Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Атикъс Кодиак (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Critical Space, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Грег Рука. Лична охрана

 

Critical Space

Greg Rucka

© 2001, by Greg Rucka

© Веселин Лаптев, превод, 2004

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2004

© ИК „БАРД“ ООД, 2004

ISBN 954-585-550-9

История

  1. — Добавяне

Посвещавам тази книга на Нунцио Андрю, който присъства на раждането на Алена.

Благодаря за всички истории, които ми разказа, и за тези, които ще ми разкажеш.

Името ми е Мълвейни

и то е толкова известно,

че хората го произнасят шепнешком.

Има ли по-голяма награда?

Ричард Томпсън, „Кралицата на Куксфъри“

Пролог

Доста по-късно си дала сметка, че всичко станало като на репетиция.

Но иначе си било чисто убийство. Предварително замислено ликвидиране на мишената, наречена Оксана Журковска.

От начина, по който ми го описа, някак успях да вкарам в картината и онези детайли, които бяха пропуснати. Върнах ги по местата им — с цялата им плътност и колорит, с всичките миризми и звуци. Представих си ясно общите умивални, усетих парата от душовете, чух как водата капе по сивите теракотени плочки на пода. Замъглените огледала бяха мътни като листове ламарина и по нищо не приличаха на стъкла с едностранно сребърно покритие. Дългата редица порцеланови умивалници край стената беше маркирана с ръждивите петна под тръбите. Влажният въздух бе наситен с миризма на белина и сапун, капчици кондензирана пара падаха на пода и се превръщаха в лъкатушещи вадички към канализационния отвор в центъра на помещението.

Според нейния разказ денят бил слънчев, но аз кой знае защо виждах някаква тежка сянка на пода откъм високите, никога неотваряни прозорци с матирани стъкла високо горе до тавана. Според мен събитията са се развили през зимата, навън е било ужасно студено. Но в нейните спомени времето бе пролетно.

Кабинките били без врати, затова избрала най-отдалечената от входа. Стъпила върху тоалетната чиния, за да не се виждат краката й. Давала си ясна сметка, че укритието не е особено надеждно, но всъщност било без значение, тъй като Оксана винаги използвала умивалника до входа. Дори била готова да изчака, ако той случайно се оказвал зает. Оксана просто обичала този умивалник, тъй като неговите кранове изпускали водата с най-високо налягане в сградата.

Изчакала Оксана да затвори вратата и да пусне водата, вслушвала се в скърцането и пропукването на старите тръби. Пристъпила към действие едва когато дочула характерните звуци, съпътстващи миене на зъби.

Сподели с мен странното чувство, което изпитала — сякаш се намирала в просторен и празен киносалон, а на екрана се развивали собствените й действия. Разбирала много добре своите подбуди и намерения, но не била в състояние да ги свърже с конкретното си поведение. Действала активно и целенасочено, но вътре в душата си не чувствала абсолютно нищо.

Спомни си, че това й се сторило много любопитно.

С четката за зъби в уста, Оксана Журковска се вцепенила от изненадата. Първият удар я отхвърлил към ръба на умивалника и изкарал въздуха от дробовете й. Вторият довел до сблъсък на челото й с плочките до огледалото. Последвали трети, четвърти, пети, докато по стената плиснала кръв, примесена с паста за зъби. Розовата пенеста смес бавно се плъзнала надолу. Жертвата не издала нито звук…

Спряла едва когато усетила, че главата на Оксана е изгубила твърдостта си и черепът е хлътнал под ударите. Отдръпнала се назад и оставила тялото да се свлече на пода.

Пред мен призна за странното усещане, което я обзело — сякаш се опитвала да разбие някаква особено твърда тиква.

Тялото на жертвата било абсолютно неподвижно. Лявата ръка направила няколко конвулсивни движения — сякаш под командата на кукловод, после застинала.

До слуха й бавно достигнал шумът на водата, която продължавала да шурти в умивалника. Протегнала ръка да я спре и в същия миг видяла отражението си в огледалото. Напуканата му повърхност била опръскана с кръв. Минало време преди да осъзнае, че е оплискана и самата тя. Кръвта била навсякъде — по ръцете и по лицето й, по предната част на блузката й…

Съблякла дрехите си и ги сложила на радиатора, за да бъдат топли. После влязла под душа и издържала, без да помръдне, докато леденостудената вода бавно станала вряла.

Каза ми, че в онзи момент не усещала почти нищо. В главата й имало само едно желание — да махне кръвта от себе си. Спомни си как се чудела какво да направи с блузката. В крайна сметка решила да я хвърли в пещта и да си избере нещо подходящо от гардероба на Оксана. Всички в сиропиталището носели еднакви дрехи, затова никой нямало да забележи. Само че новата блузка се оказала доста широка.

Все пак Оксана била голямо момиче — на цели десет години.

Докато тя самата била едва на осем, при това доста дребничка за възрастта си…