Георги Коновски
Водовъртеж на световете (1)

Глава първа

За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса

Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая — малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 — 13, да позяпа надолу… Като че имаше нещо ново и непознато в този далечен от Майката Планета свят…

Ей го — ширнали се зелени равнини, извисили се гигантски планини, рукнали широки реки, разлели се огромните океани…

Картина, каквато има на всички планети Земя…

И, естествено, почти няма хора…

А и защо да се тъпчат тук? Представяте ли си — красивата планета напълнена с няколко милиона или дори милиарда паразити…

Убиващи животните, унищожаващи растенията, изяждащи много повече, отколкото е необходимо за едно живо същество…

Да не говорим, ако случайно открият колелото и не знаят навреме да спрат… Та после Великата Природа да се чуди какво средство да използва за очистване на Живота от паразитите… Ами то не може всеки път да мята комети, да разтърсва планетата, да отпушва угаснали вулкани или да излива вселенски кофи с вода отгоре на заразения свят — кешки го пооправи след наглите космически отрепки…

И, макар планетите Земя да са почти еднакви — което зависи от населяващите ги, пътешествениците по квантовите Земи предпочитат предварително да са уведомени за някои подробности…

Например — какви опасни животни се въдят на съответната Земя…

А това е нужно. Току-виж — и невинен човечец попадне на някакъв звяр като Главоча…

Впрочем, ето го и него. Пак е излязъл на лов. И пак е попаднал на пътя на Супергероя, на Звездния рицар, на Могъщия воин Херо Мил Итса…

И пак се води кървава епична битка. Ще има пак работа за Великия певец Гьоро, ще има пак изпитание за търпението на Вселенския жрец Ник Кол Ай-ай, задължен от боговете да изслушва всяка поема, сътворена от гения на планетата…

Та — да се върнем на грандиозната битка…

Главочът вижда героя и се засилва…

Какво е това главоч?

О, извинете — забравих, че не сте били на Земя GK 4747-13…

Главочът е огромен звяр — страхотна хищна уста и малко тяло. Преследва, убива, лапа… И не расте… освен на паст и на зъби…

В момента се сблъсква със Звездния рицар, отскача, пак се мята напред. Супергероят размахва светлинния си меч, изкован от искряща небесна звезда, можещ да порази дори дълбочинен къртозъб — а тези гадове се хранят с магма, като от натрупването на газове и отделянето им предизвикват огромни вулканични изригвания…

Звездният рицар?

Извинете, обаче точно в момента не мога да ви обрисувам образа му. Който не е баш за портретизация, но нали трябва да имате представа за него — все пак, уредил се е някак си да е главен герой… Та необходимо е…

Сега-засега виждаме нещо като пияна бляскава мълния. Свети, искри, носи се на вълнички по голямата поляна, а мечът му изписва кривулици на десетокласник, хванал за пръв път не клавиатура, а химикалка…

Цялото облекло на Херо Мил Итса е подходящо за героични подвизи. Шлем, броня, наколенници, модерни ботушки… Лъскави, отразяващи като огледало околния свят, омайващи окото и подготвящи невинния организъм за хипнотизация…

И, разбира се, прочутият хипермеч, който не спира да се върти — почти като езика на осмокласничка в час по математика…

Раз… Раз… Раз…

Мечът свисти, нарязва Главоча на чипсчета… Той се опитва да хване Могъщия воин… Издебва миг невнимание — Звездният рицар е забелязал на Голямата скала Ник Кол Ай-ай и мигновено, по силата на природния рефлекс заема красива поза, стараейки се да покаже колко дълги, слаби и прави са краката му…

Та Главочът го сграбчва с гигантската си уста, размятва го с джуките си, опитва се да го преглътне…

Фатална грешка…

Защото това е любимата бойна позиция на Херо Мил Итса — подвежда врага да го прилапа и…

И — раз… Раз… Раз…

Главочът се разпада на филийки, които стройно се подреждат в трапезен вид. После се събират, преобръщат се няколко пъти по тревата и добичето побягва към Черната гора с писъци, псувни, ревове и обещания повече да не прави така…

Героят се отръсква от няколко полепнали върху шлема му черва, те се разпълзяват като змии из тревата и тръгват да търсят основната маса на чудовището…

А юнакът отива до водопада, скачащ игриво от Голямата скала и застава под душа му. След малко е отново лъскав и светъл…

— Аман от фукните ти! — чува се глас откъм височината над реката. Там е застанал белобрад, гологлав, все още строен дядка. Подпира се на висок посох — не толкова заради болест някаква, колкото от гордост, че е удостоен с вселенски жезъл…

— Учителю… — казват Ник Кол Ай-ай и Звездният рицар…

— Знам, че съм учител… И, освен това генерален представител на космическия разум, както и… Но това не е ваша работа — отсича старецът, с което предизвиква леки усмивки. На Ник Кол Ай-ай видима, на Херо Мил Итса скрита предвидливо под шлема…

— Хайде, разоръжавай се, че трябва да се нареже лук… Кога ще готвя, кога ще правиш салатата, кога ще ядем… — продължава Учителят…

Рицарят натиска едно копче на колана си, а цялата бойна форма започва да се свива и накрая се превръща в тесен колан около тънък кръст…

Херо Мил Итса се оказва момиченце — е, не баш десетинагодишно, ама малко над. Високо, стройно, с дълги крака, издължено лице, дълга като полуостров брадичка, на чийто край е зейнал голям трап. Който при другите деца е трапчинка. И, според учителя и вселенската мъдрост, белег на инат, упорство, проклетия…

Героят — героиня се обляга на меча си и гордо поглежда към Вселенския жрец…

— Абе, стига си губи времето, върви режи салатата — изревава Учителят…

Но нали ви казах каква проклетия е Воинът…

— Но той трябва да благослови меча ми след победата и да коленичи благодарен пред мен — едва не проревава Херо Мил Итса…

Учителят, обаче, е свършил търпението…

— Виж какво, писна ми всеки ден да дразниш Главоча, да го гониш и разфасоваш, само да се пофуклявиш пред жреца… Утре пак ще го подмамиш, пак ще го нафъкаш, пак… Върви режи салатата!

И Супергероят, Звездният рицар, Могъщият воин Херо Мил Итса отива да насецка зелените листа, да направи на кубчета краставиците, да обработи доматите…

Героичният ден е завършил…

Идва време на героичната вечеря…