Николай Хайтов
Двете жалейки

На съседната улица в село се появиха, току-речи едновременно, два некролога на две съседни врати. Единият — на вратата на запасния фелдфебел Н-в, другият — на неговия комшия — запасния овчар К-в. Двама съселяни, двама братовчеди и съседи, които бързо, един след друг, заминаха за оня свят, след като двайсет и четири години бяха скарани и прекараха свободното си време в люта вражда. Причина за това бяха шестте квадратни метра, които се даваха от дворното място на запасния фелдфебел към парцела на братовчеда му — запасния овчар, по силата на селския регулационен план. Съдебната разпра за шестте метра отиде чак до Върховния съд. Комисии идваха, вещи лица даваха заключения, експертизи оспорваха ту правотата на овчаря, ту основанията на фелдфебела, стигна се дори до ръкопашни схватки.

При един злощастен обрат на делото за шестте метра запасният овчар загуби спокойствие, спря да се храни, да спи, отслабна, хвана го пневмонията и умря. След туй изведнъж работата се обърна в полза на починалия; тогава фелдфебелът загуби спокойствие, получи инфаркт, но продължи да се кара с вдовицата на покойния и при една от тези свади получи втория, фаталния сърдечен удар.

Така си отидоха от тоя свят предивременно двамата съседи-братовчеди, след като две десетилетия се караха за шестте квадратни метра. Така се поминаха те, с ожесточени сърца, с клетви на уста и завещания да се води делото докрай.

Чух оня ден (дано е лъжа), че синовете на двамата покойни братовчеди подали жалби за преразглеждане на спора. Дано това не означава, че битката за шестте квадратни метра отново ще кипне.