Читателски коментари

(за „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин)

  • 1. Тодор (8 септември 2008 в 17:42)

    Този роман в стихове е любимото ми произведение от руската литература. Макар че на мен ми се иска любовната история да завършва по друг начин, но на лекциите доцентът по тази учебна дисциплина ни казваше, че „…такава е била логиката на събитията…“. Събитията е трябвало да се случат по този начин, а всякакъв друг вариант би бил изкуствено и насилствено наложен от автора. С други думи романът се пишел сам…

  • 2. Мая (16 март 2009 в 19:29)

    Произведението както и филмът са чудесни, будят невероятни чувства и емоции.

  • 3. Елина (28 април 2009 в 13:20)

    Много жалко, че днес, младите хора не четат такива романи. Които ще бъдат актуални и поучителни и още след сто години.

    Аз честичко се връщам и препрочитам любимите си места, толкова житейска мъдрост има в тези думи…

  • 4. Катя (28 октомври 2010 в 14:17)

    Едно от най-хубавите проиведения, които съм чела!

  • 5. harbinger (3 юли 2011 в 16:07)

    Преводът на Димитър Петричев от 1971 на Пушкиновия роман в стихове е вторият превод, направен на български. Първият е на Николай Хрелков и той датира от преди Втората Световна война. Възоснова на второто издание на Хрелковия превод (от 1946 г.) в Читанката се подготвя (от мен) обнародването и на този позабравен вариант на „Евгений Онегин“ на български.

    Двата превода са много добри — по нищо не отстъпват един на друг. Разбира се, езикът на Дим. Петричев е много по-модерен: от 1971 година досега българският език не се е изменил значително, но заслужават внимание и преводаческите находки на Хрелков — както читателите на „Моята библиотека“ ще имат щастието скоро да се убедят.

    Що се касае до настоящата публикация (Петричевия превод) на „Онегин“ в Читанката, при все че е отбелязано като последна редакция: 1 март 2011 в 11:15, в текста се забелязват много грешки, които са характрени за един не съвсем удачен OCR. Ясно е, че такива грешки са неизбежни и те се отстраняват по време на корекционния процес (или както в „Моята библиотека“ е прието да се казва: „редакцаията“).

    Е, добре — аз коригирах внимателно текста на Петричевия превод на „Онегин“ (което не ми костваше нищо, след като старателно бях изчистил от грешките след OCR и Хрелковия вариант) и сега съм готов да го предложа като усъвършенствуван вариант вместо досегашната публикация; защото иначе изглежда направо смехотворно! Но смятам, че това не трябва да става без участието на онзи сътрудник на „Читанката“, който е сканирал през 2007 г. и обработил с OCR-програма въпросния текст, защото негова отговорност е и задължителната корекция след това, която той е пропуснал да направи. За съжаление идентичността на тази личност е отбелязана по един неясен начин — като „unicode“, — а сред сегашните сътрудници на „Читанката“ не можах да открия човек с такъв идентитет.

    Следва, че се налага МОЯТА НАМЕСА да се приеме с ДОВЕРИЕ от страна на организаторите на „Моята библиотека“. Друг начин няма!

    harbinger

  • 6. Firmata (8 декември 2018 в 16:21)

    Бахти умрялото

    • 7. Stas Kirov (8 декември 2018 в 19:11)

      Кое по — точно мре?

      И кое по точно ’беш?

      Писал човекът роман, в стихове, за любов, приятелство, вярност, за истински мъже, готови да защитят това, което обичат, жени застанали зад тях, все неща, които ги няма, или почти, вече.

      Написал го съвършено . По него правили опери, театрални постановки, филми…

      Изкуството!!!

      Той останал в историята като вечен — ти, със смотан коментар в две думи?!!

    • 8. Evgeni Petrov (8 декември 2018 в 20:33)

      Не мога да не изкажа възмущението си от подобен коментар! Мисля, че това не е мнение на самоуважаващ се човек. Това е литература, която заслужава само уважение и почит, дори да нямаш интерес към темата или пък лично да не ти харесва творбата. Съжалявам, че има такива хора с подобно мнение за такава велика творба на такъв велик автор!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.