Читателски коментари (за „Евгений Онегин “ от Александър Пушкин)

Този роман в стихове е любимото ми произведение от руската литература. Макар че на мен ми се иска любовната история да завършва по друг начин, но на лекциите доцентът по тази учебна дисциплина ни казваше, че „…такава е била логиката на събитията…“. Събитията е трябвало да се случат по този начин, а всякакъв друг вариант би бил изкуствено и насилствено наложен от автора. С други думи романът се пишел сам…

Произведението както и филмът са чудесни, будят невероятни чувства и емоции.

Много жалко, че днес, младите хора не четат такива романи. Които ще бъдат актуални и поучителни и още след сто години.

Аз честичко се връщам и препрочитам любимите си места, толкова житейска мъдрост има в тези думи…

Едно от най-хубавите проиведения, които съм чела!

Преводът на Димитър Петричев от 1971 на Пушкиновия роман в стихове е вторият превод, направен на български. Първият е на Николай Хрелков и той датира от преди Втората Световна война. Възоснова на второто издание на Хрелковия превод (от 1946 г.) в Читанката се подготвя (от мен) обнародването и на този позабравен вариант на „Евгений Онегин“ на български.

Двата превода са много добри — по нищо не отстъпват един на друг. Разбира се, езикът на Дим. Петричев е много по-модерен: от 1971 година досега българският език не се е изменил значително, но заслужават внимание и преводаческите находки на Хрелков — както читателите на „Моята библиотека“ ще имат щастието скоро да се убедят.

Що се касае до настоящата публикация (Петричевия превод) на „Онегин“ в Читанката, при все че е отбелязано като последна редакция: 1 март 2011 в 11:15, в текста се забелязват много грешки, които са характрени за един не съвсем удачен OCR. Ясно е, че такива грешки са неизбежни и те се отстраняват по време на корекционния процес (или както в „Моята библиотека“ е прието да се казва: „редакцаията“).

Е, добре — аз коригирах внимателно текста на Петричевия превод на „Онегин“ (което не ми костваше нищо, след като старателно бях изчистил от грешките след OCR и Хрелковия вариант) и сега съм готов да го предложа като усъвършенствуван вариант вместо досегашната публикация; защото иначе изглежда направо смехотворно! Но смятам, че това не трябва да става без участието на онзи сътрудник на „Читанката“, който е сканирал през 2007 г. и обработил с OCR-програма въпросния текст, защото негова отговорност е и задължителната корекция след това, която той е пропуснал да направи. За съжаление идентичността на тази личност е отбелязана по един неясен начин — като „unicode“, — а сред сегашните сътрудници на „Читанката“ не можах да открия човек с такъв идентитет.

Следва, че се налага МОЯТА НАМЕСА да се приеме с ДОВЕРИЕ от страна на организаторите на „Моята библиотека“. Друг начин няма!

harbinger

Бахти умрялото