Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2016)

Издание:

Николай Хайтов

Хвъркатото корито

 

Българска, първо издание

Литературна група IV

 

Редактор: Иван Николов

Художник: Димитър Войнов

Художник-реактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Тодор Чонов

 

Дадена за набор на 6.IX.1979 г.

Подписана за печат на 30.XI.1979 г.

Издателски №1541

Формат 84×108/32

Тираж 40 100

Издателски коли 10,29

Печатни коли 12,25

Цена 0,98 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

07 9536252311/5516-79

История

  1. — Добавяне

Булевардът е централният в Хелзинки, наречен „Манерхайм“. Там е възелът на магистралите, на това място те се срещат, сплитат и разделят, за да поеме всяка своята посока. Шумно място, с напрегнато движение. Гъсти колони от леки коли хвърчат непрестанно, гуми свирят, спирачки скърцат, мотори фучат, реват, надпреварват се и оставят зад себе си зловещи следи от прах и дим. А по средата на булеварда — една върба — стара, изтърбушена корубница, която се държи едвам, въпреки че са я подпрели с циментови протези. Дръгливите й клони — повечето изсъхнали. Листата й, в шепа да ги събереш, и все пак — никой не пипа върбовата баба на средата на булеварда. Пощадили я инженерите, макар че е трябвало заради нея три, цели три платна да разместят, две нови кръстовища да образуват, а колите при всяко минаване оттам е нужно да изминават по двеста метра излишен път. И всичко това — само и само да си остане дървото цяло, на мястото, където е израснало.

Да е красавица върбата? Не. Като нея колкото искаш в столицата на Финландия. Не е и някакво историческо или особено дърво, а ето че седи тази върба сред мравуняка от коли и се опитва с вдигнати сухи ръце да спре засилващото се препускане: „Спрете най-сетне! Накъде по дяволите сте хукнали върху тия отровни возила?! Та пощадете ако не себе си — своите деца!“

И да вика върбата, и да не вика, сред грохота на моторите никой не би я чул. Кадилаците яростно реват, че са заставени да й направят път. Мерцедесите скърцат със зъби, когато я заобикалят, тойоти и рена забавят на това място скоростта и отминават с пръхтене — възмутени, че всяка минута, всеки час това дръгливо нищо и никакво дърво цепи автомобилния поток на две и похабява толкова излишни тонкилометри, че със спестените от заобикалянето й пари на мястото на гнилата корубница можеше да се излее едно дърво от чисто злато…

И въпреки това никому в столицата на най-гористата страна не е дошло наум да опрости уличната мрежа, да опрости движението в центъра, като премести или отсече старата върба…

Движението се приспособява към нея, а не тя към движението. Хората са почувствували, че сред безжизнения асфалт и талазите бяснодвижена ламарина дървото одухотворява площада със своето присъствие и наумява за прокуденото Естество.

Край