Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2016)

Издание:

Николай Хайтов

Хвъркатото корито

 

Българска, първо издание

Литературна група IV

 

Редактор: Иван Николов

Художник: Димитър Войнов

Художник-реактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Тодор Чонов

 

Дадена за набор на 6.IX.1979 г.

Подписана за печат на 30.XI.1979 г.

Издателски №1541

Формат 84×108/32

Тираж 40 100

Издателски коли 10,29

Печатни коли 12,25

Цена 0,98 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

07 9536252311/5516-79

История

  1. — Добавяне

На такова диво място — параклис! И то не какъв да е, а с преддверие и сводчета, с покрив и стена, изографисана. Само че отдавна крак човешки не е стъпил и черквичката се руши. Сводът при входа се е изтърбушил, мазилката се е олющила. Железният кръст на покрива едва се държи, а каменната ограда се е превърнала в руина.

На двора е имало чешма с два чучура, сега и двата са пресъхнали, пък коритото на чешмата се е сринало в буренака. Скрило се е да не гледа нашествието на дивата растителност; как букове и габъри, втурнали се през повалената ограда, напират към двора, към черквата, към изоставеното място.

Обикрачили дворните плочи, габърите дружно атакуват. Две хвойни са се покатерили чак на покрива, а буните са насочили коравите си клони в светците по дуварите.

С очи, извърнати нагоре, ужасените светии напразно очакват божията ръка да спре нахлуващите варвари. Една сивокора бука е забила копието си в ребрата на Исуса, друга до нея се мъчи да бръкне в очите на самата богомайка. Габър — кривокрак — е замахнал с топуз към свети Никола, а друго до него, по-як и по̀ дивак, е издънил като с таран основната мазилка на стената. От глината, открита за дъждовете, са потекли кървавочервени браздулици по телата и лицата на ранените светии и образуват една кално-кървава река, в която те все повече затъват.

Един пророк — Еремия или Исай, вече не може да се разбере — е вдигнал някакво послание и явно предлага на нападателите мир, но те, размахали тояги и сопи, пет пари не дават.

Изстъпил се от най-високото, Мойсей се мъчи да сплаши горската навалица с библейските закони, забравил, че един от тях гласи: „Око за око, зъб за зъб“ и че габърите, прогонени някога от това място с желязо и с огън, сега си го връщат на светците, както могат.

Битката кипи: рони се мазилката, хвърчат ореоли, надве разполовени, влакънца от оскубани бради, отломки от сребърни мечове и златни брони, разпада се, натрошена на парчета, една империя и се превръща под напора на настървените дървета в смес от кървава кал и хоросанен прах.

Край