Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кавендиш Скуеър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Husband’s Wicked Ways, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Джейн Фийдър. Съпружески премеждия

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2013

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 978-954-455-077-0

История

  1. — Добавяне

Пролог

Коруна, Испания, 16 януари 1809 година

Мъжът, известен на враговете си само като „Смока“, извади шпагата си и застана в сянката на вратата, която излизаше на тясната селска уличка. Навсякъде се водеше бой и бъркотията беше неописуема. Цвилеха коне, звънтеше стомана, отекваха оръдейни залпове. Остатъците от ариергарда на сър Джон Мор водеха последното отчаяно сражение в селото и околностите. Повече от сто британски търговски кораба, ескортирани от десет военни фрегати, чакаха долу в залива, за да евакуират армията на генерала, оцеляла след мъчителното отстъпление през заснежените Кантабрийски планини.

Смока изчака преследвачите да се приближат до вратата. Нямаше представа колко са, но знаеше, че е длъжен да ги задържи, докато младият му ординарец отнесе важния документ на кораба. Трийсет минути би трябвало да му стигнат, за да спаси кожата си. Ако успее да се справи с връхлитащите французи, и той ще има време да слезе в залива и да се качи на някой от чакащите кораби. Ако обаче не успее…

Лицето му се вкамени. Е, поне бе изпълнил дълга си. Документът беше на сигурно място. Той беше войник… винаги е бил войник. Мъжете са родени, за да се бият, и често загиват в бой — това беше голата истина… понякога много болезнена, защото тези мъже му бяха другари. А някои бяха дори повече от това. Близки приятели, почти братя. Такъв беше случаят с Фредерик. Ако днес успее да отмъсти за смъртта на Фредерик, ще умре доволен и спокоен.

Френските войници разбиваха вратите, претърсваха къщите, оглеждаха всяко скрито ъгълче. Смока чуваше отривисти команди и въпроси. Жителите на Коруна се бяха изпокрили и чакаха армиите да се изтеглят. Щом сметна, че моментът е настъпил, мъжът излезе на улицата с гола шпага в ръка и се обърна към двамата френски войници, които се опитваха да проникнат в отсрещната къща.

— Мен ли търсите, господа? — попита учтиво той.

Двамата мъже се завъртяха към него и размахаха оръжията си. Смока застана така, че да не им позволи да го обградят, и мислено се поздрави за избрания момент. Само двама. Лесно ще се справи с тях… ако, разбира се, не дойде подкрепление.

Той се вслуша, но не долови тропот на ботуши. Засмя се мрачно и нападна. Изненадващата атака слиса французите, но те се овладяха бързо и скоро му доказаха, че са опитни в близкия бой. Докато парираше ударите им, Смока се стараеше да не се отдалечава твърде много от вратата и да си пази гърба. През цялото време буквално танцуваше по улицата и правеше пируети, за да избягва двете неуморни оръжия, които се стремяха да му вземат живота. Изведнъж подуши шанса си. Мъжът вляво се спъна в неравния паваж и се олюля. За миг тялото му се откри и Смока го връхлетя като вихър. Шпагата му се заби в мека плът, мъжът изохка и рухна на земята. Изпусна сабята и притисна длан върху кървящата рана на хълбока.

Макар да беше смъртно изтощен, Смока се постара да се справи и с втория неприятел. Знаеше, че му остава още само един французин, за да отмъсти за убийството на Фредерик, и изведнъж усети приток на нови сили. Противникът му се отдръпна, направи лъжливо завъртане и нападна. При това се откри и острието на шпагата се заби между ребрата му.

Смока отскочи назад и изчака с насочена надолу шпага, докато онзи се превиваше от болка. Когато шпагата падна от безсилната му ръка, победителят я изрита настрана, изрита и другата и студените му сиви очи внимателно огледаха обезвредените врагове. Отмъщението е едно, каза си той, но хладнокръвното убийство е съвсем друго. Наведе се, дръпна шалчето от шията на единия ранен и грижливо изтри кръвта от острието на шпагата си.

— Един ден със сигурност ще съжалявам — отбеляза любезно той, — но не бих могъл да убия обезоръжен и ранен противник. Подобни действия винаги са ме отвращавали. Е, джентълмени, днес е щастливият ви ден.

Смокът прибра шпагата в ножницата, хвърли окървавеното шалче на земята до изпадналия в безсъзнание негов собственик и забърза с дълги крачки към пристанището. Това беше последната му битка.

Ако по пътя към спасителния кораб успее да избегне нови срещи с французите, ще бъде най-добре. Тогава наистина ще се почувства като победител.