Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Моят дядо бе река, която напояваше полята,

пълна цялата с ръце, очи, уши неизброими.

Същевременно бе сляп и мълчалив като дърво.

Беше старият актьор и на дома гласа дълбок.

Бе сеячът и плодът. Лозата със набръчкана главина.

Показалецът на дните и кръвта себеотдайна.

Моят дядо беше зимата с ръцете белоцветни.

Беше нашата река, която населяваше земите.

Беше нашата земя, която се възраждаше и мреше.

 

Мойта баба беше клончето, от раждания превито.

Беше образът на къщата, във кухнята приседнал,

беше мириса на хляба, скътаната ябълка червена.

Бе ръка на розмарина, глас на ревностна молба.

 

Беше беднотията на зимите безкрайни,

цяла в захар като простите сладкиши,

И петнадесет деца ядяха от ръцете й вълшебни.

И петнадесет деца заспиваха във гняздото й на орлица

Много правнуци и внуци бяхме

минали поред през нейните съсухрени ръце.

Ала тя е винаги ръката, що брашното и водата смесва

Тя е нощното мълчание, пълно със заспали птици.

Тя е връшника на детството със бързащата питка.

 

Моят скъп баща приличаше най-много на земята.

Сигурно се бе родил ведно със кукуруза и житата.

Моят скъп баща бе мургав и на коня спеше.

Беше като конника ленив на пролетта.

 

Чичовците ми приличаха на птиците от родното ми място.

Всички имаха по нещо от дърветата и планините.

Яки бяха някои като коне впрегатни.

Други имаха лице на камък или на пшеница тъмна.

Ала всички те напомняха нещата, сродни на земята.

Бяха ято терутеро[1], вестоносци на дъжда.

Бяха косове, които от черешите крадяха.

 

Аз дойдох в света, когато бяха стари вече; моят дядо

беше беловлас, брадата го отдалечаваше като мъгла.

Аз дойдох в света, когато тук горяха майските огньове.

Първият ми спомен е гласът сърдечен на реката и земята.

Бележки

[1] терутеро — название на птицата калугерица на езика гуарани — Б.р.

Край