Стивън Кинг
Вихър през ключалката (13) (Тъмната кула)

12

Градският кладенец се намираше от другата страна на сградата насред голям незастроен парцел, който според Еди навремето е бил общинската мера. Веригата отдавна беше открадната, но те не се затрудниха, понеже предвидливо се бяха запасили с достатъчно здрави въжета.

— Проблемът е — отбеляза Еди, — че нямаме с какво да вадим водата. Макар че можем да използваме старите дисаги на Роланд…

— Какво е това, миличко? — Сузана посочваше обрасъл с висока трева и калинови храсти участък вляво от кладенеца.

— Нищо не виждам… — подхвана той… и го видя: проблясък на метал. Пресегна се през гъстите храсталаци, опитвайки се да избегне бодлите им, и измъкна ръждясало ведро, в което се мъдреше изсъхнала клонка бръшлян. Имаше даже и дръжка!

— Дай да видя! — нетърпеливо възкликна Сузана.

Еди изхвърли бръшляна и й подаде ведрото. Сузана хвана дръжката, която се счупи с глухо пращене. Тя погледна гузно любимия си и сви рамене.

— Не се притеснявай — успокои я Еди. — Добре, че стана сега, а не докато спускаме ведрото в кладенеца. — Изрита настрани парчетата и внимателно прекара въжето през двете дупки, останали на мястото на дръжката, като направи два възела в краищата им.

— Браво на теб — похвали го Сузана. — Доста си сръчен за бяло момче. — Приведе се и надникна в кладенеца. — Виждам водата. На не повече от три метра е. Ох, изглежда толкова студена!

— Тежък е жребият на коминочистачните! — подхвърли Еди.

Кофата цопна във водата, наклони се и започна да се пълни. Когато потъна във водата, Еди напрегна мишци и започна да дърпа. Дъното на ведрото пропускаше вода на местата, където ръждата бе прояла метала, ала за щастие дупчиците бяха миниатюрни. Той свали ризата си, потопи я във водата и се зае да почисти лицето на Сузана.

— О, мили Боже! Виждам момиче! — пошегува се.

Сузана търпеливо го изчака да свърши, взе събраната на топка риза, изплакна я във водата, изцеди я и започна да бърше ръцете си.

— Е, надявам се, че поне съм успяла да продухам проклетия комин. Няма да е зле да извадиш още вода, след като изчистя повечето мръсотия от себе си, и щом запалим огън, ще имаме и топла вода, с която да се изкъпя…

Някъде далеч на северозапад се разнесе приглушен боботещ тътен. След кратка пауза прогърмя отново. После пак и пак. Все едно слушаха залпова стрелба в изрядна последователност. Двамата влюбени се спогледаха угрижено.

Както си беше гол до кръста, Еди заобиколи инвалидната количка и хвана облегалката:

— Май се налага да побързаме.

В далечината сякаш маршируваше призрачна армия от страховити исполини, която с всеки изминал миг скъсяваше разстоянието помежду им.

— Имаш право — въздъхна Сузана.