Серия
Хейнски цикъл (разкази)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Matter of Seggri, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2014)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015)

Издание:

Урсула Ле Гуин. Реално и нереално

Американска, първо издание

 

Велики майстори на фентъзи и фантастика

 

Ursula K. Le Guin

The Unreal and the Real

Volume 1: Where on Earth

Copyright © 2012, Ursula K. Le Guin

Volume 2: Outer Space, Inner Lands

Copyright © 2012, Ursula K. Le Guin

http://ursulakleguin.com

 

© Владимир Германов, превод, 2013

© „Megachrom“ — оформление на корица, 2013

© ИК „БАРД“ ООД, 2013

 

ISBN 978-954-655-444-4

 

Превод: Владимир Германов

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Петкова

Печат „Полиграфюг“ АД — Хасково

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 42

 

ИК „БАРД“ ООД — София


Първият регистриран контакт със Сегри е от година 242, Хаински цикъл 93. Странствай/ кораб, напуснал Иао (4-Телец) преди шест поколения, се спуска на планетата, а капитанът записва в корабния дневник следния доклад:

Доклад на Капитан Аолао-Олао

Прекарахме близо четирийсет дни в този свят, който наричат Се-ри или Йеха-ри, където добре се грижеха за нас и ни забавляваха, напускаме го с добра оценка за неговите местни жители, която е в съзвучие с тяхната нереформирана държава. Те живеят в големи сгради, които наричат замъци, с големи паркове наоколо. Извън стените на замъците се простират ниви и плодородни овощни градини, отвоювани с усърдие от изгорялата и суха каменна пустиня, каквато е по-голямата част от земята. Жените им живеят в села и градове, скупчени извън стените. Цялата работа във ферми и фабрики се върши от жените, които са с огромно числено превъзходство. Те са обикновени робини, живеещи в градовете, собственост на господарите на замъците. Живеят сред добитък и всевъзможни груби животни, които се допускат в къщите, някои от които са доста големи. Тези жени са облечени дрипаво, винаги се движат на групи или банди. Не ги допускат зад стените на парковете, затова те оставят храната и провизиите, които искат мъжете, пред външните порти на замъците. Показаха голям страх и недоверие към нас. Някои от моите мъже последваха няколко момичета по пътя, но жените от града се спуснаха като глутница диви животни и хората ми решиха, че е най-добре веднага да се приберат в замъка. Домакините ни посъветваха, че ще е най-добре за нас да стоим настрана от градовете, което и направихме.

Мъжете се разхождат спокойно в големите си паркове и се занимават с един или друг спорт. Вечер отиват в някои къщи в града, тяхно притежание, където могат свободно да си избират жени и да задоволяват похотта си с тях, както поискат. Жените им плащат, както ни казаха, с техни пари, медни, за нощта на удоволствия и им плащат допълнително, ако заченат дете от тях. Прекарват нощите си в плътски наслаждания колкото често им се иска, а дните — в разнообразни спортове и игри, най-често нещо като борба, при която се хвърлят един друг във въздуха, така че се чудехме как така никой никога не бива наранен, а всички се връщат в борбата с чудесна ловкост на ръцете и краката. Също така се дуелират с тъпи мечове и се бият с дълги, леки пръчки. Играят и игра с топка на голямо поле, като с ръцете си ловят и хвърлят топката, а с краката я ритат, спъват, спират противниковите играчи или ги ритат, така че мнозина са със синини или куцат заради страстите в спорта, който всъщност е много приятен за гледане — отборите са облечени с дрехи в контрастиращи ярки цветове, декорирани със злато и украшения, и се спускат в една или друга посока вкупом, хвърлят топката на отделили се от боричкащата се група, които я улавят и хукват към едната или другата врата, гонени от останалите. Извън стените на парка, близо до града, има „бойно поле“, както наричат терена за тази игра, така че жените да могат да ходят да гледат и да насърчават играчите, което правят от сърце — крещят имената на любимците си и с множество груби изрази ги подтикват да спечелят победата.

Момчетата се отделят от жените, когато навършат единайсет години, и се отвеждат в замъка, за да получат възпитание, подобаващо за мъже. Видяхме как отвеждат едно такова момче в замъка с богата церемония и много възторг. Говори се, че жените трудно зачеват деца от мъжки пол, а родените момчета много често умират още в детска възраст, въпреки че ги обсипват с грижи, така че има много повече жени, отколкото мъже. В този случай виждаме проклятието на Бог върху тази раса, както и върху всички, които не го признават, непокаяли се езичници, чиито уши са запушени за истинското слово, слепи са за светлината.

Тези мъже знаят малко за изкуствата, ако не се брои нещо като танц с подскоци, а науката им е на първобитно ниво. Един велик владетел на замък, с когото разговарях — облечен с алени тъкани и злато и наричан принц и велик отец с огромен респект и уважение, — беше въпреки всичко съвършено неук и вярваше, че звездите са светове, пълни с хора и животни — попита ни от коя звезда сме се спуснали. Имат единствено съдове, задвижвани с пара по повърхността, по суша и вода, и никаква идея за летене в атмосферата или космоса, нито пък изпитват някакво любопитство към тези неща, защото казват презрително: „Това е женска работа“. И наистина, установих, че когато питам тези велики мъже за всеизвестни неща, като работата на някоя машина, тъкането на платове или предаването на холовизия, те ме укоряват, че се интересувам от женски неща, и настояват да говоря както подобава на мъж.

При отглеждането на техните свирепи животни в парковете те са много умели, както и в шиенето на дрехите си, които правят от платове, изтъкани от жените във фабриките. Мъжете си съперничат в украсата и великолепието на костюмите си до степен, която ние едва ли бихме приели за мъжка, ако не бяха общо взето истински мъже, силни и готови за всякакви игри и спортове, изпълнени с гордост и много деликатна, огнена чест.

Дневникът, включително записките на капитан Аопао-олао, е върнат (след дванайсет поколения пътуване) в Свещените архиви на Иао, които са разпръснати по време на периода, наречен „Бунтовен“, и в края на краищата са запазени във фрагментарен вид на Хаин. Не съществуват записи за последващи контакти със Сегри до изпращането на първите наблюдатели от Екумена през 93/1333 — мъж от Алтера и жена от Хаин. Каза Агад и Г. Веселие. След година в орбита за картографиране, фотографиране, записване и изучаване на излъчвания, анализиране и научаване на основния местен език наблюдателите се спускат на повърхността. Поради силната си убеденост в уязвимостта на местната култура, те се представят за жители на далечен остров, оцелели след злополука с рибарска лодка, отнесена далече от курса си. Както и очаквали, били разделени веднага — Каза Агад бил отведен в замъка, а Веселие — в града. Каза запазил името си, което звучало приемливо в местните условия. Веселие нарекла себе си Юде. Разполагаме само с нейния доклад, от който следват три откъса.