Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
plqsak (2015)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Баю Баев. Ние, българските моряци

ИК „Гитава ООД“, София, 2009

Българска. Първо издание

ISBN: 978-954-8572-01-9


Предисловие

Подбудите за написването на тая книга са няколко. Тук ще спомена само две от тях:

— Какво върши капитанът на кораба.

— Как и при какви условия живеят и работят нашите моряци.

През 1955 година предстоеше да получим за Български Морски Флот нов кораб, поръчан от нашата страна и построен в град Рощок. Новото в кораба от гледна точка на научно–техническата революция беше, че целият му корпус, вместо с класическата нитова конструкция, беше планиран и изработен изключително само с електрозаварка. Целият корпус на кораба бе построен само с електрозаварка. Тогава корабите със заваръчна конструкция се брояха на пръсти. Аз съм чувал лично от първия му капитан Любен Генов да разправя: „Нямах никакво доверие в здравината на заварочните кораби, но откак преплавах с «Христо Ботев» Бискайския залив при ужасно лошо време, станах абсолютен привърженик на заваръчната техника. При направата на кораба до тогава все си мислех, че шевовете му ще се скъсат при напора на вълните и на предизвиканите от тях вибрации.“

След приемането на кораба от наша приемателна комисия някои членове от комисията се завърнаха в България със същия кораб, вече приет и вдигнал български флаг.

Един ден член от тази комисия, говорейки за същия кораб, ме запита какво всъщност прави капитанът на кораба и отсече: „Той въобще нищо не върши“. Не зная този човек как е следил и какво е гледал по време на пътуването си относно живота и дейността на корабната обслуга и затова не можах да му отговоря подобаващо. Все пак, като попремислих, реших и аз да му отговоря на полупразен ход: „Действително капитанът «нищо не върши», но от друга страна поне аз не зная случай някой корабособственик или параходна компания досега да са назначавали механик или лице с друга специалност за капитан на кораб. Във всеки случай, според Международната конвенция за защита на човешкия живот на море, капитанът на кораба трябва да бъде обезателно лице с документ за правоспособност по необходимата морска квалификация“. Какво друго бих могъл да му отговоря? Казах му го, а си мислех: „Нима не си спомня или не е имал случай, като бивш корабен механик, да прочете в устава за службата по корабите на българския морски флот, какво върши и какво е длъжен да върши капитанът на кораба?“

За илюстрация ще приведа следната справка: В Устава за службата по корабите от Българския Морски Флот, от общо 358 члена за капитана са предвидени 64 члена с 26 подтекста. От тях 60 започват с думите: „Капитанът е длъжен да…“ и само четири с: „Капитанът има право да…“. И то какви права? По-скоро задължения: да свиква корабния съвет, да избира и променя курса на кораба при лоша метеорологична обстановка и при други налагащи го обстоятелства.

Останалите 21 члена са за:

• първия помощник–капитан по политическата част — 2 члена с 16 подтекста;

• главния механик, заместник на капитана по техническата част — 5 члена със 7 подтекста;

• старшия помощник на капитана — 10 члена с 28 подтекста;

• палубния боцман — 4 члена с 14 подтекста.

Като съобщавам това, ще ми се в същия стил да кажа две–три най-общи думи за това, какво върши капитанът на кораба: командва, води и управлява кораба и представлява България пред съответните държавни и делови чуждестранни и наши органи и организации. Ако пък се опитаме да дешифрираме на телеграфен език думата „върши“, употребена в нашия случай, бихме могли да запишем: ръководи, командва, често скрито или явно трепери от страх пред отговорностите или пред смъртта, своята и на поверения му екипаж, но най-важното е задължението му винаги да намира изход от всяко, дори и от явно безизходно положение.

Втората причина за написването на тази книга е логическа и фактическа последица на първата. Защо всъщност да не направя опит с моите скромни възможности да запозная нашите тъй любознателни читатели как живеят, как и при какви условия работят нашите моряци? Разбира се, обхватът на книгата в това отношение може да се счита за минимален. А що се отнася до това, че започнах предисловието с капитана, то е, за да се види, че без капитан по устав и де факто при отделните епизоди, възникващи ежедневно, не може да има корабоплаване.