Хаим Оливер
Рицарят на Бялата дама (32)

Турнирът. Първи кръг — борбата

Денят започна с пищялката на доктор Майспо, която рано-рано зовеше двата противникови лагера на двора.

Излязоха, позагряха се, после в колона по един се спуснаха към градската баня. Басейните още не работеха, но медицинският кантар беше на разположение на посетителите и сред шумни коментарии той добросъвестно отбеляза, че всички абдулабайци и данколовци повече или по-малко се вместват в определените от Федерацията по борба категории.

Валери опираше до 60 килограма, Тото малко под 62, следователно бяха от една категория. Луканките и рициновото бяха изиграли своята решаваща спортна роля.

Времето беше разкошно и затова дирекцията реши турнирът да се проведе на открито. Изнесоха тепиха от салона, простряха го в средата на двора, наоколо наредиха всички скамейки и столове, които можаха да се намерят в стаите и залите. А когато и те не стигнаха, довлякоха от разкопките мраморни блокове, върху които на времето е седял лично Юлий Цезар.

Половин час преди началния сигнал всички места бяха заети. Тук беше цяла „Термалия“: ученици, учители, възпитатели, чистачки, готвачки, байчовци, лелки, градинари, дърводелци, огняри… Бяха се стекли и родители от града и близките села, представители на местните спортни и шахматни организации, гости от съседните училища. Дойде другарката Комитова, която доведе, „клиенти“ на Педагогическата стая, включително и Осоговския тигър. Впрочем сега, в сини панталони и бяла риза, той никак, ама никак не приличаше на тигър!

Тук беше даже и Лори. Валери беше поставил кафеза му върху перваза на стаята си и сега папагалът можеше свободно да наблюдава всичко, което ставаше на двора. Хората се спираха пред него, заговаряха го учтиво, а той неучтиво ги наричаше „туррруци“ и „дррръвници“.

Интересът към турнира беше наистина необикновен. Затова, разбира се, допринасяха популярността на шерифите и славата на Валери като победител на гросмайстор Качалски. Главното обаче, което привличаше всеобщото внимание, бе този първи и единствен засега в страната, а май и в целия свят опит да се противопоставят в коронните им дисциплини борци и шахматисти.

Естествено, всички знаеха, че в течение на много седмици борците са усвоявали изкуството на шахмата, че шахматистите методично са се учили да се борят, но не всички знаеха, че двата лагера са били тренирани не от кого и да е, а лично от Пепи. С това се и обясняваше преобладаващото мнение, че на тепиха шахматистите ще ядат жесток бой, а на таблото борците неизбежно ще бъдат смазани.

Само двама се съмняваха в тия прогнози и това бяха вдъхновителите на турнира: класният наставник на VI б Гърбатко и главният съдия Пепи… Но хайде да не изпреварваме събитията и да разкажем всичко подред.

Точно в десет часа около тепиха се наредиха хористите на Добромир и изпяха химна на „Термалия“ и куку-валса на Щраус. После участниците в турнира минаха в церемониален марш пред публиката, след което Старика произнесе голямо слово.

Директорът говори за значението на физкултурата в социалистическото общество и подчерта необходимостта от създаването на хармонични личности, в които духовният ръст и нравствената красота да се съчетават с крепко здраве и физическа красота. Той даже цитира онази римска максима, която гласи: „Менс сана ин корпоре сано“, сиреч „Здрав дух в здраво тяло“. Накрая апелира към състезателите за спортсменство и обяви наградите за победителите: първо — съкровището на цар Михаил е честта да бъде връчено на градския музей, стига то да бъде открито до края на учебната година; второ — специални медали, трето — участие в окръжните подборни съревнования за спартакиадата…

Тук Старика многозначително млъкна, усмихна се и добави:

— … А след това една екскурзия до Прага!

Целият хълм се разтърси от викове и ръкопляскания.

— Пра-га! Пра-га! — заскандираха борците и шахматистите.

— Прррррага! — пригласяше Лори. — В циррррка! Уррррра!

Тото зашепна в ухото на Тони-48:

— На мене не ми трябва никаква Прага! Аз ще замина още по-далече, чак до Молдавия!

Сред общия крясък Пепи вдигна ръка:

Другарю директор! Вие забравихте целувката!

— Целувката?

— Ами да! Целувката за победителя! От кралицата. Като в рицарските турнири.

Сега вече овациите разтърсиха не само хълма, но и планината.

— Наистина забравих! — рече Старика. — Да бъде, както искате. Победителят ще получи и целувка от кралицата на „Термалия“! И тъй, драги ученици и гости, обявявам турнира за открит!

На тепиха стъпи Пепи в бели панталони, бяла риза и черна пеперудка. На гърдите му висеше свирка. И беше много важен. Той вдигна ръка и обяви:

— Първа среща: категория до 38 кила. Кики Перото от отбора на „Дан Колов“ и Мишо Мишлето от шахклуба „Абдул-Аба“.

Двамата от най-лека категория изтичаха към тепиха, здрависаха се, поклониха се на зрителите и застанаха от двете страни на главния съдия.

Гонгът удари.

Часът бе 10.30.

Турнирът започна.

Ето как по-късно председателят на шахклуба „Абдул-Аба“ и сам участник в турнира коментира борбите в интервюто си пред представителя на ученическия вестник „Термалия“:

Кореспондентът: — Другарю кандидат-майстор, бихте ли споделили с нашите читатели впечатленията си от тази първа част на турнира?

Валери: — Както във всяка шахматна партия, така и в срещите по борба се различават три стадия, разделени в три манша: дебют, мителшпил и ендшпил. Още по време на подготовката си ние обърнахме особено внимание на дебютните системи, тъй като знаем, че често те предопределят хода на схватката.

Кореспондентът: — И какви бяха резултатите?

Валери: — Сами видяхте. Ние безусловно бяхме по-добрите в първите маншове. Ние ги спечелихме във всички категории с изключение на категория до 60 килограма, където се получи реми.

Кореспондентът: — Вашата категория.

Валери: — Да. И на Тото. В тия дебютни маншове ние показахме повече въображение в комбинациите, по-ясен стратегически замисъл. Обратно, данколовци се ограничиха в повтарянето на познати до втръсване ходове и затова повечето от тях бяха надиграни.

Кореспондентът: — Бихте ли посочили някоя особена проява в тази дебютна фаза?

Валери: — От наша страна на първо място Белия облак, който в срещата си с Банко-52 приложи Новоиндийска защита. В тази система белите се стремят да изградят солидна позиция, осигуряваща им богат мителшпил. За нея Александър Алехин пише: „Пасивна, но съвсем нелоша система за развитие…“ Благодарение на нея Белия облак успя във втория манш да обърне категорично Банко-52.

Кореспондентът: — А прояви от противниковата страна?

Валери: — Безусловно Тото Тотото. В крайно ожесточената си партия с мен той съумя не само да разстрои моя план, изграден на основата на Сицилианска защита, но и да мине в контраатака, като за малко не ми счупи ръката. Той заслужено спечели дебютния манш.

Кореспондентът: — Как си обяснявате този успех на Тото?

Валери: — С неговите задълбочени познания на шахматното творчество на Ботвиник и по-точно на партията на Ботвиник с Матулович в Мача на века през 1970 година в Белград. Само така мога да си обясня неговата крайна победа над мен. Наистина с минимален брой точки…

Кореспондентът: — Значи, вие намирате общи черти в борбата и шахмата?

Валери: — То се знае. И в двете дисциплини са нужни стратегия и тактика, физическа и психическа издръжливост, висок морал и, разбира се — мислене. Без мислене спортни успехи няма!

Кореспондентът: — Да минем към вторите маншове, които вие наричате „мителшпилни“.

Валери: — В мителшпила ние отстъпвахме на данколовци. Както знаете, мителшпилът е централен стадий на играта. Той дава възможност за много ходове и комбинации. Върху таблото от 64 квадрата комбинациите, които може да бъдат направени с 32 фигури, достигат цифрата 753468631225327, умножена по 10³³! А на тепиха? На тепиха не е лесно да се разгърнат толкова много комбинации, защото фигурите са само две, а квадратът само един. Освен това аз нямах достатъчно време да запозная своите съотборници с тях при тренировките. В резултат ние загубихме мителшпила.

Кореспондентът: — С изключение на вас.

Валери: — Да, аз постигнах победа по точки.

Кореспондентът: — Как по-точно? И то тъкмо срещу Тото.

Валери: — Много просто: аз съм кандидат-майстор на спорта по шахмат и владея повечето от горепосочените комбинации.

Кореспондентът: — И накрая какво ще кажете за ендшпилните маншове?

Валери: — Ендншпилът е заключителната фаза на играта, когато върху таблото остават съвсем малко фигури. Това са минутите, когато борецът се стреми с всички сили да матира противника, тоест да залепи плещите му на тепиха. За съжаление трима от нас не удържаха и паднаха, в това число и аз. Но, повтарям — по точки!

Кореспондентът: — Причините за този резултат?

Валери: — Изпаднахме в цайтнот.

Кореспондентът: — Не ви разбирам.

Валери: — Ами… как да ви обясня… но между нас да си остане: ние, абдулабайците, ядохме прекадено много луканка и мед.

Кореспондентът: — Защо?

Валери: — За да качим категориите си. Но ние май преядохме и…

Кореспондентът: — Разбирам. Но да оставим тази дреболия настрана. Още един последен въпрос: на времето вие заявихте на всеуслушание, че жестоко ще отмъстите на Тото. Държите ли още на тази клетва?

Валери: — Не си спомням такова нещо…

Кореспондентът: — Благодаря ви за откровените отговори.