Катлийн Удиуиз
Целувката (2)

Няколко часа по-късно Джеф Бърмингам и неговата годеница пристигнаха в Оукли.

Струваше му се, че не бе отнело много време, преди файтонът да спре на алеята и миг по-късно икономът Кингстън да покани брат му и снаха му в гостната, където Джеф и Рейлин ги очакваха. Като се има предвид, че повечето жители на града бяха станали свидетели на купуването на Рейлин, той знаеше, че новината ще достигне Брандън в дъскорезницата, преди да отпътува с Хедър за Хартхевън, затова нямаше нужда да изпраща покана да го посетят. По време на дългата езда към дома той бе уверил Рейлин в почтените си намерения, но при вида на лицето на снаха си се зачуди дали няма да трябва да ги повтори отново.

Неговата икономка Кора се бе отзовала на повикването му и сега стоеше на прага, чакайки инструкции. Широката й усмивка му показа, че чернокожата жена бе наясно с всичко и дори се наслаждава на цялата ситуация.

Рейлин отстъпи няколко крачки назад, за да застане до Джеф, сякаш търсеше защита, докато наблюдаваше новодошлите колебливо. Не й бе трудно да отгатне, че това бе снахата, в която, според клюките, Джеф бе влюбен, защото тя бе несравнимо красива. Макар фактът, че Хедър бе в шестия месец от бременността си, не бе достатъчен да потуши подобни слухове.

Сърцето на Хедър се сви при вида на младата жена, която, въпреки овехтелите дрехи, се държеше с овладяна и естествена грация. Като че ли се притесняваше от тях, сякаш се съмняваше, че ще получи благословията им, което Хедър можеше напълно да разбере, понеже бе преживяла същото, когато Брандън я бе довел у дома, за да се срещне със семейството и приятелите му.

Любопитното изражение на Брандън, насочено към брат му, накара Джеф да обърне цялото си внимание към Рейлин, не давайки възможност на по-големият си брат да си отмъсти за всички нерви, които Джеф му бе причинил. Когато бе научил, че Брандън е бил принуден да се ожени за Хедър, след като я бе объркал с друга жена на улицата, Джеф бе непреклонен в усилията си да покаже на брат си какво съкровище бе намерил в лицето на Хедър. Най-голямата пречка бе гордостта на Брандън, но тъй като вече бе влюбен до уши в съпругата си, бе само въпрос на време преди да признае, че тя бе най-доброто, което някога му се бе случвало.

Джеф побърза с представянето.

— Рейлин, това са брат ми Брандън и съпругата му Хедър. Брандън, Хедър, това е Рейлин Барет.

— Съжалявам — промърмори Рейлин, усещайки объркването на другата жена, — моето присъствие тук сигурно ви смущава. Щях да остана в Чарлстън, но мистър Бърмингам настоя да дойда с него и да се запозная със семейството му. Без съмнение имате много да си приказвате и имате нужда от уединение.

— Мисля, че имаме какво да обсъдим — отговори Хедър внимателно, насърчена от нежния говор и изисканото красноречие на младата жена. Поне Джеф не бе избрал някоя необразована мъжкарана, макар тази възможност да бе много малка.

Джеф махна на Кора.

— Настанете гостите ни в синята стая на горния етаж и помогнете на Рейлин да се изкъпе и облече за вечеря. Кингстън вече качи няколко пакета горе, в които ще намерите всичко, което ви трябва. Още един гост ще пристигне скоро и ще поиска да я види колкото е възможно по-скоро.

Чернокожата жена му се ухили.

— Това означава ли, че я искате отново тук възможно най-бързо, мистър Джеф?

— Да, Кора, възможно най-бързо — отговори с повече искреност, отколкото хумор, карайки икономката да се изкикоти.

Кора помаха на Рейлин да я последва и забърза по коридора, бърборейки през цялото време, докато отвеждаше англичанката на горния етаж.

— Мистър Джеф превърна тази стара къща в забележителност. Почакайте само да видите спалнята, в която ще ви настаня.

Оставайки насаме, тримата членове на семейството се обърнаха един към друг в нерешителност. Чувствайки, че трябва да премисли планираното си изявление, Джеф прекоси стаята и взе гарафата и кристална чаша от бюфета, наливайки малко бренди в нея. Присъедини се отново към двойката и подаде чашата на Брандън.

— Новините за моята покупка явно се разпространиха бързо — обяви Джеф. — Бях сигурен, че ще мине поне още половин час, преди да се появиш.

Брандън се наслади на глътката бренди, преди да отвърне на усмивката на брат си.

— Бях в дъскорезницата, когато чух за инцидента в града. Мислех, че е по-добре да се върна в Хартхевън, преди някой друг да каже на Хедър.

В действителност Хедър бе на крачка от това да се разплаче, когато се настани на канапето.

— Джеф, как можа да се възползваш от дилемата на момичето и да я купиш, сякаш е робиня? Рейлин няма да може да държи главата си гордо изправена заради всички клевети, които ще бъдат изречени по неин адрес. Въпреки доброто си намерение да я спасиш от алчния план на вуйчо й, ти нанесе по-голяма вреда, като я доведе в дома си без придружителка.

Джеф отиде при нея и клекна до канапето. Взимайки крехките й ръце в своите, заговори толкова нежно, колкото можеше.

— Скъпа Тори — прошепна той, използвайки галено име, което й беше измислил, — ще ми се довериш ли достатъчно, за да повярваш, че никога няма да посрамя съзнателно която и да е дама или някой от семейството ни?

— Джеф, винаги си бил толкова разумен — увери го тя, докато сълзите заплашваха да бликнат от очите й, — но се страхувам, че в този случай не си помислил за последствията от твоята галантност.

— Всъщност мислих за много неща след сблъсъка ми с вуйчото на Рейлин — заяви Джеф бавно, сякаш й даваше време да осмисли изявлението му, — и стигнах до някои заключения. Единственият начин, по който мога да бъда сигурен, че Купър Фрай няма да се намеси…

Чаткането на копита отвън на алеята пред къщата привлече вниманието на Джеф, който се извини набързо и изчезна в коридора. След кратък разговор с Кингстън, тръгна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж, като остави на иконома да отвори вратата.

Миг по-късно Кингстън въведе преподобния Парсънс в гостната. Хедър размени бърз, притеснен поглед със съпруга си, който отговори с почти незабележимо вдигане на рамене, преди да тръгне бързо напред и да сграбчи ръката на новодошлия за поздрав.

— Радвам се да те видя, преподобни — каза той любезно. — Липсвахте ни, докато отсъствахте.

— Чудесно е да съм пак при паството си и да се уверя в тяхното здраве. Ти и Хедър несъмнено изглеждате добре. — Направи пауза, оглеждайки се за своя домакин. — Но къде е Джефри?

— Мисля, че отлетя, когато ви чу да идвате — пошегува се Брандън, като се опита да прикрие усмивката си, когато жена му се огледа, очевидно объркана от изявлението му.

— Да — отговори преподобния иронично, — чух за суматохата в Чарлстън. Това ме кара да се зачудя дали някой от моето паство си е сменил кожата в мое отсъствие, въпреки че не мога да си представя Джефри като вълк в овча кожа.

Брандън се усмихна развеселено.

— С прецизно скроеното си облекло Джеф със сигурност има как да привлече вниманието към себе си.

Хедър завъртя очи невярващо, чудейки се как може съпругът й да си прави шега с тази ужасна ситуация в присъствието на преподобния Парсънс.

— Джеф просто се държеше като джентълмен, отче — увери го тя, готова да защитава девера си с непоколебима лоялност.

Преподобният Парсънс се изкикоти, приемайки чаша лимонада от Кингстън.

— Хедър, не се наежвайте. Джеф и аз сме стари приятели. Познавам го по-дълго от всеки друг, с изключение на Брандън. Неговата галантност е безспорна… ъъъ, в повечето случаи…

Докато двамата мъже си разменяха развеселени погледи, Хедър повдигна дантелената си кърпичка към зачервеното си лице и започна да си вее с нея. Отчаяно й се искаше изведнъж да се събуди и да разбере, че целия този случай не е бил нищо повече от лош сън.

Гледайки към развълнуваната си съпруга, Брандън се предаде и отиде да седне при нея на канапето. За миг между тях премина споделена интимност, когато той повдигна тънките й пръсти към устните си и я погледна с блестящите си зелени очи, спечелвайки си нежна и любяща усмивка в отговор.

Преподобният Парсънс се настани в един стол срещу тях.

— Какво мисли синът ви за това, че ще имате бебе? Дали се надява да е момиче, или може би иска братче, с което да играе?

— Нашата чернокожа икономка се кълне, че този път ще имаме момиченце. — Хедър се усмихна, когато Брандън преплете пръсти с нейните. — Хати разчита признаците толкова добре, че решихме да кажем на Бо, че ще има сестричка на име Сюзън Елизабет след няколко месеца.

— А ако се окаже момче? — попита преподобният.

Брандън се засмя.

— Просто ще трябва да му кажем, че Хати е сгрешила, и да я оставим тя да му обясни.

Дочу се тропота на мъжки стъпки, придружен от изтънченото потропване на по-деликатни такива, и всички погледи се насочиха към входа. Джеф плъзна вратата и въведе Рейлин в стаята, държейки я за ръка, а двамата джентълмени оцениха вълнуващата й красота. Богатата й тъмночервеникава коса бе вдигната високо и в нея изкусно бе вплетена панделка, която съответстваше на сребърносинята й рокля. С елегантната си прическа и изящното си облекло Рейлин Барет бе по-красива от сбъдната мечта.

Обляна от топлота, докато се взираше в двойката, на Хедър й хрумна, че никога не бе виждала Джеф толкова горд и красив. Безупречно бялата му риза сякаш сияеше изпод скосения, черен редингот. Тесните му панталони, които стигаха малко под коляното, жилетката, копринените чорапи и ниските му обувки бяха в един цвят и завършваха елегантното му мъжко облекло.

— Господа — кимна Джеф с глава, поздравявайки ги. След това тракна с токове и се поклони на Хедър. — Милейди. — Махна с ръка към великолепната красота, която стоеше до него. — Бих искал да ви представя Рейлин Барет, жената, която ще стане моя съпруга.

За миг обитателите на стаята можеха само да гледат изумено. Хедър усети как сърцето й пърха в невероятна развеселеност. Доволна, че сега всичко щеше да бъде наред в семейството, тя пъхна ръка в тази на Брандън, който я стисна и задържа любящо. Обърнаха се заедно, когато преподобния Парсънс повика двойката в центъра на стаята. Рейлин пое протегнатата ръка на Джеф и с лекота застана до него.

— Дамата съгласна ли е? — попита преподобния с предпазлива загриженост.

Младата жена вдигна поглед към Джеф и се усмихна, докато се вглеждаше в блестящите му зелени очи.

— Не бих могла да се надявам на по-добър защитник, ако бях прекарала последните десет години в търсене на такъв. За краткото време, в което го познавам, разбрах, че той е невероятно мил и нежен, затова за мен е чест, че ме помоли да стана негова съпруга.

Джеф се обърна към отчето и продължи да обяснява решението им.

— Обсъдихме въпроса известно време — заяви Джеф. — Рейлин отчаяно се нуждае от защитник, а бракът е единственото, което може да спре Купър Фрай и неговите претенции като неин единствен роднина. Изпратих да ви повикат тази вечер, отче, за да извършите церемонията тук, в уединението на дома ми. Съгласен ли сте?

Мъжът погледна към по-възрастният Бърмингам.

— Познаваш брат си по-добре от всеки друг. Можеш ли да посочиш причина, поради която не трябва да извърша бракосъчетанието?

Брандън отговори с непоколебима увереност.

— Джеф винаги е бил наясно с това, което иска от живота, отче. Решава нещата с такава увереност, че на моменти и аз не съм способен да го разубедя. Ако той е сигурен, че този брак трябва да се състои, аз му имам пълна вяра.

Преподобният Парсънс кимна, приемайки доверието на Брандън, след това се взря въпросително в Хедър.

— Имате ли да кажете нещо, скъпа?

— Само да изкажа моето искрено одобрение — промълви тя с лъчезарна усмивка.

Преподобният изкара малка черна книжка от вътрешния джоб на расото си и започна да прелиства страниците.

— Когато слугата на Джефри дойде да ме покани, ме посъветва да се подготвя да извърша сватбена церемония. Не знаех, че се отнася за домакина ни. — Той се усмихна на двойката. — Сега, ако застанете пред мен, Рейлин и Джефри, ще изрека думите, които ще ви обвържат в брак.

Времето минаваше, докато приглушените гласове се сливаха в ритуала, който беше стар колкото света. Джеф извади златен пръстен от джоба си и го пъхна на пръста на Рейлин, като повтаряше думите:

— С този пръстен се венчавам за теб…

Гласът му бе силен и спокоен, свидетелстващ за неговата непоколебима увереност в решението, което бе взел. Когато преподобният Парсънс изрече финалните думи на церемонията, обвързваща двойката, Джеф се обърна с лице към Рейлин и бе изумен да види замъглените й очи.

— Можете да целунете булката — обяви преподобният Парсънс.

Рейлин се изчерви, вдигайки лице към високия непознат, за когото току-що се бе омъжила, защото беше чакала този момент с нетърпение. Целувка по бузата бе всичко, което тя очакваше, тъй като Джеф се бе съгласил да й даде време да се опознаят, преди да я направи наистина своя. Когато усети устата му върху своята, тя се стресна от топлия и сладък допир и отвори устни изненадано. Дъхът й застина в очакване на първата й целувка. Тогава устните му се задвижиха върху нейните като полъха на вятър, разтваряйки ги нежно, за да се наслади на вкуса й. Когато накрая Джеф се отдръпна, Рейлин се олюля срещу него, осъзнавайки с учудване, че целувката, която бе далеч по-чувствена, отколкото си бе представяла, бе отнела силите й. Имайки предвид, че само преди известно време бе помолила за отделни стаи, сега не можеше да повярва, че копнее за още от този сладък нектар.

Джеф обгърна с ръка кръста й, привлече я към себе си, давайки й нужната подкрепа, и прошепна:

— Добре ли си?

Младата жена кимна бавно, докато се опитваше да успокои неистовите удари на сърцето си и да заглуши сетивата си, изострени от спиращата дъха реалност, че бе в прегръдките на този висок и красив мъж, който бе неин съпруг. Бе очарована от близостта му и чувстваше непринудения допир на мъжественото му тяло. Ако би могла да контролира съдбата си, нямаше никакво съмнение, че Джеф Бирмингам щеше да бъде на същото място, на което се намираше в момента.

Събирайки остатъците от уравновесеността си, Рейлин се обърна към останалите гости в стаята.

— Моля да простите моята отпадналост, не съм хапвала от известно време.

Хедър моментално отиде при нея и я прегърна любящо.

— Толкова съм щастлива за вас двамата. Сигурна съм, че дори Джеф да бе претърсил целия свят, нямаше да намери по-добра съпруга. И независимо дали го знаеш, или не, мила моя, съпругът ти е един от най-милите мъже.

Преподобният Парсънс си тръгна малко след като даде благословията си и отправи пожелания за щастие на младата двойка. Тъй като трябваше да направи още няколко посещения, преди да се прибере у дома и да си легне, той отказа поканата да остане и да се присъедини към сватбената вечеря. Махна им с ръка, качи се на коня и се отдалечи, оставяйки семейство Бърмингам да се събере в трапезарията. Елегантната маса бе достатъчно дълга, за да могат да седнат дванадесет човека, че и повече, но тази нощ нямаше никакви формалности.

Джеф отдавна бе пренебрегнал идеята домакинът и домакинята да седят от двата края на масата, освен ако не им гостуваха повече гости. Тази вечер всичко бе наредено в единия край на масата. Рейлин бе настанена отдясно на Джеф, а Хедър отляво, докато Брандън зае стола до жена си.

— Всичко, което мога да кажа, братко — пошегува се Брандън дяволито, докато разглежда подреждането на масата, — е, че си верен на характера си. Не си се променил изобщо, откакто доведох Хедър в Хартхевън.

— Изобщо — съгласи се Джеф. — Определено все още съм по-любезния от двамата и нямам склонност да се усамотявам, както правиш ти.

Брандън беше решил да подмине закачливото подмятане на брат си със смях, но за момент хумора му бе убегнал изцяло. Заради собствената си инатлива арогантност веднъж бе преживял мъчителна раздяла с младата си жена не само в двата края на масата, но също така и в отделни спални. Връщайки се назад във времето, той мислено оприличи страданието от дългото си въздържание на това, което един развратник щеше да изпита, ако бе затворен в клетка точно срещу жена, чиято красота и тяло можеше да види, но не и да докосне. Въпреки че Хедър бе влязла в дома му като негова съпруга и му бе постоянно под ръка, той се бе чувствал по същия начин. Дори и сега споменът за неговата глупава постъпка го караше да се върти неспокойно на стола.

— Никой не е безгрешен що се отнася до гордостта, Джеф — отговори той, след като бе научил тази истина по трудния начин. — Всъщност може да се изненадаш, когато осъзнаеш колко си податлив.

Зелените очи на Джеф проблеснаха весело.

— Опитах се да се поуча от теб, братко, и да се въздържам от обещания, за които по-късно ще съжалявам.

Хедър усети острия поглед на Джеф, когато двамата мъже намекнаха за мъчението, което Брандън бе изпитал, докато се бе опитвал да я държи на разстояние. Тя стисна успокоително ръката на съпруга си и изрази любящата си привързаност с нежна и топла усмивка.

— Всички трябва да се учим от грешките на другите, Джеф — отговори тя весело, поглеждайки към девера си, — но понякога, когато ги допускаме самите ние, ни е по-лесно да разберем важния урок.

Джеф се облегна на стола и отпи от виното. Помисли си за неотдавнашното си обещание да изчака, преди да предяви съпружеските си права, и се надяваше, че щеше да бъде също толкова непоколебим, колкото Брандън, в контролирането на мъжките си желания, но не чак толкова упорит, че да може бързо да разпознае омекването на съпругата си.

— Странно е как подобни обстоятелства се случват в семейството — каза Джеф. — В крайна сметка късметът може и да ми се усмихне.

Брандън повдигна вежда въпросително, после погледна към Рейлин, започвайки да разбира затруднението на Джеф. С оглед на факта, че се ожениха набързо, можеше да си представи, че брат му е достатъчно галантен, за да се съгласи джентълменски да изчака, преди да се наслади на удоволствията на брачното ложе.

Рейлин изглеждаше объркана от остроумията на братята.

— Пропускам ли нещо?

Хедър беше схванала за какво ставаше въпрос.

— О, не им обръщай внимание, Рейлин. Мъжете Бърмингам изпитват голямо удоволствие да се заяждат един с друг. Твърдоглави са като мулета и винаги е предизвикателство за тях да видят кой от двамата ще има последната дума. И все пак не познавам други мъже, които да са по-близки приятели.