Джон Мар, Джон Болдуин
Единадесетата чума (1)

„Единадесетата чума“ е художествена измислица. Но мъжете и жените от Федерацията на американските учени, „Сател Лайф“ и Световната здравна организация, които създадоха и продължават да поддържат идеята за ПроМЕД^[1] са действителни. Тази книга се посвещава на тях и на ПроМЕД-мейл.

Ако животът следва художествената измислица, ПроМЕД-мейл може би е нашата най-голяма надежда.

Методите и материалите, необходими за производството на токсините, описани в този роман, са изменени, за да не са опасни. Авторите обаче напомнят на читателя, че почти всеки лесно може да превърне тези измислени заплахи в действителни.

Авторите искат да благодарят на многобройните си приятели и колеги, които им помогнаха за създаването на този роман, особено на Гуинет Крейвънс за прецизирането на текста, на Марк Хамър за идеите и новите думи, които ни предложи, на Сузана Лезан за отличната й редакция и на Кимбърли Чиарела, Къртис Малой и Марси Шафър за критичните им бележки. Бихме искали също да изразим признателността си към Джон Босуел, Джон Кати, Джон Талбът, Констанс Фишър, Дрю Тейлър и Питър Маккейб за постоянната им подкрепа, на нашите съпруги Ан и Хелън, както и на Джесика Мар, които ни отмениха в домашните задължения. Специална благодарност дължим на Джак Уудол за вдъхновените му идеи, на Даян Ревърънд и Каролин Файърсайд за творческия им принос. Безкрайно съжаляваме за кончината на четирима приятели, които бяха наши съветници и колеги: д-р Кенет Мот, Е. К. Хъбард III, Дейвид А. Маккейб и Кърт Кьоглър.

Освен това Джон Болдуин би искал да изрази искрената си благодарност на следните приятели, роднини, наставници и съветници, които му помагаха, насочваха или просто го търпяха, докато пишеше тази книга: Робърт, Кенън и Алисън Болдуин, д-р Лайнъс Ейбръмс, Филис Амикучи, Джуди Асман, Доро Бахрах, Лора Бенфанте, Рон Бърнстийн, Хилел Блак, Бен Блакбърн, Поли и Франк Блакфорд, Франк и Каръл Бораси, Джон Босуел, Стюарт Бронфелд, Х. Лий Браун, Пати Браун, Анди Бръкър, Антъни Буети, Уорд Калхун, Алф Калахан, Питър Черили, Даръл Чапник, д-р Деби Чоут, Дъдли Кок, Каяна Дейвънпорт, Дик Дикърсън, Мегън Доулинг, Карън Екърт, Никол Айсънман, Кен Ешелман, Дейвид Еър, Каролин Файърсайд, Дейвид Флоура, Аш Гупта, Джуди Харт и Крис Лавин, Джо Хелър, Крейг Хърли, Уитъл, Джим, Марта и Бек Джонстън, Джон Каръли, Сара Кернъхън и нейните родители Джон и Адълейд, Ричард Керигън, Джорджиана Кулианос, Джими Латроп, Дейвид Г. Люис, Джейн Люис, Мартин Маниън, Марси Мансфийлд, Майкъл Марън, Джон Маркъм и Лиз Рийд, Джесика Мар, Джанет Маккарти-Фейбис, Шон Макконън, Джил Месънджър, г-жа Морийн Мичек, Пат и Анди Мичек, Андреа Молитър, Стив Морин и Клеър Талбът, Майкъл Нюбарт, д-р Марк Нюбърг, Антоанет Оуен и Бруклинския музей за изящно изкуство, Дейвид Пензак, д-р Кърмит Пайнс, „Раптър Системс инк.“, Ан Рейвър, Дайън Ревърънд, Лора Ричард, Мат Рошкоу, Дейвид Шутс, Брайън Шуарц, Милтън Шърман, Арлин Шулман, Боб Солъмън, д-р Джон Спаркс, Марк Стивънсън, д-р Ричард Талбът, Ед Тедесши, Каръл Томаси, д-р Лари Тодър, Роб Тухи, Гари Трагесър, Михаил Цивин, Мари Ан Тъкър, Дерек Улман, Ланс Урбас, Вито Вирга, Киоко Ватанабе, Ан А. Уайт, Сузан Уитъл и д-р Фелис Зуас. Ще допусна огромен пропуск, ако не благодаря на баща ми д-р Джон М. Болдуин Мл., който ми показа колко благородна професия е медицината, и на майка ми, Дети, която ми показа как театърът може да се превърне в същност на живота. Бих искал да благодаря и на моя съавтор д-р Джон Мар, чиито напътствия, търпение и умение го нареждат сред най-добрите ми учители и чиято всеотдайност към медицината и енциклопедични познания го нареждат сред нашите най-големи лекари. Особено съм признателен на Кони Фишър, която направи всичко това възможно. Искам също да благодаря на Джон Талбът за това, че ме научи на толкова много неща. И повече отколкото на всеки друг благодаря на Бейбс за всичко.