Ричард Леймън
Къщата на Звяра (54)

2

Когато излязоха отвън, Дона клекна и прегърна ридаещата си дъщеря.

— Направи ли ти нещо, скъпа?

Тя кимна.

— Какво ти направи?

— Ощипа ме тук — тя посочи лявата си гърда, която едва забележимо се надигаше под блузата. — И си мушна пръста отдолу.

— Наистина ли.

Тя кимна и подсмръкна.

— Но не те изнасили, нали?

— Каза, че ще го направи по-късно. Използва оная мръсна дума.

— Какво ти каза?

— Мръсната дума.

— На мен можеш да ми я кажеш.

— Каза, не по-късно… че по-късно ще ме е… така, че няма да мога да стоя на краката си. А после каза, че теб ще те е… А след това и двете ни ще изкорми.

— Копеле! — прошепна Дона. — Отвратително копеле — прегърна нежно Санди и я погали по главата. — Вече няма да може нищо да ни направи, нали така?

— Той умря ли?

— Не знам. Но повече няма да може да ни причинява зло. Джуд ще се погрижи за това — тя се изправи. — Окей, хайде да видим какво става с Лари.

— Лари е добре. Аз го завързах адски здраво.

— Ти ли го завърза?

— Нямаше как. Баща ми щеше да ме убие.

Те тръгнаха през паркинга.

— Казах на татко, че ако той убие Лари, аз ще започна да пищя. Той отвърна, че ще ме убие, ако го направя и аз му викнах, че не ми пука. Казах му, че ако остави Лари, ще направя всичко, което иска. Заповяда да се престоря, за да отвориш вратата.

— Той как накара Лари да отвори вратата?

— Престори се на полицай.

— Страхотно — промърмори Дона, като се чудеше как е възможно Лари да е толкова глупав.

Натисна дръжката на номер 12. Не беше заключена. Отвори вратата.

— Къде е?

— Във ваната. Беше идея на баща ми.

Намериха Лари легнал по очи в празната вана, а устата му беше запушена с риза. Ръцете му бяха вързани зад гърба и свързали с глезените на свитите му крака.

— Пипнахме го! — обяви Санди.

Лари отговори със сумтене.

Детето седна на ръба на ваната, наведе се и започна да разхлабва възлите. След няколко минути отвърза всичките. Лари се изправи на колене, отвърза ризата, омотана около лицето му, и извади чорапа от устата си.

— Ужасен човек — прошепна Лари. — Абсолютен дивак. Вие добре ли сте? Къде е Джаджмънт? Какво стана?

Дона му разказа всичко и обясни, че не знае дали Джуд е наранил тежко Рой.

— Трябва да идем и да разберем.

Прекосиха тъмния паркинг до номер 9 и завариха Джуд седнал на леглото. Рой лежеше по корем на пода между двете легла. Ръцете му бяха завързани зад гърба, а на главата нахлузена калъфка от възглавница, здраво закрепена с кожен колан около врата. Той не помръдваше.

— Виждам, че добре си се справил — каза Лари.

Санди погледна към баща си и силно стисна ръката на майка си. Дона седна до Джуд. Отместиха се, за да направят място на детето.

— Какво ще правим с тоя нещастник? — попита Лари и се отпусна царски на свободното легло.

— Никакъв нещастник не е той — каза Джуд. — Убил е сестрата на Дона. А също и зет й. Издевателствал е сексуално със Санди. Кой знае какво още им е причинил. За мен не е нещастник. За мен е звяр.

— Какво предлагаш да направим? — попита Лари.

— Да го заведем там, където му е мястото.

— В затвора ли? — попита Санди.

Дона усети, че я полазиха студени тръпки и каза:

— Не, миличко. Мисля, че Джуд няма това предвид.

Изведнъж Лари разбра. Поклати глава и прошепна:

— О, мили Боже!