Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Есе
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2016)
Издание:
Николай Хайтов
Хвъркатото корито
Българска, първо издание
Литературна група IV
Редактор: Иван Николов
Художник: Димитър Войнов
Художник-реактор: Веселин Христов
Технически редактор: Васко Вергилов
Коректор: Тодор Чонов
Дадена за набор на 6.IX.1979 г.
Подписана за печат на 30.XI.1979 г.
Издателски №1541
Формат 84×108/32
Тираж 40 100
Издателски коли 10,29
Печатни коли 12,25
Цена 0,98 лв.
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979
Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив
07 9536252311/5516-79
История
- — Добавяне
Булевардът е централният в Хелзинки, наречен „Манерхайм“. Там е възелът на магистралите, на това място те се срещат, сплитат и разделят, за да поеме всяка своята посока. Шумно място, с напрегнато движение. Гъсти колони от леки коли хвърчат непрестанно, гуми свирят, спирачки скърцат, мотори фучат, реват, надпреварват се и оставят зад себе си зловещи следи от прах и дим. А по средата на булеварда — една върба — стара, изтърбушена корубница, която се държи едвам, въпреки че са я подпрели с циментови протези. Дръгливите й клони — повечето изсъхнали. Листата й, в шепа да ги събереш, и все пак — никой не пипа върбовата баба на средата на булеварда. Пощадили я инженерите, макар че е трябвало заради нея три, цели три платна да разместят, две нови кръстовища да образуват, а колите при всяко минаване оттам е нужно да изминават по двеста метра излишен път. И всичко това — само и само да си остане дървото цяло, на мястото, където е израснало.
Да е красавица върбата? Не. Като нея колкото искаш в столицата на Финландия. Не е и някакво историческо или особено дърво, а ето че седи тази върба сред мравуняка от коли и се опитва с вдигнати сухи ръце да спре засилващото се препускане: „Спрете най-сетне! Накъде по дяволите сте хукнали върху тия отровни возила?! Та пощадете ако не себе си — своите деца!“
И да вика върбата, и да не вика, сред грохота на моторите никой не би я чул. Кадилаците яростно реват, че са заставени да й направят път. Мерцедесите скърцат със зъби, когато я заобикалят, тойоти и рена забавят на това място скоростта и отминават с пръхтене — възмутени, че всяка минута, всеки час това дръгливо нищо и никакво дърво цепи автомобилния поток на две и похабява толкова излишни тонкилометри, че със спестените от заобикалянето й пари на мястото на гнилата корубница можеше да се излее едно дърво от чисто злато…
И въпреки това никому в столицата на най-гористата страна не е дошло наум да опрости уличната мрежа, да опрости движението в центъра, като премести или отсече старата върба…
Движението се приспособява към нея, а не тя към движението. Хората са почувствували, че сред безжизнения асфалт и талазите бяснодвижена ламарина дървото одухотворява площада със своето присъствие и наумява за прокуденото Естество.