Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Don’t You Forget About Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
midnight_sun17 (2015)
Редакция
maskara (2015)

Издание:

Александра Потър. Да започнем отначало

Английска. Първо издание

ИК „Кръгозор“, 2012

Дизайн на корица: Иван Тодоров Домузчиев

Редактор и коректор: Милена Тошева

Технически редактор: Ангел Йорданов

Предпечатна подготовка: Георги Иванов

Печат УП „Св. Климент Охридски“

ISBN 978-954-771-298-0

История

  1. — Добавяне

На баща ми — Рей Потър, който обичаше и се смееше, живя и ни напусна. И повече нищо няма да бъде същото.

Един ритуал в новогодишната нощ

Много древни култури вярват, че магията на новогодишната нощ може да изчисти нещо, което не искате да вземете със себе си от старата в новата година. Ако се страхувате или съжалявате, ако страдате или ви измъчват болезнени спомени, ако сте били болни или имате лоши навици, това е времето, когато можете да оставите миналото зад себе си и да пристъпите необременени в бъдещето.

Първо запалете огън. Сетне вземете лист хартия и напишете списък, използвайте рисунка или друг символ, за да опишете нещата, от които искате да се отървете, и в полунощ, точно когато удари дванайсет, го хвърлете в пламъците.

Докато гори, ще се разлетят искри. Пожелайте си нещо. Искрите ще го поемат и ще го изпратят във вселената, за да бъде разпръснато от вятъра в новата година…

 

Скъпо дневниче,

Себ и аз скъсахме.

Добре де, това не е истината. Всъщност той скъса с мен. Каза, че ме обича, но не е влюбен, че било по-добре да се разделим, че се надявал да останем приятели. Но ти знаеш кое е най-лошото, нали? Това бяха думите, че не вижда бъдеще с мен. Те направо разбиха сърцето ми.

Сега не съм сигурна какво да пиша. Да пиша ли, че все още се чувствам онемяла? Вцепенена? Че са минали само няколко часа, а все още не мога да повярвам? Знам, шокът скоро ще отмине, като упойката при зъболекар, и ще ме връхлети болката, от която се страхувам.

Или да пиша, че за всичко съм виновна аз. Грешката е моя. Имаше толкова много неща, които бих искала да направя различно. Толкова много съжаления. Толкова много „ако“. Вече е твърде късно. Никога няма да обичам някой друг така, както обичах Себ, а сега го изгубих.

Той вече ми липсва.