Говоря за цялата вълна като цяло, която експлоатира подобен формат. Едгар Бъроуз мога да дам за пример. И при Тарзан и при Боговете на Марс протича подобна напрегната атмосфера на очакване и нови изненадващи случки в подобен формат. Заигравката с клишета силна за съжаление.
Пророчество;
Пост Апокалиптичен свят, който е отново разделен на царства и кралства с прилежащите им благородници;
Главните герой са толкова много, че е трудно да се разбере, какво се случа изобщо. Това е нов похват, който уви лично аз не харесвам, защото в старите книги най — често действието се развива от едно лице и няма дълги залитания.
Както и да е. Нямам намерение да влизам в спор и да критикувам. Благодаря за книгата, ако не съм оценил правилно може би е защото е в една част засега.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.