Урсула Ле Гуин
Въпросът за Сегри (3)

Неуместна любов|от Сем Гриджи

Азак израсна в майкодом в Долноречния квартал, близо до текстилните фабрики. Тя беше умно момиче, а семейството и съседите й с гордост събраха парите, нужни, за да отиде да учи в колеж. Върна се в града като начинаещ мениджър на една от фабриките. Азак работеше добре с другите хора. И просперираше. Имаше ясна идея какво иска да постигне през следващите години — да намери двама или трима партньори, с които да основе дъщердом и бизнес.

Красива жена в разцвета на младостта си, Азак много обичаше секса, особено сношенията с мъже. Макар да пестеше пари за основаване на бизнес, харчеше и доста в ебалнята, посещаваше я често, нерядко наемаше по двама мъже едновременно. Обичаше да гледа как се възбуждат един-друг в мъжество, което би било непостижимо, ако са сами, и как се засрамват, ако не успеят. Намираше увисналия пенис за нещо отвратително и не се колебаеше да отпрати мъж, който не успява да прониква в нея два-три пъти на нощ.

Замъкът в нейния район купи млад шампион от Танцовия турнир на югоизточните замъци и скоро го изпрати в ебалнята. След като го бе видяла по холовизията как танцува на финалите, Азак остана запленена от неговия плавен и грациозен стил, от неговата красота. Прииска й се час по-скоро да я обслужи. Цената му беше два пъти по-висока от цената на всеки друг мъж там, но тя не се поколеба да я плати. Убеди се, че е хубав и мил, отзивчив и нежен, умел и податлив. През първата им вечер заедно стигнаха до оргазъм едновременно, пет пъти. Когато си тръгна, тя му даде голям бакшиш. След седмица отново отиде и поиска да й изпратят Тодра. Удоволствието, което й достави, беше невероятно и съвсем скоро той се превърна в нейно пристрастяване.

— Ще ми се да си само за мен — каза му една вечер, когато лежаха все още прегърнати, отпуснати, удовлетворени.

— Това е желанието и на моето сърце — отговори той. — Искам да съм твой слуга. Никоя от жените, които идват тук, не ме възбужда. Не ги искам. Искам само теб.

Тя се зачуди дали й казва истината. Следващия път, когато отиде, попита мениджъра, дали Тодра е толкова популярен, колкото са се надявали.

— Не — отвърна мениджърът. — Всички други се оплакват, че с тях Тодра е намръщен и невнимателен, че трудно се възбужда.

— Колко странно — промълви Азак.

— Не е — отбеляза мениджърът. — Влюбен е в теб.

— Мъж да е влюбен в жена? — учуди се Азак и се засмя.

— Случва се много често — обясни мениджърът.

— Мислех, че само жените се влюбват — каза Азак.

— Жените понякога също се влюбват в мъже и това е лошо — поклати глава мениджърът. — Може ли да те предупредя, Азак? Любовта трябва да е между жените. Тук тя няма място. Няма как да доведе до нещо добро. Не ми се ще да загубя парите, но те съветвам да поръчваш някои от другите мъже, вместо всеки път да питаш за Тодра. Окуражаваш го, не виждаш ли? А това ще му навреди.

— Само че ти и той печелите доста пари от мен — изтъкна Азак, все още през смях.

— Той щеше да печели повече от другите жени, ако не беше влюбен в теб — възрази мениджърът. Аргументът се стори слаб на Азак в сравнение с удоволствието, което й доставяше Тодра, така че каза:

— Е, ще може да се занимава с всички тях, след като свърша с него, но засега го искам.

След сношението същата вечер каза на Тодра:

— Мениджърът тук твърди, че си влюбен в мен.

— Аз сам ти признах, че е така — отговори Тодра. — Казах ти, че съм твой. Казах ти, че искам да ти принадлежа, да ти служа. Само на теб. Бих умрял за теб, Азак.

— Това е глупаво — поклати глава тя.

— Не ме ли харесваш? Не ти ли нося радост?

— Повече от всеки мъж, когото съм познавала — отговори тя и го целуна. — Ти си красив и ми носиш радост, скъпи ми Тодра.

— И не искаш някого от другите мъже, които идват тук, нали? — попита той.

— Не. Всички те са грозни и недодялани в сравнение с моя красив танцьор.

— Слушай, тогава — поде той, седна и стана много сериозен.

Беше строен мъж на двайсет и две с дълги мускулести крайници, широко разположени очи и тънки, чувствени устни. Азак лежеше и го галеше по бедрото, мислеше колко предизвикващ обич и любящ беше.

— Имам план — каза той. — Когато танцувам, знаеш, в танци разкази, често играя ролята на жена. Правя го от дванайсетгодишен. Хората не могат да повярват, че съм мъж, толкова добре играя жена. Ако избягам оттук, от замъка като жена, мога да дойда в къщата ти, да ти бъда слугиня…

— Какво? — възкликна Азак, стъписана.

— Мога да живея там — заяви той пламенно и се наклони към нея. — При теб. Винаги ще сме заедно. Ще можеш да ме имаш всяка нощ. И няма да ти струвам нищо, освен храната. Ще ти служа, ще те обслужвам, ще чистя къщата ти, ще правя каквото искаш. Каквото искаш. Азак, моля те, любима моя, прекрасна моя, нека бъда твой! — Видя, че още е стъписана, и бързо продължи: — Когато ти омръзна, ще можеш да ме отпратиш…

— Ако опиташ да се върнеш в замъка след такава щуротия, ще те бият с камшик до смърт, идиот такъв!

— Ценен съм — въздъхна той. — Ще ме накажат, но няма да ме наранят физически.

— Грешиш. Ще престанеш да танцуваш, а стойността ти тук е ниска, защото не задоволяваш добре никоя, освен мен. Мениджърът ми го каза.

В очите на Тодра се появиха сълзи. Азак не искаше да му причинява страдание, но беше искрено ужасена от безумния му план.

— Пък и ако те открият, скъпи — продължи тя по-деликатно, — аз ще бъда напълно опозорена. Този план е детински, Тодра. Моля те, никога повече не си фантазирай подобни неща. Аз наистина съм много, много привързана към теб, обожавам те и не искам друг мъж, освен теб. Вярваш ли ми?

Той кимна. Преглътна сълзите си и добави:

— Засега.

— Засега и за още много, много, много време! Мой мили, скъпи, красив танцьоре, ще бъдем заедно, колкото желаем, години и години! Просто изпълнявай дълга си и с другите жени, които идват, така че от замъка да не те продадат другаде! Моля те! Няма да понеса да те загубя, Тодра!

Притисна го страстно с прегръдките си, възбуди го отново и скоро двамата пак пъшкаха в агонията на насладата.

Макар и да не беше в състояние да приеме любовта му изцяло сериозно — защото какво би могло да произлезе от такава заблудена емоция, освен някоя глупава приумица като онази, която й предложи, — все пак тя успяваше да докосне сърцето й и Азак изпитваше към него особена нежност, която невероятно засилваше удоволствието при сношенията им. И така, в продължение на година тя прекарваше по две-три вечери седмично в ебалнята, повече от това не би могла да си позволи. Мениджърът в опитите си да обезсърчи любовта на Тодра не намаляваше хонорара му, въпреки че не беше популярен сред останалите клиентки. Азак харчеше много пари за него, ала самият той никога, след първата нощ, не приемаше от нея никакво допълнително възнаграждение.

Тогава една жена, която не бе успяла да зачене с много от отците в ебалнята, опита с Тодра и веднага зачена, като при изследването се установи, че зародишът е от мъжки пол. Друга жена също зачена от него и също момче. Изведнъж Тодра стана много търсен като отец оплодител. Жени от целия град започнаха да се стичат, за да ги обслужи. Това, разбира се, означаваше, че той трябваше да е свободен през периода им на овулация. Вече много от вечерите ставаше невъзможно да се среща с Азак, защото нямаше начин мениджърът да бъде подкупен. Тодра не харесваше популярността си, но Азак го утешаваше и окуражаваше, казваше му колко се гордее с него и как работата му никога не би попречила на любовта им. В действителност обаче тя не съжаляваше особено, че е толкова зает, защото междувременно си бе намерила друг човек, с когото да прекарва вечерите.

Беше млада жена на име Зедр, която работеше във фабриката като специалист по ремонта на машините. Беше висока и хубава. Азак първа забеляза колко свободно и силно крачи, колко горда е осанката й. Намери претекст да се запознае с нея. И скоро започна да й се струва, че Зедр й се възхищава. В продължение на дълго време обаче двете се държаха само като приятелки, без да предприемат опити за сексуални контакти. Прекарваха заедно доста, ходеха на танци и на игрите, и Азак реши, че този социален живот й допада повече, отколкото да се затваря в ебалнята с Тодра. Говореха си как двете биха могли да направят сервиз за поправка на машини. С времето Азак установи, че красивото тяло на Зедр почти непрекъснато е в мислите й. Най-накрая, една вечер в нейния самостоятелен апартамент каза на приятелката си, че я обича, но не е искала да обременява приятелството им с желанието си.

Зедр отговори:

— Искам те още откакто те видях за първи път, но не ми се щеше да те карам да се чувстваш неловко. Смятах, че предпочиташ мъже.

— Така беше доскоро, но сега искам да правя любов с теб — заяви Азак.

Първоначално беше доста боязлива, но Зедр беше опитна и деликатна, и умееше да удължава оргазмите на Азак, докато не я издигна на висоти, за които не беше и мечтала.

— Ти ме направи жена — призна тя на Зедр.

— Тогава да станем съпруги — предложи Зедр.

Ожениха се, преместиха се в къща в западния край на града, напуснаха фабриката и започнаха собствен бизнес.

През цялото време Азк не спомена и дума за любовта си към Тодра, когото виждаше все по-рядко и по-рядко. Донякъде засрамена от страхливостта си, тя се успокояваше сама, че той би трябвало да е дотолкова зает с обслужване, та навярно тя не му липсва кой знае колко. В края на краищата, въпреки романтичните приказки за любов, той беше мъж, а за един мъж сексът е най-важното нещо, не е просто елемент от любовта и живота, каквото е за жените.

Когато се ожени за Зедр, изпрати на Тодра писмо, в което му обясняваше, че пътищата им са се разделили, че смята да се премести и че повече няма да го види, но винаги ще го помни с обич.

Получи отговор незабавно — писмо, в което той я молеше да отиде да поговори с него, пълно с клетви във вечна любов, изпъстрено с правописни грешки и трудно за четене. Писмото я трогна, смути и засрами. Не му отговори.

Той й писа отново и отново, опита да се свърже с нея по холомрежата на новото й работно място. Зедр настояваше да не му отговаря с думите: „Би било жестоко да го окуражаваш“.

Новият им бизнес потръгна добре от самото начало. Една вечер си бяха у дома и режеха зеленчуци за вечеря, когато на вратата се почука.

— Влез! — извика Зедр, която мислеше, че е Чочи — приятелка, която можеше евентуално да им стане трета партньорка. Появи се непозната, висока, красива жена, забрадена с шал. Тя отиде право при Азак и заговори с усилие:

— Азак! Азак! Нека остана при теб! Моля те!

Шалът се свлече от дългата коса. Азак позна Тодра.

Беше стъписана и малко изплашена, но познаваше Тодра от много време и беше привързана към него, така че привичната обич я накара да протегне ръце, за да го посрещне. Видя страха и отчаянието по лицето му, и го съжали.

Зедр обаче, която се досети кой е той, беше едновременно разтревожена и ядосана. Кухненският нож остана в ръката й. Измъкна се от стаята и се обади на градската полиция.

Когато се върна, завари мъжа да моли Азак да му позволи да остане скрит в дома й, да го вземе като слугиня.

— Ще правя всичко! — увери я. — Моля те, Азак, единствена моя любов, моля те! Не мога без теб! Не мога да обслужвам онези жени, онези непознати, които искат само да забременеят. Вече не мога да танцувам. Мисля само за теб, ти си единствената ми надежда. Ще бъда жена, никой няма да разбере. Ще си отрежа косата, никой няма да ме познае!

И продължи в същия дух, почти заплашителен в страстта си, но също и жалък. Зедр слушаше с ледено изражение, мислеше го за луд. Азак слушаше с болка и срам.

— Не, не, не е възможно — повтаряше отново и отново, но той не искаше и да чуе.

Когато полицията почука на вратата и той си даде сметка какво се случва, веднага се спусна към задната част на къщата, за да опита да избяга. Полицайките го хванаха в спалнята. Той се съпротивляваше отчаяно, те упражниха насилие и го подчиниха. Азак им крещеше да не го нараняват, но те не й обърнаха внимание, извиха ръцете му и го удряха по главата, докато не престана да се съпротивлява. Измъкнаха го вън. Началничката на отряда остана, за да запише показанията. Азак опита да се застъпи за Тодра, но Зедр изложи фактите и добави, че според нея е луд и опасен.

След няколко дни Азак се поинтересува в полицията и й казаха, че Тодра е бил върнат в замъка му с предупреждение да не го изпращат в ебалнята една година или докато господарите на замъка не преценят, че е способен на отговорно поведение. Замисли се как ли биха могли да го накажат и се почувства зле.

— Няма да го наранят, твърде ценен е — успокои я Зедр. Точно същото бе казал и самият той. Азак повярва с радост. Всъщност изпита облекчение, че повече няма да го среща.

Със Зедр взеха Чочи първо в бизнеса, а после и в домакинството си. Чочи беше жена от квартала с доковете, корава и весела, трудолюбива и непретенциозна, приятна любовница. Бяха щастливи заедно и просперираха.

Мина година, после още една. Веднъж Азак отиде в стария си квартал, за да сключи договор за ремонт с две жени от фабриката, в която бе работила в началото. Попита ги за Тодра. От време на време се появявал в ебалнята, казаха й. Удостоили го с титлата шампион отец на годината от замъка му, и бил много търсен, с висока цена, защото оплождал много жени и голям процент от потомците му били от мъжки пол. Не го търсели за удоволствие, защото имал репутация на грубиян, дори на жесток човек. Жените го поръчвали, само ако искали да заченат. Азак си спомняше колко нежен беше с нея и й беше трудно да си представи, че е възможно да се държи грубо. Вероятно, мислеше си, тежкото наказание в замъка го е променило. Не можеше обаче да повярва, че се е променил истински.

Мина още една година. Бизнесът вървеше много добре, Азак и Чочи започнаха сериозно да се замислят за деца. Зедр не искаше да износва, но с радост щеше да е майка. Чочи имаше предпочитан мъж в местната ебалня, при когото от време на време отиваше за удоволствие. Започна да ходи при него, когато имаше овулация, защото той имаше добра репутация като отец.

Азак не бе посещавала ебалня, откакто се бяха оженили със Зедр. Високо ценеше верността и не правеше любов с никого, освен със Зедр и Чочи. Когато се замисли за бременност, установи, че старият й интерес към секса с мъже е съвсем умрял и дори се е превърнал в погнуса. Не й се нравеше идеята да се осемени сама от банка със сперма, но мисълта да допусне непознат мъж да проникне в нея й се струваше още по-противна. Докато се чудеше как да постъпи, си спомни за Тодра, когото бе обичала истински и с когото бе изпитвала истинско удоволствие. Той продължаваше да е шампион отец, известен в целия град като надежден оплодител. Наистина нямаше друг мъж, с когото да може да изпита удоволствие. А той я обичаше толкова много, че бе изложил кариерата и дори живота си на опасност, само за да бъде с нея. С онази безотговорност явно беше свършено. Никога не й бе писал пак, а замъкът и мениджърите на ебалнята никога не биха допуснали да обслужва жени, ако го смятаха за умопобъркан или ненадежден. След цялото това време, мислеше си, би могла да се върне при него и да му дари удоволствието, което той така силно желаеше.

Уведоми ебалнята за следващия си очакван период на овулация и поръча Тодра. Той вече беше ангажиран за този период и й предложиха друг отец. Тя предпочете да почака до следващия месец.

Чочи зачена и бе във възторг.

— Бързай! Бързай! — казваше тя на Азак. — Искаме близнаци!

Азак установи, че гори от нетърпение да бъде с Тодра. Изпълнена със съжаление за насилието при последната им среща и болката, която вероятно му бе причинила, написа му следното писмо:

Скъпи мой, надявам се дългата ни раздяла и разочарованието от последната ни среща да бъдат забравени при радостта от новата ни среща, а също — че ме обичаш, както и аз все още те обичам. Ще бъда горда да износя твое дете, да се надяваме да е син! Горя от нетърпение да те видя пак, красиви мой танцьоре! Твоя Азак.

Овулацията й настъпи, преди той да има време да отговори на писмото й. Облече се с най-хубавите си дрехи. Зедр все още нямаше доверие на Тодра и се опита да я разубеди да не ходи при него. Пожела й късмет доста намръщено. Чочи окачи на шията й амулет за майчинство и тя тръгна.

В ебалнята имаше нов дежурен мениджър, млада жена с грубо лице, която я предупреди:

— Извикай, ако ти създава неприятности. Може да е шампион, но е груб и не го оставяме безнаказано да наранява хората.

— Мен няма да нарани — усмихна се Азак и влезе нетърпеливо в познатата стая, в която с Тодра се бяха радвали един на друг толкова често. Той стоеше и я чакаше пред прозореца, точно както преди. Когато се обърна, изглеждаше точно какъвто го помнеше — с дълги крайници, копринена коса, спускаща се като водопад по раменете, широко разположени очи, впити в нея.

— Тодра! — възкликна тя и тръгна към него с протегнати ръце. Той пое ръцете й и произнесе името й.

— Получи ли писмото ми? Щастлив ли си?

— Да — отвърна й с усмивка.

— И цялото това страдание, тази глупост заради любовта, вече ги няма, нали? Съжалявам, че пострада, Тодра, не искам това да се случва пак. Може ли просто да бъдем себе си и да сме щастливи заедно, както преди?

— Да, всичко това приключи — увери я той. — И се радвам да те видя.

Притегли я нежно към себе си. Започна нежно да я съблича и да гали тялото й, точно както преди, знаеше какво й доставя удоволствие, тя си спомняше какво доставя удоволствие на него. Легнаха заедно, голи. Тя си играеше с еректиралия му пенис, възбудена, но и донякъде не съвсем готова да го остави да проникне в нея след толкова време, когато долови някакво неестествено движение на ръката му. Отдръпна се леко и видя, че държи нож, който вероятно бе скрил в леглото предварително. Сега го стискаше зад гърба си.

Утробата й се смрази, но продължи да гали пениса и тестисите му, не смееше да се отдръпне, защото той я притискаше към себе си с другата си ръка.

Изведнъж се премести върху нея и вкара пениса си във вагината й с такъв болезнен натиск, че за миг тя си помисли, че го прави с ножа. Еякулира моментално. Когато тялото му се изви назад, тя се измъкна изпод него, втурна се към вратата и побягна от стаята с викове за помощ.

Той я подгони, размахал ножа, и успя да я наръга в плешката, преди мениджърът, останалите жени и мъже да успеят да го уловят. Мъжете бяха много ядосани и започнаха да го бият и ритат, и не спряха въпреки възраженията на мениджъра. Завързаха го гол, окървавен, почти изпаднал в безсъзнание и веднага го изпратиха в замъка.

След това всички се събраха около Азак. Раната й, която не беше сериозна, беше почистена и превързана. Потресена и объркана, тя успя само да попита:

— Какво ще направят с него?

— Какво мислиш, че ще направят с един изнасилвач и убиец? Че ще му дадат награда? — попита мениджърът. — Ще го кастрират, ето какво.

— Но вината беше моя — изпъшка Азак.

Мениджърът я изгледа, поклати глава и каза:

— Полудя ли? Върви си у дома.

Азак се върна в стаята и машинално се облече. Погледна леглото, в което бяха лежали. Погледна през прозореца, пред който обикновено стоеше Тодра. Спомни си как го гледаше да танцува преди толкова много време в състезанието, когато за първи път стана шампион. Каза си: „Животът ми е объркан“. Но не знаеше какво да направи, за да го сложи в ред.

Промените в социалните и културните институции на Сегри не поемат по катастрофалния път, от който се опасява Веселие. Те са бавни и посоката им не е ясна. През 93/1602 г. колежът „Терхала“ кани мъже от два съседни замъка да се запишат за студенти и трима мъже се записват. През следващите десетилетия повечето колежи отварят вратите си за мъжете. След като завършат, студентите от мъжки пол се връщат в замъците, освен ако не напуснат планетата, защото мъжете нямат право да живеят другаде, освен в колежите или в замъците до приемането на Закона за отворените врати през 93/1662 г.

Дори и след приемането на този закон, замъците остават затворени за жените, а мъжете ги напускат с далеч по-бавни темпове, отколкото се опасяват противниците на мярката. Социалното приспособяване към Закона за отворените врати е бавно. В няколко региона усилията мъжете да бъдат обучени на някои основни умения, като фермерство и строителство, преминават с умерен успех. Мъжете работят в конкуриращи се екипи, в отделени, но управлявани от жени фирми. Немалко жители на Сегри в последните години са дошли на Хаин, за да учат — повече мъже, отколкото жени, въпреки голямото несъответствие в броя им, което все още съществува на техния свят.

Следващите биографични бележки на един от тези мъже представляват особен интерес, защото той е участник в събитието, което пряко води до приемането на Закона за отворените врати.