Едгар Уолъс
Червеният кръг (8)

7
Откраднатият идол

Джек го чу и остана смаян.

Той стоеше неподвижен и безмълвен, докато момичето, сякаш не забелязваше, че го наблюдават, спря едно такси и замина.

— Какво търси тя тук, дяволите да я вземат? — рече Пар.

— Крадла и съучастница на крадци — повтори Джек машинално. — Боже мой! Какво правите? — попита той бързо, когато инспекторът стъпи на уличното платно.

— Възнамерявам да установя какво е правила в заложната къща — отговори безстрастният Пар.

— Може да е ходила там, понеже е закъсала за пари. Да си закъсал парично не е престъпление.

Дори докато говореше, Джек разбра слабостта на защитата си.

Талия Дръмънд крадла! Това беше невероятно, невъзможно! И все пак той тръгна покорно подир детектива, когато оня пресичаше пътя; вървеше след него по тъмния коридор към заемната служба и в стаята на управителя, когато един служител донесе предмета, заложен от момичето. Той беше малка златна фигурка на Буда.

— Стори ми се странно — каза управителят, когато Пар се представи. — Поиска само десет лири, а струва не по-малко от сто.

— Какво обяснение даде? — запита Дерик Йейл, който досега бе слушал мълчаливо.

— Каза, че й трябвали пари и че баща й имал няколко такива антикварни предмети, но искала да ги заложи за сума, която ще й позволи да си ги вземе обратно.

— Остави ли адреса си? Какво име ви каза?

— Талия Дръмънд — обади се служителят, живееща на Парк Гейт №29.

Дерик Йейл възкликна:

— Но това е адресът на Фройънт, нали?

Джек много добре знаеше, че е адресът на скъперника Харви Фройънт, и със свито сърце си спомни, че Фройънт имаше хоби да събира такива ориенталски антики. Инспекторът даде разписка за идола и го пъхна в джоба си.

— Ще отидем да поговорим с мистър Фройънт — рече той.

— За бога, нека не вкарваме това момиче в беля — замоли се отчаяно Джек. — Може да е било някакво внезапно изкушение… аз ще уредя работата, ако може да се оправи с пари.

Дерик Йейл гледаше младия човек сериозно, разбиращо.

— Познавате ли мис Дръмънд?

Джек кимна. Беше толкова отчаян, че не можеше да говори. Изпитваше глупаво желание да побегне и да се скрие.

— Няма как — заяви инспектор Пар решително. Сега той беше истински полицейски служител. — Отивам при Фройънт да разбера дали този предмет е бил заложен с негово съгласие.

— Тогава вървете сам — каза Джек ядно.

Той не можеше да си представи да бъде свидетел на опозоряването на момичето. Това беше чудовищно. Когато останаха сами, каза на Йейл, че Пар постъпва подло.

— Тъп, нетактичен глупак! Момичето не би извършило такава долна кражба. Не трябваше да насочвам вниманието му към нея.

— Той пръв я видя — каза Йейл и сложи ръка върху рамото на младия човек. — Джек, струва ми се, че нервите ти са малко разстроени. Защо се интересуваш толкова от мис Дръмънд? Разбира се — добави той внезапно, — трябва да си я виждал много често, когато си бил у дома си. Имението на Фройънт е съседно на вашето, нали?

Джек кимна.

— Ако беше обръщал толкова голямо внимание на унищожаването на Червения кръг, колкото на преследването на това бедно момиче — каза той горчиво, — клетият ми баща щеше да бъде жив днес.

Дерик Йейл направи всичко възможно да го успокои. Заведе го в кантората си и се опита да обърне мислите му в по-приятна насока. Само след четвърт час телефонът иззвъня. Обаждаше се Пар.

— Е? — запита Йейл.

— Арестувах Талия Дръмънд, а утре сутринта я подвеждам под съдебна отговорност — беше лаконичното съобщение.

Йейл сложи внимателно слушалката и се обърна към младия човек.

— Тя е арестувана, нали? — отгатна Джек, преди оня да проговори.

Йейл кимна.

Лицето на Джек Бирдмор беше много бледо.

— Виждаш ли, Джек — каза Йейл кротко, — вероятно ти си бил мамен не по-малко от Фройънт. Момичето е крадла.

— Дори и да беше крадла и убийца — изрече Джек упорито, — аз пак я обичам.