Джейн Ан Кренц
Частен детектив (5)

Четвърта глава

Маги се събуди на следващата сутрин с чувството, че е отпочинала и свежа. Чак сега си даде сметка, че напоследък не спеше много добре. Напрежението нощем, докато се ослушваше за странни шумове, притесненията дали е проверила отново всички резета на прозорците, тревогите около бъдещето на „Перегрин Менър“, всичко това си бе казало думата през последните няколко седмици.

Очевидно имаше значение, че в къщата се бе настанил мъж като Джош Дженюъри. Въпреки че бе с патерици и целият в синини, имаше нещо в присъствието му, което й вдъхваше сигурност. Жалко, че снощи се опита да я сваля. Трябваше да внимава и при следващия такъв опит да го постави на мястото му. Повече никакви спасителни операции посред нощ, каза си тя.

Маги се изкъпа набързо, избра си дънки и оранжев пуловер от гардероба. Когато ги облече, застана пред тоалетката и стисна четката.

Тъкмо бе завързала гъстата си коса на опашка, когато видя смачкания лист на масичката. Младата жена застина, замислена над станалото предишната вечер.

Имаше нещо много притеснително в удивителната мъжка сила и арогантността на разположилия се на леглото Джош. Тъмната му коса бе разбъркана. Твърдите къдрави косми по широките му гърди я очароваха. Едва бе успяла да си наложи да не го гледа. Беше й се приискало да прокара пръсти през тези косъмчета. А пък как я теглеше да погали синината по ребрата.

Очакването в очите му я бе разтърсило както нищо досега. Докато й разказваше за разочарованията с избраната работа, тя усети у него последователност и твърдост. Единствено мъж, който не оставяше нищо на случайността и държеше на хората, можеше да изпита подобно разочарование. Очевидно бе, че Джош не се е захванал с тази работа за пари.

Маги трябваше да признае шокирана, че няма да успее да забрави сцената в съседната стая. Тя щеше да я преследва до края на живота й.

Знаеше, че повторение няма да има, но част от нея винаги щеше да се чуди какво ли би било да спи с Джош Дженюъри. Никога през живота си не бе изпитвала толкова дълбоко женско любопитство, а същевременно си призна, че няма да успее да го потисне напълно. Спокойният тих живот в миналото не я бе подготвил за небрежния подход на мъж като Джошуа Дженюъри.

А той наистина се държеше небрежно. Маги стисна устни и престана да се взира в образа си в огледалото над тоалетката. Щеше да бъде невероятно стресната, ако бе усетила, че Джош проявява дори най-незначителен интерес към нея, но бе убедена, че той не е и наполовина толкова впечатлен от нея, колкото тя от него. Бе забелязала началото на възбудата му, разбира се, но това не означаваше нищо. Мъжете лесно се поддаваха на физическите си желания и се възбуждаха изключително бързо. Бе достатъчно голяма, за да го е разбрала досега. За Джош може и да беше забавно предизвикателство — в това съмнение нямаше — защото Полковника се бе опитал да го предупреди.

Нямаше никакво намерение да звъни на телефона, който й бе написал снощи на жълтото листче. Твърдо бе решена да не допуска подобно нещо да се случи. Зачуди се дали започва всичките си връзки с проверка на жената. Като нищо. Този мъж изглежда не знаеше какво е това романтика. Може би професията му бе унищожила желанието за истинска страст, може би просто бе обезверен и не вярваше на искрените човешки пориви.

Не успя да си наложи да изхвърли листчето. Взе го и погледна едро написаните цифри. В този почерк личеше мъжка дързост. Джош е бил убеден, че тя ще позвъни.

Силно огорчена отвори едно чекмедже и пъхна смачкания лист вътре. Бутна обратно чекмеджето и излезе от стаята.

Беше вече на стълбите, когато усети аромата на прясно сварено кафе. Очевидно Одеса бе станала рано. Маги вдъхна дълбоко и се усмихна с удоволствие. Усмивката бе все още на лицето й, когато отвори вратата на кухнята.

— Добро утро, Одеса — поздрави тя, преди да забележи кой е вътре. — Кафето мирише прекрасно.

— Благодаря — отвърна лениво Джош от другия край на просторната кухня. — Правя хубаво кафе, нищо че се хваля сам. Заповядай, има и за теб.

Маги спря на място щом го видя. Беше се подпрял на един от шкафовете и отпиваше кафе от голяма чаша. Патериците му бяха подпрени на плота до него. Изглеждаше невероятно сексапилен в дънковата риза, чиито най-горни копчета бяха разкопчани. Не можеше да отрече, че дънките му стояха страхотно. Тъмната му коса блестеше на зимното слънце, промъкнало се през прозореца.

Маги си наложи да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои и пристъпи напред. Налагаше се да издържи присъствието на Джош до края на месеца, така че трябваше да свикне, че сутрин ще го вижда. Моментът беше подходящ да определи правилата. Най-важното бе, да се държи така, сякаш снощи не се бе случило нищо. Той дори не се бе опитал да я целуне. Просто й предложи да провери всичко за него.

— Благодаря ти. — Маги пое чашата, която той й подаваше. — Доколкото разбирам си ранобуден.

— Доколкото разбирам, ти също — ухили се за миг Джош, задържал погледа й над протегнатата чаша. — Още една обща черта, нали?

Тя сви рамене и предпочете да пренебрегне блясъка в очите му.

— Нали не си забравил, че съм една от шантавите обитателки на хотела, без значение дали ти харесва, или не.

— Да, така беше. Нямам търпение да похапна от домашно приготвената ти закуска, както обещаваше в писмото. Не съм забравил и чаят, и кифличките, които обещаваш в брошурата. От години не съм хапвал топли кифлички. Ти слагаш ли стафиди?

Маги едва не се задави с кафето.

— Чаят и кифличките се сервират само когато хотелът е отворен за гости. Според мен това поне би трябвало да е очевидно.

— Само че не е. Чаят и кифличките са част от уговорката. — Нищо не успя да разбере от изражението на Джош. — Аз лично се заех с този случай заради обещанията в писмото и брошурата, приложена вътре. Това си е валиден договор.

— За бога, Джош. Просто изброявах какво се предлага в хотела. Нали разбираш. Не съм искала да те подведа, че ще бъдеш обслужван като гост, който си плаща.

— Нали и аз това казвам. Много държа на това, което ми обеща. — Започна да изброява на пръсти. — Домашно приготвен обяд, чай и кифлички следобед и неповторимо вкусна вечеря.

— Така ли стана? А в такъв случай кога ще започна да получавам детективски услуги в замяна?

— Спокойно де. Заел съм се със случая още от мига, в който пристъпих прага. В добри ръце сте, госпожице.

— Чудесно. Много по-спокойна се чувствам, че хотелът ми е в ръцете на детектив, който има проблем да стане от леглото — изръмжа Маги. Замълча веднага, защото усети, че е нарушила първото си правило, а именно да не споменава и дума за предишната вечер. Погледна гузно Джош и разбра, че няма смисъл да се надява той да подмине комплимента.

— Може и да ми е малко трудно да стана от леглото, Маги, но ти гарантирам, че чудесно се справям, когато трябва да си легна.

Маги вирна гордо брадичка.

— Май трябва да те уведомя, че не си падам по този тип хумор. Освен това, аз съм ти работодател и съм в правото си да определя държанието, с което очаквам да се съобразяваш в бъдеще. Трябва да ти е ясно, че от теб се иска да се държиш като бизнесмен и истински професионалист. Разбра ли ме?

— И още как. — Той отпи глътка кафе и отново се усмихна. — Ще позвъниш ли днес на Макрей?

— Не, няма. Няма причина да звъня.

— Аз ще ти дам причина — отвърна тихо Джош. Преди Маги да прецени какви са намеренията му, той вече бе оставил на плота чашата и се пресегна към нея.

— Джош. — Маги вдигна поглед към него и изведнъж я обзе напрежение. Усети как леко я подръпна към себе си, тя пристъпи напред против волята си и знаеше, че няма сили, за да му се противопостави. Любопитството замъгли всичките й сетива.

— Искаше ми се да го направя снощи — прошепна Джош.

Наведе глава и бавно и нежно докосна устните й. Целувката бе пълна с мъжко желание, обещаваше и примамваше. Маги усети вкуса на кафе и интимната топлина, която я накара да потръпне.

Джош вдигна глава почти веднага и я отдръпна от себе си, преди да й е останало време да реши как да реагира. Наблюдаваше я с лениво задоволство, с блеснали очи, когато тя инстинктивно вдигна пръсти към устните си, изпълнена с почуда.

Кратката ласка бе просто обещание за възможностите на бъдещето, дори не бе истинска зашеметяваща целувка, каза си тя. Въпреки това усети желанието, което я обзе. Знаеше, че и той го е усетил.

— Снощи не го направих, защото прецених, че е прекалено рано за теб. И наистина беше прекалено рано. — Джош бавно плъзна длани нагоре по ръцете й, към раменете и най-сетне спря на тила й. — Не си от хората като мен, които са свикнали да се хвърлят на прибързани решения. Ти не знаеш как да погледнеш човек в очите и да разбереш, че те лъжат. Аз, обаче, отдавна съм свикнал. Толкова отдавна различавам лъжите от истината, че вече се е превърнало във втора природа.

— Прав си — съгласи се останалата без дъх Маги. — Аз не притежавам това умение. Кажи ми тогава, как да разбера дали ми казваш истината за себе си?

— Като начало, можеш да позвъниш на Макрей — обясни мило той.

Това рязко върна Маги към действителността. Тя отстъпи рязко назад и Джош не я задържа.

— Не, благодаря. Тогава ще се появи още един допълнителен проблем и има да се чудя дали мога да вярвам на господин Макрей, нали така?

— Вече ти казах, че той ще ти даде доказателство за всичко, което съм ти казал.

Маги се усмихна неуверено.

— Извини ме, но май е време да се захвана с домашно приготвената закуска. Не ми се иска после да тръгнеш да разправяш, че съм те ощетила.

Той се разсмя.

— Правилно. В моя бизнес клюките се разнасят бързо, както, предполагам, и в твоя. Може и да ти се види трудно да наемеш друг детектив в бъдеще, ако не ми платиш подобаващо.

На вратата се появи Одеса.

— Пак ли се карате, деца? Боже, Боже. Никога не съм виждала между други двама да прелитат такива искри, както става при вас двамата.

— Тя започна — отвърна весело Джош.

Маги изпъшка.

— А пък аз започвах да си мисля, че си голям мъж, който знае как да поеме отговорност за постъпките си.

Джош продължаваше да отпива кафе.

— Зависи от постъпките.

— Мили мои, стига вече, престанете. — Одеса се разшета из кухнята, взе грейпфрути от един поднос на плота и нож от някакво чекмедже. — Престани да я дразниш, Джош.

— Точно така, Джош. — Маги изви вежди. — Престани да ме дразниш. Да не говорим, че от заплахата ти няма никакъв смисъл. Много добре знаеш, че едва ли някога ще ми се наложи отново да наема частен детектив. Какво ме интересува дали колегите ти ще ме сложат в черния списък, защото не съм ти платила цялата такса?

— То не се знае — измърмори Джош. — Много жени използват услугите на детективи в днешно време.

Одеса го погледна учудена.

— Че защо им е на младите жени да наемат частни детективи?

— За да проверят мъжете, с които излизат — обясни Джош. — БРБ непрекъснато получава подобни поръчки, само че ние сме се специализирали в корпоративни случаи и по принцип прехвърляме тези клиенти на по-малките агенции.

Маги се стресна.

— Ама ти говориш сериозно, нали?

— Винаги говоря сериозно, когато става въпрос за бизнес.

Одеса се замисли.

— А какъв тип са жените, които искат да проверят гаджетата си?

— Умни жени — сви рамене Джош. — Главната група от тях са дами, които са се издигнали в професионално отношение и са финансово независими. Тях ги грози рискът някой да се опита да се ожени заради парите им, както се случва и при мъжете. Те искат да са сигурни, че не се женят за разни използвачи, които ще им изпразнят банковата сметка и след това ще ги зарежат. Друга, непрекъснато нарастваща група са жените, които искат да са сигурни, че не излизат с бисексуални мъже, или с наркомани.

— Много разумна постъпка — намеси се застаналия на вратата Полковник. — Едно време, родителите на младите жени и съседите знаеха достатъчно за мъжа, за когото младата дама искаше да се омъжи. Те правеха необходимата проверка, ако може така да се каже. Само дето напоследък вече няма кой да защитава нежния пол.

— А и те не слушат, ако се опиташ да ги защитаваш. — Джош погледна многозначително Маги. — Дай на дамата приятелски съвет, а тя го приема като лична обида и хуква в обратната посока.

— Като говорим за хукване — Маги остави шумно чашата си на плота, — не е ли най-добре да се захващаме със закуската, Одеса? Сигурна съм, че Джош няма търпение да хукне и да се заеме с разследването. Полковник, ще го разведеш ли из „Перегрин Менър“ след закуска? Може пък да намери някоя следа.

— Разбира се — съгласи се Полковника. — С най-голямо удоволствие.

— Следа значи. — Джош се правеше на любезен и много ентусиазиран. — Чудесна идея. Следите са много полезни в моята работа.

— Да се надяваме, че ще я забележиш, когато я видиш, нали? — измърмори Маги, докато вадеше тигана от шкафа.

— Хич не се притеснявай — отвърна Джош. — Донесъл съм си целия набор от пособия и ръководства на частния детектив. Доколкото си спомням имаше цяла глава, посветена на начините на откриване на следи.

— Ръководство, казваш. — Маги сипа брашно за палачинките. — Да не би да са го рекламирали на някоя кутия за корнфлейкс и да са лепнали купон за по-ниска цена?

— Май така беше — отвърна Джош. — Аз похапвам доста такива неща. Почти никога не успявам да се добера до домашно приготвена закуска.

— Виж ти, виж ти, фойерверките вече са започнали — полковникът намигна на Одеса. — Май тук ще бъде доста оживено през идващия месец.

Шърли влезе в кухнята и се прозя.

— Знаете ли какво казваше моят Рики за двама, които са се счепкали като Джош и Маги?

— Не. Какво е казал Рики Трошача? — попита Джош.

— Казваше, че или са един за друг, или ще се избият. Няма средно положение.

— Доста интересен избор — отбеляза без следа от веселие Джош.

 

 

Маги с изненада установи, че през следващите няколко дни Джош свикна с реда в „Перегрин Менър“. Наранените му ребра и изкълченият глезен оздравяваха и той се оказа доста полезен. Сутрин винаги ставаше пръв и когато Маги слезеше в кухнята, кафето вече бе готово. Освен това много помагаше при поправките из къщата. Помогна й да боядиса три от баните за гости, смени счупена тоалетна чиния и закачи отново балдахина на леглото си.

Повече не я закачаше.

— Все още не знам що за детектив си, но определено ми спести куп пари, които трябваше да платя на Дуайт — призна му един ден Маги.

— Кой е този Дуайт?

— Дуайт Уилкокс е човекът, който върши всякакви поправки из градчето. Обикновено се грижи за дребните досадни неща, които изникват непрекъснато — обясни тя.

Към края на седмицата Маги разбра, че вече е свикнала с присъствието на Джош. Срещите им рано сутрин в кухнята бяха много приятни и тя се улови, че ги очаква с нетърпение.

Доколкото забелязваше, той разпитваше непрекъснато за инцидентите в „Перегрин Менър“. Детективът прекарваше доста време с Полковника и оглеждаше мазето, където бяха възникнали доста от проблемите, но също така разговаряше надълго и нашироко с Одеса и Шърли. Задаваше много въпроси за племенниците и за Рики Трошача. Често се скриваше в стаята си в продължение на часове и работеше на компютъра. На Маги всичко това се струваше проява на истински професионализъм.

Единственото, което я дразнеше бе, че й омръзваше всеки ден да запарва чай и да пече кифлички в три следобед.

— Интересно ми е какво прави на това чудо? — попита Шърли в петък. Седеше на масата в кухнята заедно с останалите. Наблюдаваха как Маги замесва тестото за кифлички.

Джош бе в стаята си вече цели три часа и Маги знаеше, че ще слезе всеки момент, за да си поиска обичайната порция.

— Проверява информацията, която е събрал — обясни компетентно Полковника. — Нашият човек е съвременен детектив, точно както предполагах. Повечето от проучванията му са на компютър, сам ми каза. И е умен, да знаете. Разбира от техника. Схвана повечето от детайлите по експеримента, които му обясних.

Одеса кимна, без да вдига очи от плетката.

— И лесно се разговаря с него, друго не мога да кажа. Всичко му разказах за ужасните си племенници. Веднага разбра колко неприятно могат да се държат хората от семейството ти.

Джош се появи на вратата без патериците.

— Кифличките готови ли са вече?

Маги го погледна, без да се изправя от фурната, докато слагаше тестото вътре.

— Не. Чак след петнайсет минути. Къде са ти патериците?

— Вече не ми трябват. Вижте! — Джош бавно влезе в стаята. Все още куцаше, но бе очевидно, че вече може да се движи сам. — Всичко ще бъде наред, стига да не се опитвам да тичам нагоре-надолу по стълбите. Господи, колко съм гладен.

— Ами.

— Естествено, нали минаха цели три часа, откакто обядва — измърмори Маги.

Джош погледна часовника си и се намръщи.

— Повече са от три часа. Какво става тук? В брошурата се твърди, че чаят с кифлички е в три всеки следобед. Сега е три и пет.

Маги го погледна с присвити очи.

— Като говорим за стълби, какво би станало, ако случайно се строполиш надолу?

— Ще те съдя — увери я Джош. — Чаят готов ли е?

Телефонът на стената иззвъня, преди Маги да успее да му каже да си го направи сам, щом толкова се е разбързал. Вдигна слушалката.

— „Перегрин Менър“ — обади се сопнато тя.

— Маги? — Познатият глас й се стори леко учуден.

Маги се отпусна и се облегна на стената.

— Здравей, Клей. Извинявай, бях заета. Как си?

— Чудесно — отвърна Клей О’Конър приятния си глас. — Звъннах само за да проверя, дали уговорката ни за тази вечер остава.

— Разбира се. В шест, нали? — Маги автоматично погледна календара до телефона и видя написаното с неин почерк: „Клей — вечеря в шест“ на днешната дата.

— Точно така. — Последва кратко мълчание. — Виж, чух, че имаш гост в хотела. Мислех, че си затворила през зимата. Нещо друго ли си решила?

Маги стреснато разбра, че не е измислила правдоподобно обяснение за присъствието на Джош. Погледът й се плъзна към Джош, който я наблюдаваше напрегнато от другия край на масата.

— Стана доста неочаквано, Клей. — Умът й трескаво работеше, за да измисли някакво оправдание. Клей О’Конър бе много приятен човек, но тя нямаше желание никой извън хотела да разбира, че е наела частен детектив. — Ще ти разкажа довечера. Ще се видим в шест.

— Маги…

— Трябва да вървя, Клей. Пека кифлички. Чао. — Маги побърза да затвори и се намръщи към Джош.

— Някакъв проблем ли? — попита тихо той.

— Трябва да измислим добра причина за присъствието ти в хотела, Джош. Не искам хората в Перегрин Менър да разберат, че разчитам на частен детектив. Този, който създава проблемите ще разбере.

— Така е — пригласяше Полковника. — Когато решихме да те наемем, си казахме, че това трябва да остане в тайна.

Джош погледна Маги. Беше много замислен.

— Значи предполагаш, че приятелят ти Клей няма да си държи затворена устата.

Маги се намръщи.

— Не се притеснявам за него. Страхувам се, че ще ми се изсмее. Той си мисли, че реагирам като параноичка за инцидентите.

— Разбрах — кимна Джош. — Не се тревожи. Докато той пристигне, за да те вземе довечера в шест, ще съм измислил достоверно обяснение. Нали каза в шест?

— Да. — Маги дръпна заврялата вода и напълни в порцелановия чайник. Кой знае защо се чувстваше неловко. Разбра, че не знае как да разгадае изражението в очите на Джош.

Той й се усмихна весело.

— Остави всичко на мен. Все ти повтарям, че си в добри ръце, Маги.

Тя го изгледа подозрително. Тези думи не й харесаха.

— Не е ли по-добре заедно да измислим какво да говорим?

— Забрави, това е моя работа.

— Ама, Джош…

Полковника я прекъсна.

— Виж, Маги, той е прав. Остави ги тези неща на нашия човек. Той е професионалист.

— Според мен кифличките са готови — смени темата Джош. — Между другото сладкото почти свърши. Да го включиш в списъка с покупките, Маги.

— Благодаря, че ми напомни — отвърна Маги през стиснати зъби.

— Нали затова съм тук, госпожице. Да забелязвам всички подробности.

Одеса се усмихна щастливо.

— Какво облекчение е да знаем, че си се заел със случая, Джош.

— Ми да — съгласи се Шърли. — Както казваше моят Рики, когато искаш нещо да е свършено като хората, наеми професионалист.

Джош се усмихна.

— Сигурен съм, че Рики е знаел какви професионалисти да наема, нали Шърли?

Тази вечер Маги се облече за вечеря с известно притеснение. Цял следобед се чудеше какво обяснение ще измисли Джош. Колкото повече наближаваше шест, толкова повече тя се притесняваше.

Облече официална черна рокля с дълъг ръкав. Тя подчертаваше тънката й талия, а под коленете бе разкроена и богата. Четка косата си, докато се разстла свободно по раменете и се чудеше кои обеци да си сложи, когато на вратата се почука.

— Клей дойде — провикна се Шърли. — Я да те видя как изглеждаш, миличка?

Маги отвори вратата на стаята си.

— Кажи му, че слизам веднага.

— Добре. Я слушай. Имам едно колие, което ще върви страхотно с тази рокля. Чакай малко, веднага ще ти го донеса.

— Няма нужда, Шърли, честна… — Маги замълча, когато забеляза, че Шърли не я слуша и е хукнала по коридора.

По-възрастната жена се появи след няколко минутки, понесла колие от изкуствени диаманти в старинна изработка.

— Заповядай, миличка. Това ще стои прекрасно.

Маги се усмихна немощно, защото не й се искаше да нарани Шърли като откаже натруфеното колие.

— Благодаря, мила. — Тя пъхна дългото колие през главата си и то весело проблесна на гърдите. Маги се огледа и се усмихна. Безвкусното лъскаво бижу си имаше свое очарование.

— Да прекараш добре, скъпа — Шърли й помаха от последното стъпало. — Всеки път, когато те изпращам, си спомням как Рики ме водеше на най-хубавите места.

— Благодаря за колието, Шърли.

Маги чу гласове в хола, докато слизаше надолу. Когато различи дълбокия приятен глас на Джош, забърза. Искаше да е долу, когато той обяснява присъствието си. Вече бе разбрала, че ако не наглежда Джош, той си прави каквото иска. Влезе тъкмо когато Джош и Клей си стискаха ръцете.

— Приятно ми е да се запознаем, Дженюъри — казваше Клей. — Чух, че някой е отседнал при Маги. Мислех, че е затворила хотела до края на зимата.

— Един общ приятел я накара да направи изключение за мен — обясни без всякакво притеснение Джош. — Пиша книга и ми трябваше място за работа. Приятелят предложи „Перегрин Менър“ и убеди Маги да ме приеме за един месец. — Обърна се към нея, тъкмо когато тя влизаше. — Нали така, Маги?

Писател. Ама разбира се. Съвършено обяснение. Как не се сети сама, чудеше се Маги. Усмихна се облекчено и веднага се развесели. Джош може и да бе досадник от време на време, но не можеше да отрече, че е умен. Като се правеше на писател, на който му трябва уединение, за да намери вдъхновението, беше лесно обяснимо защо се е спрял на този хотел.

— Точно така — съгласи се весело Маги. — Общият ни приятел ме убеди. А и Джош няма нищо против, че ремонтираме, затова реших да направя изключение. Готов ли си да тръгваме, Клей?

— И още как. Тази вечер изглеждаш чудесно, Маги. — Клей се усмихна топло и сините му очи се озариха. Бе привлекателен мъж, който се държеше мило и приятелски, затова и работата му на брокер на недвижими имоти вървеше толкова добре.

Тази вечер Клей бе облечен в скъп вълнен костюм. Носеше едър златен пръстен с диамант и тънък златен часовник на китката. Пясъчно кестенявата му коса бе правена на фризьор с пяна, четка и сешоар и му придаваше изключително изтънчен градски вид в сравнение с Джош.

Кой знае защо контрастът между двамата мъже придаваше на детектива опасен вид. Сигурно защото Джош все още не се бе преоблякъл за вечеря, реши Маги в пристъп на благородство.

Все още бе с дънките, маратонките и работната си риза. Тъмната му коса сигурно никога не бе докосвана с пяна. Маги се зачуди дали е слязъл долу нарочно по дънки и риза, за да бъде по-достоверно обяснението му. Наистина приличаше на писател, каза си тя. Не че някога бе срещала друг писател.

— Трябва да тръгваме — усмихна се Маги на Клей.

— Не се тревожи, скъпа — разсмя се чаровно Клей. — Това е Перегрин Пойнт, не е Сиатъл. Няма защо да се притесняваме, че ще си загубим резервацията в ресторант „Сън енд Сенд“.

— Да, знам, но съм ужасно гладна. — Маги го хвана за ръката и го потегли към вратата. Не искаше той да се застоява и да задава въпроси. Измислицата на Джош можеше и да се пропука, ако Клей започнеше да разпитва прекалено настоятелно.

— Приятно прекарване — измърмори Джош от вратата. Думите прозвучаха любезно, но на Маги й се стори, че в тона му долови нещо необичайно — нещо, което не успя да разбере.

— Благодаря. — Маги се обърна през рамо и се стресна от блясъка в очите на детектива. Намръщи се.

— По кое време да те очакваме? — попита Джош. Подпря едното си рамо на касата на вратата и скръсти ръце.

— Ти не се притеснявай — отвърна Маги със студена усмивка. — Имам си ключ. Нали не си забравил, че хотелът е мой?

— Да, бе. Така беше.

Маги се почувства облекчена, когато вратата се затвори зад тях с Клей.

— Той откога е тук? — попита Клей, докато й отваряше вратата на сребърния мерцедес.

— От скоро. От една седмица.

— Май вече се чувства като у дома си. — Клей затвори вратата и заобиколи от другата страна. — Кой е общият ви приятел? Този, който е предложил той да остане тук?

Маги усети как я обзема паника. Това бе напълно нормален въпрос и трябваше да е готова за него. По дяволите, щеше да има готов отговор, ако Джош си бе направил труда да й каже какво е измислил преди идването на Клей. Ама не, нали трябваше да я впечатли и да й покаже колко е умен. Ще се разбере тя с него по-късно, реши младата жена.

— Просто общ познат в Сиатъл — отвърна незаинтересовано тя. — Честно да ти кажа, след като Джош няма нищо против да остане в хотела, докато ремонтираме, на мен не ми пречи. Тази зима и без това нещата ще са по-трудни, след като нямаме гости, които да плащат. Обикновено е пълно през уикенда, дори през ноември и декември.

Клей кимна загрижен.

— Знам. Следващите няколко месеца ще ти бъдат много трудни, мила. Сигурна ли си, че си струва?

Маги въздъхна.

— Налага се да опитам да спася хотела, Клей. Вече ти бях казала.

— Скъпа, възхищавам се на благородното ти сърце, но послушай опитния човек — тази стара къща е като бездънна яма. Ще глътне всичките ти приходи и накрая пак ще се наложи да я продадеш. По-добре да я продадеш още сега и да изкараш някаква печалба.

Маги стисна устни. Не за пръв път Клей й предлагаше да продаде хотела. Не можеше да не признае, че от негова гледна точка така е най-разумно. Клей, все пак, се занимаваше с недвижими имоти. Той ги разбираше тези неща.

— Знам, че си прав, Клей. Работата е там, че съм поела отговорност за Полковника, Одеса и Шърли. Налага се да опитам.

Клей свали едната си ръка от волана и я погали.

— Разбирам. Просто помни, че ако решиш нещо друго, с удоволствие ще ти намеря купувач. Дори няма да ти искам обичайната си комисионна. Това вече е сделка, на която не можеш да откажеш.

Маги се усмихна тъжно.

— Благодаря. Ще запомня.

В единайсет същата вечер, Маги бе отново пред дома си и се сбогуваше с Клей. За съжаление й ставаше все по-трудно да се отърве от него по любезен начин. Наясно бе, че не иска от Клей нищо повече от най-обикновено приятелство и започваше да се чувства виновна. Клей очевидно се стремеше към по-интимна връзка. Зачуди се колко ли дълго ще приема поканите му, след като бе вече наясно, че няма да се влюби в него. Може би това бе моментът да прекъсне отношенията им по безболезнен и тактичен начин.

— Клей — започна тя, докато търсеше ключа в чантата си. — Мислех си за нещо.

Той изви устни в нещо като усмивка, докато стоеше край нея.

— И аз. Виждам, че в хола не свети, което означава, че Полковника и останалите вече са си легнали. Защо не ме поканиш на чашка и ще споделим какво си мислим.

Маги прехапа устни.

— Работата е там, че…

Преди още Маги да пъхне ключа, вратата се отвори. На прага застана Джош.

— Стори ми се, че чух шум — обясни той, докато палеше лампата във фоайето. — Гледах телевизия. Влизайте. Можем всички да пийнем по едно кафе. Ти играеш ли карти, О’Конър?

Клей присви очи, неспособен да прикрие раздразнението си.

— Извинявай, не обичам да играя на карти. Маги каза, че трябва да си ляга рано. Най-добре да тръгвам. — Кимна отсечено на Маги. — Лека нощ, скъпа.

Маги се усмихна притеснено, усетила, че на Клей му е станало неприятно от присъствието на Джош.

— Прекарах чудесно, Клей.

— Ще ти се обадя. — Клей слезе обратно по стълбите и се отправи към паркирания отпред мерцедес.

Джош тъжно поклати глава.

— Всички така разправят.

Маги го погледна гневно, докато влизаше.

— Щом Клей го казва, значи ще го направи. Той наистина ще ми се обади.

— Може и да се обади. — Джош й помогна да си свали палтото. — Ела в хола. Направил съм ти чудесен горещ шоколад.

— Шоколад ли? Джош, ти да не би да си ме чакал? Би трябвало отговорът да е не. Защото, ако дори за момент предположа, че нарочно си замислил малката сценка на вратата, за да прогониш Клей, много ще се ядосам.

Той я погледна обиден, докато куцукаше из хола и палеше лампите.

— А пък аз си мислех, че ще искаш да обсъдим каквото съм открил по случай.

Маги зяпна широкия му гръб.

— Наистина ли имаш напредък?

— Не се прави на толкова изненадана. Нали това ми е работата. Колко пъти да ти казвам, че съм опитен детектив?

— Интересно, защо ли този факт все ми убягва? — отвърна мрачно тя.