Читателски коментари (за „Петдесет нюанса сиво “ от Е. Л. Джеймс)

  • 1. Идору (15 септември 2016 в 19:19)

    „Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът «50 нюанса сиво». Никому неизвестната Ерика Мичъл, женица в пре-критическа възраст, издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, «50 нюанса сиво» се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.

    Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

    Ще приключа с това, че преди години Стивън Кинг написа романа «Играта на Джералд», където една жена е оставена вързана за леглото, след като нейният «г-н Грей» получава инфаркт. Споменавам това не само, защото е много по-реалистичен поглед върху «тъмната страна» на BDSM-а, но и понеже за около триста страници в «Играта на Джералд» не се случва абсолютно нищо и пак е в пъти по-добре написана от ученическите въжделения на Е. Л. Джеймс.“

    Това ревю е по-скоро за филма, но съм напълно съгласна с написаното и за това си позволявам да цитирам части от него.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.