Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Groom, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 112 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: galileo414, desi7y, ganinka, 2015

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Шотландия, пролетта на 1471 г.

Илса простена, когато осем от четиринадесетте й братя я наобиколиха в малката й колиба. Те се огледаха наоколо, всички мръщейки се по един и същ начин, изразяващ неодобрение. Никой от тях не харесваше, нито толерираше решението й да се изнесе от крепостта. За нещастие те просто не искаха да разберат, че арогантното им защитническо държание я задушаваше. Макар всеки божи ден при нея да се отбиваха по няколко от братята й, тя се наслаждаваше на новооткритата си свобода. Боеше се обаче, че на това скоро щеше да бъде сложено край.

— Измина почти година — обяви Сигимор, най-възрастният й брат, когато той и близнакът му Съмърлд се наведоха над креватчето на племенниците си. — След две седмици и един ден ще стане пълна година.

— Знам това.

Илса сложи две тежки кани, пълни с ейл, на голямата маса, която бе успяла да събере едва половината от мъжете в стаята. Беше осъзнала, че никога няма да е в състояние да спре братята си да нахълтват в живота й винаги когато решат да го направят, затова се бе погрижила да подреди жилището си спрямо това. Огромната маса, стабилните пейки и допълнителните столове, висящи на стената, докато не се наложи да ги използва, бяха направени специално за братята й. Имаше малка ниша за отдих по неин вкус в далечния край на стаята и това представляваше половината от долния етаж на дома й. Малко встрани в задната част имаше кухня, килер за провизии, стая за къпане и спалня за компаньонката й. Горният етаж, който представляваше останалата част от къщата, бе пригоден единствено за нейно удоволствие. Но сега тя имаше неприятното чувство, че братята й ще я принудят да напусне колибата, в която се бе настанила толкова удобно.

— Момчетата имат нужда от баща — каза Сигимор, позволявайки на племенника си Финли да хване пръста му.

— Четиринадесет вуйчовци не са ли достатъчни? — попита сухо тя, слагайки осем халби на масата.

— Не. Баща им е леърд със собствена земя и пари. Те заслужават част от това.

— Изглежда баща им не мисли така. — Болеше да изрече думите, но се насили да понесе болката. — Нима искате да пълзя в краката на мъжа, който ме изостави?

Сигимор въздъхна и се присъедини към братята си на масата, където Илса бе сложила хляб, сирене и овесена каша.

— Не, но искам да се изправиш пред него и да го накараш да поеме отговорността за синовете ти, за неговите синове.

Илса също въздъхна и седна до своя брат-близнак Тейт. Бе се надявала, че братята й няма да повдигнат въпроса за рожденото право на синовете й, за да я принудят да действа, но реши, че това е било много глупаво от нейна страна. Те може да бяха груби, шумни, арогантни и прекалено закрилнически настроени, но не бяха глупави. Нейната най-голяма слабост бяха децата й и само идиот не би го осъзнал.

— Може би следващата седмица… — започна тя и простена, когато братята й поклатиха глави.

— Няма да стане. Тръгваме на сутринта.

— Но…

— Не. Ще призная, че съм много разочарован от момчето…

— Той е на същата възраст като теб — промърмори Илса.

Сигимор игнорира коментара й и продължи:

— Тъй като вярвах, че той трябва да се погрижи за някаква заплаха и да подготви крепостта си за новата си съпруга, се съгласих с един толкова бърз брак. По онова време се чувствах малко некомфортно, когато настоях да има документ, че церемонията се е състояла, но сега се радвам, че го направих. Той не може да отхвърли теб или момчетата. Можем да го накараме да уважи клетвите, които даде. — Той погледна отблизо Илса за момент. — Мислех, че те е грижа за него. Желаеше го достатъчно силно.

— А аз мислех, че го е грижа за мен — озъби му се тя. — Това очевидно е било наистина глупаво от моя страна. За момент забравих, че съм прекалено бедна, прекалено слаба и прекалено червенокоса. Очевидно е бил решен да постъпи по-подло, вместо просто да прелъсти някоя прислужница.

— В това няма никакъв смисъл, момиче — намеси се Тейт. — Той ни каза къде живее.

— Сигурни ли сте, че живее там? — Тя кимна, когато братята й се спогледаха удивени. — Имаме само думата му, а вече разбрахме, че тя не струва много.

— И все пак ще отидем — каза Сигимор. — Ако разберем, че всичко е било лъжа, една измама, ще изпратим мъже, които да го открият. — Мъжът кимна, щом братята му започнаха да мърморят, съгласявайки се с думите му. — Така, Съмърлд ще остане тук, както и Александър, тъй като жена му скоро ще роди първото им дете. Те могат да наглеждат по-малките. Аз, Гилбърт, Ронулф, Илаяс, Тейт, Томас, Брус и Бренан ще дойдем с теб. Също така ще дойдат няколко от войните ни и част от братовчедите. Това е достатъчно, според мен.

— Това е цяла армия — възрази Илса.

— Достатъчно да добави тежест на думите ни, но не прекалено много, че да се почувства заплашен.

Илса се опита да ги накара да размислят, но се провали. В мига, в който братята й си тръгнаха, тя зарови лице в ръцете си, борейки се с желанието да се разплаче. Леко докосване по рамото й я изтръгна от отчаянието и тя се обърна да погледне Гай, нейната компаньонка и дойката, която й помагаше да задоволи глада на алчните си синове. Брутално изнасилена и прогонена от семейството си Гай още страдаше за загубата на детето си и беше ужасена от мъжете. Тя бе като мълчалив призрак на момичето, което беше някога, и винаги се криеше, щом братята й я посещаваха.

— Трябва да отидеш — каза тя с тихия си глас.

— Знам — отвърна Илса. — И все пак, когато той не се върна за мен, не изпрати нито писмо, нито вест, осъзнах, че съм била направена на глупачка и го изстрадах. Зарових всичко дълбоко в себе си. Не искам да го вадя наново.

Гай вдигна плачещия Финли и го подаде на младата майка, след което взе Кирнак. За няколко минути Илса се наслади на малко тишина, докато с Гай хранеха бебетата. Погледна към синовете си и големите им красиви сини очи. Те силно й напомняха за мъжа, от чието семе бяха създадени. Болката бе все още там, дълбока, и както подозираше тя — неизлечима.

За няколко кратки, бурни седмици се бе чувствала обичана, желана и дори красива. На двадесетгодишна възраст, на която повечето неомъжени жени се смятаха за стари моми, тя най-после бе уловила погледа на един мъж. И то толкова красив, помисли си тя и въздъхна. Това трябваше да я накара да се зачуди. Красивите мъже не поглеждаха жени като нея. Истината бе, че никой мъж никога не я бе поглеждал. Бе позволила на самотата, страстта и жаждата за любов да замъглят разума й. Да отиде при него, както искаха братята й, щеше само да й напомни остро колко е била глупава. Не че някога го бе забравяла, помисли си тя.

— Трябва да го направиш заради момчетата — каза Гай, като повдигна Кирнак към слабото си рамо и го потупа по гръбчето.

— Знам, че е така — каза Илса, като направи същото с Финли. — Това е тяхно рождено право и няма да позволя да им бъде отнето. Е, ако наистина имат някакво рождено право, защото може да се окаже, че всичко, което е казал, е лъжа. Ще трябва да дойдеш с нас.

Гай кимна.

— Ще се справя. Крия се от братята ти, тъй като са толкова големи, а не защото се боя от тях. Изпълват стаята и ми е трудно да дишам. Ще намеря къде да се оттеглям, когато тръгнем на път. — Тя се намръщи. — Просто не мога да понеса да съм в една стая с толкова много мъже. Зная, че братята ти няма да ме наранят, но това не е достатъчно да заглуши страха ми.

— Разбираемо е.

— Още ли го обичаш?

— Така мисля, което е голяма глупост от моя страна. Но е време да спра да се боя, че мога да бъда наранена. Трябва да издиря това копеле за доброто на момчетата ми, но започвам да мисля, че трябва да го направя и за себе си. Имам нужда да го погледна в очите, да разбера колко голяма глупачка съм била и да го преживея. Разбира се, ако той въобще е там, се моля да поеме отговорността. Тогава ще направя живота му пълен ад.

Когато Гай се засмя леко и кратко, Илса се почувства по-добре. Младото момиче укрепваше. Беше бавен процес, от който щяха да останат дълбоки белези, но скоро тя щеше да се възстанови от болката, която й бе причинена. Това караше Илса да се чувства леко засрамена от собственото си малодушие. Щом след всичко, което бе преживяла, малката Гай можеше да се излекува, значи и тя можеше. И ако отново срещнеше любимия си, щеше да бъде много по-мъдра и много по-силна. Нямаше повече да бъде жертва на глупави мечти.

* * *

— Децата ми имат нужда от майка.

— Ох, той пак започна да си говори сам.

Сър Дърмот Макенрой се усмихна на брат си Ангъс, стоящ вдясно от него. Отляво бе брат му Антъни, или Нанти, както често го наричаха. Бяха дошли да присъстват на сватбата му и той бе много доволен от компанията им. Най-много обаче искаше да говори с най-големия си брат Конър, който току-що бе пристигнал с бременната си съпруга Джилиан. Игнорирайки протестите й, Конър бе настоял, че веднага трябва да си почине и я бе завлякъл горе в спалнята им, за да отдъхнат. Щеше да мине доста време, преди да видят някой от тях. Дърмот се надяваше да поговори насаме с брат си преди сватбата.

— Не е лесно да се ожениш — каза Дърмот.

— Мислех, че искаш да се венчаеш за девойчето.

— Така е. Но от време на време ми се налага да си напомня защо го правя.

— Тя е много красива — каза Нанти. — И тиха.

— Много тиха — отвърна Дърмот. — Сладка. Послушна. Целомъдрена.

— Напълно различна от първата ти съпруга — промърмори Ангъс.

— Точно това искам. Анабел беше проклятие. Маргарет ще бъде благословия. — Доста отегчителна при това, помисли си той, и вероятно също толкова студена, реши и поклати глава, за да прогони тези мисли. — Хубава зестра и прилична земя.

— Знае ли за децата? — попита Ангъс.

— Да — отвърна Дърмот. — Запознах ги. Прие лесно новината. Баща й в началото не бе особено доволен, докато не разбра, че само Алис е законна. Веднага щом реши, че всеки син, който ми роди дъщеря му, ще бъде мой наследник, се успокои.

— Но няма да имаш това, което имат Конър и Джили, нали? — попита Нанти, но по тона му личеше, че вече знае отговора.

— Не — отвърна тихо Дърмот. — Мислех, че съм открил това с Анабел, но тя не бе нищо повече от проклятие. Не всеки мъж може да бъде благословен като Конър, а и не всеки заслужава подобно щастие. — Двамата му братя изгрухтяха в съгласие. — Сега търся мир и спокойствие.

Той игнорира погледите, които си размениха братята му и които показваха, че го съжаляват. Тъй като наскоро бе открил това чувство, нямаше нужда да усеща и тяхното съчувствие. Бе време да насочи живота си в правилната посока. Дълго след разпадането на брака му с Анабел, той се бе отдал на самосъжаление, разврат и алкохолно опиянение, които го бяха довели до къща, пълна с деца, от които само едно беше законно, макар да не бе сигурен, че малката Алис наистина е негова дъщеря. Когато най-после бе дошъл на себе си, бе нападнат и оставен да умре. Бяха изминали месеци, докато се възстанови. Месеци, през които имаше много време за мислене. Така бе стигнал до решението да се ожени за сладката, срамежлива и покорна Маргарет Кембъл. Това беше правилната стъпка за семейството му.

Стана късно, преди да има възможност да говори насаме с Конър. По-рано Дърмот почти бе успял да избегне срещата като пълен страхливец, тъй като погледите, които Конър и Джили си разменяха по време на вечерята с Маргарет и семейството й, не бяха много окуражителни. Имаше възможност Конър да се опита да го разубеди да не се жени и Дърмот не бе сигурен, че би могъл да остане твърд в решението си. Когато се настаниха на столовете пред камината в спалнята му, той погледна по-големия си брат, докато отпиваше от виното си.

— Сигурен ли си за това, Дърмот? — попита го най-после Конър. — Не ми изглежда момичето да е нещо особено.

— Не, не е — съгласи се Дърмот, — но това искам точно сега.

— Да не би да прибързваш заради нараняването и загубата на паметта си?

— Нараних най-вече главата си. И паметта ми все още не се е върнала, като се изключат няколко проблясъка непосредствено преди и след нападението. Но това няма нищо общо с решението ми. — Той въздъхна, отпивайки от виното си. — Не всеки мъж има твоя късмет да намери жена като Джилиан. Опитах се и се провалих драматично и безславно. Сега искам мир и жена, която да се грижи за дома и децата ми и да споделя леглото ми, когато съм в настроение. Нищо повече.

— Тогава защо искаше да говориш с мен?

— Ами, не съм те виждал от месеци — започна Дърмот и направи гримаса, когато Конър го изгледа развеселено. — Мисля, че като някое глупаво момче искам да ми кажеш, че решението ми е правилно, да ми дадеш одобрението си.

Конър кимна.

— Но вече не си малко момче. Само ти можеш да кажеш дали това е правилно, или не.

— Няма да ми кажеш мнението си, нали?

— Не съм сигурен, че искаш да чуеш какво мисля — сухо заяви Конър. — Освен това не съм сигурен, че искаш съвета ми. Уредил си се с добър брак, получавайки земи, пари и сладка девствена невеста. По всички правила трябва да те поздравяваме за решението.

— Но не по твоите и правилата на Джили.

— Не мога да видя какво чувстваш в сърцето си, Дърмот. Не мога да съм сигурен какво искаш и към какво се стремиш. За да бъда искрен ще ти кажа, че гледам тази сладка, срамежлива, покорна твоя невяста и се чудя колко ли време ще успее да ти напомня, че въобще имаш съпруга.

Дърмот се засмя и се ухили.

— Около месец. И аз виждам нещата по същия начин, както и ти, но мисля, че точно от това имам нужда. И все пак нещо продължава да ме човърка и да отслабва решителността ми. Един от тези последни спомени, които се опитват да пробият мъглата в ума ми. Колкото повече наближава времето да кажа клетвите, толкова по-натрапчиви стават тези спомени. Все по-често сънувам сънища, много странни сънища, но не мога да разбера какво е значението им.

— Какви са сънищата?

— Небивалици — въздъхна Дърмот. — Последния път един аленочервен елф насочи пръст към мен, прокле ме и ми каза, че ако не прогоня мъглата, обградила мозъка и спомените ми, ще сторя нещо невероятно глупаво. След това се появиха гневни демони, повече от дузина, които ми крещяха, че по-добре да постъпя правилно, или ще ми счупят коленете. За миг всичко изглеждаше наред, преди към мен да полети първия юмрук. След това си спомням побоя, или поне мисля така, и се събуждам изпотен, със страх от смъртта и лош вкус в устата си.

— Последното мога да го разбера — каза Конър. — Бил си безпомощен. Никой не иска да умре, но да бъдеш нападнат посред нощ от мъже, които не познаваш, да бъдеш пребит почти до смърт поради причина, която не знаеш, би всяло страх във всеки мъж.

Дърмот кимна.

— Мога да разбера тази част. Просто ми се иска, събуждайки се с този страх, да задържа и спомена за това кой и защо ми го стори.

— Ще стане. А сега, елфи и демони? Ето, това не разбирам. Но Джили би могла. Може да е трик на ума ти, който се опитва да те накара да си спомниш нещо. — Той сви рамене. — Това ще обясни приказките за мъглата. Може би трябва да отложиш сватбата.

— И каква причина да дам? Сънищата за аления елф?

— Ами, това може да свърши работа — развеселено заяви Конър, но скоро стана пак сериозен. — До завръщането на спомените ти. Просто кажи на сър Кембъл, че усещаш опасност заради това, което ти се е случило, тъй като спомените ти се опитват да се върнат, и може би ще е най-добре да изчакаш, докато си спомниш каква може да е опасността.

Отпивайки от виното си, Дърмот се загледа в огъня за момент и обмисли съвета на Конър. Беше добър съвет. Нарастващите странни сънища можеха да значат, че той започва да си спомня какво се бе случило, когато го нападнаха. Но тогава поклати глава. Нямаше особено значение дали паметта му ще се върне преди или след брака му. Може и да не си спомнеше каква е тази опасност, но бе напълно сигурен, че единствено той е застрашен. Ако тя надвиснеше над него отново, не би имало значение дали Маргарет му е годеница или съпруга, щеше да застигне и нея.

— Не, ще причиня повече проблеми — каза най-после Дърмот. — Всички инстинкти ми казват, че опасността е насочена единствено към мен.

— Ами ако грешиш? — попита тихо Конър.

— Значи съм въвлякъл Маргарет в това, още когато се сгодих за нея.

— Така е. Поне като твоя съпруга ще ти е по-лесно да я защитиш. Е, не мисля, че помогнах особено много. Все още чувствам, че не си съвсем сигурен. — Конър се изправи. — По-рано бих погледнал родословното дърво на жена ти и земите й и щях да ти кажа „добро момиче“. Но откакто се ожених за Джили, загърбих това невежество.

— Ами ако Джили беше превърнала живота ти в жив ад, както стори Анабел с моя? Би ли рискувал да се довериш отново така на друга жена, да й дадеш отново същата власт над себе си?

— Не! — отвърна на мига Конър. — Имаш право. Просто ми се искаше да не беше така.

— И на мен, но по-добре да имам жена, която мога лесно да забравя, че съществува, отколкото такава, която да изтръгне сърцето ми и да накъса на парченца душата ми.

Конър отиде до вратата, но спря, поглеждайки назад към Дърмот.

— Има и трето решение, а ти имаш време до сутринта.

— И какво ще е то?

— Никаква съпруга.

Дърмот все още обмисляше думите на брат си, докато гледаше как слънцето изгрява на хоризонта. Бе спал много малко, измъчван от странния сън и от собствената си несигурност. Макар безброй пъти в живота му да се бе налагало да обмисля нещата два пъти, тази тревога не бе нещо привично за него.

Беше възможно паметта му да започва да се връща, макар да не му се искаше да го прави под формата на странен сън. Не знаеше как това го кара да поставя под въпрос решението си да се ожени, и все пак изглежда правеше именно това. Откакто бе започнал странният сън, той се бе усъмнил в избора си на булка и в плановете си за бъдещето. Не можеше да разбере какво общо можеха да имат с това алените елфи и заплашителните демони.

Изведнъж осъзнавайки, че е пропуснал изгрева, тъй като се бе изгубил в собствените си мисли, Дърмот изруга и се насочи към ваната. Това бе достатъчно. Болестта и странното нежелание да легне с някоя от жените около Клакхтром го бяха накарали да се въздържа в продължение на цяла година. За всичко това бяха виновни смута в мислите му и странния сън. След няколко часа щеше да бъде женен мъж и щеше да успее да реши този проблем.

По-късно последните приготовления около церемонията го държаха зает и той бе доволен, че имаше какво да отвлича мислите му. Конър искаше нещо повече от собствените му заплетени мисли за компания. Когато вървеше към църквата заедно с него, Дърмот осъзна, че този път нямаше да застане пред олтара като слепец, както бе сторил първия път, а щеше да се ожени за жена, за която знаеше всичко, което беше нужно да знае.

Конър изгаряше от желание да му каже нещо.

— Е, това ли е? — попита мрачно Дърмот.

— По-скоро бих се радвал, ако бе приел третия вариант — промърмори Конър. — Джили също.

— Защо?

— Е, Джили казва, че Маргарет наистина е сладка, срамежлива и покорна. Но също така каза, че е празна отвътре.

— Празна? Какво има предвид?

Конър сви рамене.

— Нямало много емоции вътре в момичето.

— Добре — сопна се Дърмот, макар впечатлението на Джили да го разтревожи. — Емоциите ми бяха достатъчни. Анабел ме удави в емоции, и добри, и лоши. Спокойствието ще бъде приятна промяна.

— Но тази промяна може и да е много скучна.

— Не ме е грижа. — Той отмести поглед от лицето на Конър, чието изражение бе пълно с недоверие. — Може да не намеря страст в леглото на жена си, но поне, когато реша да отида при нея, тя ще е там. Може да не ме посреща с радост, но няма да посреща и никой друг… нито мъже, нито жени.

Конър подсвирна леко.

— Заварил си Анабел с жена?

— Да, макар жената да избяга, преди да успея да я видя добре. Анабел мислеше, че всичко е много забавно. Каза ми, че тя и момичето са любовници от години. Освен това се опита да ме убеди, че това не е изневяра. Мога да те държа зает с дни, докато ти разкажа всичко за Анабел, за любовниците й, за гнева й, за риданията и за бягствата й. Беше сякаш да живееш в сърцето на безмилостна шотландска буря. След всичко това скуката ми звучи много примамливо.

Дърмот си отдъхна, когато Конър не каза нищо повече. Нямаше желание да разкрива още от болезнените си спомени за живота с Анабел. Но точно тези спомени му напомняха защо е избрал Маргарет. Жадуваше за мир и затова вървеше уверено към църквата.

Когато коленичи до булката си обаче, съмненията се върнаха. Един глас в ума му продължаваше да настоява, че това е нередно, макар да не обясняваше защо. Ръцете на Маргарет бяха студени и сухи, на лицето й бе изписано сладко спокойствие. Какво можеше да не е наред?

Точно когато свещеника попита дали някой знае причина, поради която Дърмот и Маргарет не могат да сключат брак, около вратите на църквата се чу шум и в помещението ясно отекна гневен женски глас.

— Мисля, че аз имам една причина, или по-скоро две.

Шокиран Дърмот се обърна назад и очите му се разшириха. Към него вървеше дребна жена с огненочервени коси. Зад нея вървяха осем огромни, намръщени червенокоси мъже. В ръцете си тя носеше малък вързоп, а една тъмнокоса жена ситнеше след нея, държейки още един вързоп.

— Е, Дърмот — каза Конър и си позволи най-после да се усмихне, — мисля, че сънищата ти се оказаха пророчески.

— Какво? — попита Дърмот, поглеждайки към Конър, докато се изправяше бавно.

— Не помниш ли, че сънуваше ален елф и група разярени демони?

Дърмот реши, че веднага щом разбере какво се случва, ще навре ухилената физиономия на брат си в калта.