше се да се държи като обективен източник на информация и да скрие триумфа в гласа си, но Чарли го чу. — Това, което ви казах: че жените са платени актриси, е официалната версия. Греъм казва на всеки, който се запише, че ако не дай си боже стане нещо, всички трябва да твърдят, че са били убедени, че гледат шоу, в което изнасилването е игра, а жените участват по свое желание. Затова единствено Греъм прави секс, а мъжете само гледат, макар навярно да им се иска да вземат участие и те. Измислено е така, че да не могат да ги обвинят в нищо. Вие не можете да докажете, че клиентите са знаели, но безучастно са гледали как жените насила са заставяни да правят секс.

— Ти току-що ни каза — отбеляза Гибс, без изобщо да се впечатли от логиката й. — И двамата те чухме да го обясняваш съвсем ясно. Това ни е достатъчно.

— Но… нали не е написано черно на бяло — Стеф пребледня.

— Наистина ли си мислиш, че не можем да накараме тези мъже да пропеят? Смяташ, че няма да проговорят, че всички ще се придържат към версията? — Чарли се наведе над бюрото. — Прекалено много са, Стеф. Някой от тях ще подаде и ще изплюе камъчето, защото ще е напълнил гащите от страх. Ще се хванат на същата лъжа, на която се хвана и ти — че като говорят, ще се спасят от затвора.

Долната устна на Стеф затрепери.

— Греъм ще ме убие — изхлипа тя. — Ще хвърли вината върху мен, няма да е честно! Ние просто предоставяхме вид услуга, това е. Забавление. Мъжете не са сторили нищо нередно, не са пипнали с пръст онези жени.

— Ти ли приготвяше храната? — попита Гибс. — Изисканите вечери? Или Робърт Хауърт? Знаем, че и той е замесен в изнасилванията, знаем, че някога е бил готвач.

Чарли скри изненадата си. Робърт Хауърт е бил готвач?

— Аз готвех — въздъхна Стеф.

— Пак ли лъжеш?

— Опитва се да прикрива Робърт, защото е брат на Греъм — обади се Чарли. — Ако Греъм проявява сантименталност по отношение на клиентите си, представи си какво изпитва към брат си.

— Тук грешите, наистина — злорадо отбеляза Стеф. — Робърт и Греъм не си говорят от години.

— Защо? — попита Гибс.

— Имаше голям скандал. Робърт започна да излиза с… една от онези жени. Каза на Греъм, че ще се ожени за нея. И наистина взе че се ожени, тъпакът му е тъпак.

— За Джулиет ли? — обади се Чарли. — Джулиет Хесълхърст?

Стеф кимна.

— Греъм побесня, задето Робърт изобщо се е запознал с нея, след… е, знаете… Излагаше бизнеса на риск. Греъм можеше да се озове зад решетките, а Робърт пет пари не даваше и направи каквото си бе наумил. — Устните й потрепваха от гняв. — Греъм е прекалено мекушав с Робърт. Винаги съм му казвала, че ако Робърт беше мой брат, никога нямаше да му проговоря.

— Е, нали каза, че Греъм не му говори — напомни й Чарли.

— Да, но все се опитва да се сдобрят. Аз им служа за посредник и вече ми писна да предавам съобщения напред-назад. Моят съпруг е прекалено мекушав. Робърт е този, който не иска да подаде ръка. — Стеф свъси вежди и се замисли дълбоко. — Греъм обаче казва, че не може да се откаже от него. Робърт е малкото му братче, винаги се е грижел за него. Във всеки случай повече, отколкото оня нехранимайко баща им.

— Значи Греъм нямаше нищо против да прости на Робърт, задето е изложил бизнеса на опасност? — обобщи Гибс.

— Да. За Греъм семейството си е семейство, каквото и да става. Той беше такъв и е майка си и баща си. Робърт прекъсна всякаква връзка с тях, и с двамата. Дума не им е проговорил, откакто е напуснал родния си дом. Смята, че си го заслужават, щом никога не им е пукало за него. То си беше така де, ама… той каза същото и за Греъм, като се скараха, задето Робърт започна да излиза с онази Джулиет. А то изобщо не беше същото! — Нов повод за изразяване на старо възмущение.

— Щом Греъм обича Робърт, имаш основания да лъжеш за участието на Робърт в изнасилванията — заключи Чарли.

Стеф се намръщи.

— Повече нищо няма да ви кажа за Робърт.

— Той е изнасилил Прудънс Келви — обади се Гибс.

— Не знам за какво говорите. Не съм чувала това име. Вижте, не помня имената на всички жени. Бях заета в кухнята през повечето време.

— Пру Келви е била изнасилена в камиона на Робърт — каза й Чарли.

— О, така ли? В такъв случай не бих могла да знам. Когато не бяха нужни ястия, стоях настрана. Освен когато аз трябваше… да играя ролята на жертва.

— Защо сменихте бунгалото с камион? — попита Гибс.

Стеф се взря в ноктите си.

— Е?

Тя въздъхна, сякаш въпросите я изтощаваха.

— Бизнесът с бунгалата вървеше все по-добре и по-добре. Стигна се дотам, че почти през цялото време имаше хора, гости. Греъм реши, че е прекалено рисковано — някой можеше да види или да чуе нещо. А камионът беше… подвижен. Беше по-удобно. Особено за мен. Беше ми писнало от проклетото готвене. И без него си имам достатъчно работа. Единственият недостатък е, че сега не можем да взимаме толкова много, защото в пакета няма включена вечеря. Но все пак предлагаме напитки. — Стеф беше надигнала глас, сякаш се оправдаваше. — Шампанско, качествено шампанско. Така че не е като да не предлагаме нищо.

Чарли си помисли как би се зарадвала, ако Стеф Анджили внезапно се гътне и умре от неочакван, но особено болезнен инфаркт. Гибс, изглежда, споделяше същите чувства.

— Ненавиждам го този Робърт — изхлипа Стеф, сякаш повече не можеше да крие омразата си. — Да си смени името… копелето му с копеле. Направи го само за да нарани Греъм, и успя. Греъм бе съсипан. А в момента е в ужасно състояние, откакто ти му каза, че Робърт е в болница. — Стеф захвърли последните думи срещу Чарли, която се опита да не трепне, спомняйки си как бе разговаряла по мобилния си със Саймън пред Греъм. После Греъм нехайно попита: „И какво се е случило с тоя приятел Хауърт?“, и Чарли му разказа за Робърт и сподели, че е малко вероятно да оживее. Греъм видимо се разстрои; Чарли тогава си помисли колко е хубаво, че има сърце за чуждото нещастие.

— Греъм наистина държи на семейството, а неговите са хвани единия, удари другия — продължаваше Стеф. — Даже братчето му се оказа предател. За кого се мисли тоя Робърт? Той постъпи зле, а не Греъм. Толкова е нечестно! Всеки знае, че не трябва да смесва работата с удоволствието, а още по-малко е редно човек да се опитва да съсипе бизнеса на собствения си брат. А той го направи на два пъти.

— Какво?

— Оная Наоми, с която беше преди малко. Робърт сигурно е чукал и нея, защото тя се опита да запази бунгало за двама им. И освен това се представи като Хауърт, но аз разбрах, че е тя, още щом чух името Наоми. Греъм газ пикаеше. „Робърт пак се издъни“, викаше.

Чарли се опита да проясни мислите си. Няма по-ефикасно средство да си докараш мисловна клаустрофобия от това да разговаряш с тъп човек.

— Греъм и Робърт не си говорят, но въпреки това вие използвате неговия камион за вашите ергенски вечери.

— Да — кимна Стеф. — Греъм си има комплект резервни ключове.

— Искаш да кажеш, че използвате камиона му за ергенските си вечери без знанието на Робърт? — извиси глас Гибс с явно недоверие. — Все трябва да е забелязал, че камионът му изчезва понякога през нощта. Да не би Греъм да се е преструвал, че го използва за нещо друго?

Чарли си помисли, че въпросите на Гибс бяха насочващи и това не й хареса. Да не би да се опитваше да намери начин да оневини Робърт за всичко? Все пак твърдо се знаеше, че Хауърт е изнасилил Пру Келви — имаше солидно неопровержимо доказателство за това.

Стеф прехапа устни и сякаш застана нащрек.

Гибс реши отново да опита.

— Ако Робърт не е искал да има нищо общо с Греъм, защо му е позволил да използва камиона? За пари ли? Под наем ли го взима Греъм?

— Нищо няма да ви кажа за Робърт — заинати се Стеф и скръсти ръце на гърдите си. — Греъм и без това ще ме убие. Ако проговоря за Робърт, ще ме реже парче по парче. Той много закриля брат си.