Хорхе Каррера Андраде
Втори живот на моята майка

Около мене чувам твоята позната стъпка,

вървиш ти като облак и река спокойна,

усещам твоето присъствие и твойто скромно

величие откривам аз, на твойта вечна власт покорен.

 

Царуваш мълчаливо над страна дъждовна,

над избледнялото, незабравимо време,

над родове зелени, легнали в земята,

над празни къщи и ковчежета за сълзи.

 

Пътуваш в насекоми, в гъби, твоите закони

от моята ръка се изпълняват всекидневно

и твоят глас потаен по устата ми се плъзва,

смекчавайки гласа ми от метал и пепел.

 

Компас на мойто дълго пътешествуване земно.

На мойта кръв начало, извор на съдбата моя.

Когато в свойто лоно те укри прахът безличен,

събудих се учуден, че живея още.

 

И портите невидими поисках да съборя

и обикалях залудо във кръг като затворник.

С въже от хълцания безуспешно се обесих

и като те зовях, блатата на съня преминах.

 

Но ти живееш непрекъснато около мене.

Усещам те как кротко и спокойно дишаш

в онез неща, които сладостно ме гледат,

от твоята ръка вълшебно подредени.

 

Ти утринното слънце в свойта широта заемаш

и както винаги покриваш ме грижливо

със твоя шал голям и лек от светлина висока,

все още хладна от петли и сянка.

 

Ти мериш свиренето тънко на щурци и птици,

в ръцете добротата на света ми даваш

и твойте нежни знаци непрекъснато ме водят,

изпълвайки ми самотата с тайния си говор.

 

Ти си в делата ми, в мълчанията ми живееш,

през рамото ми своите поръки ми диктуваш,

когато вечерта изтрива цветовете

и твоето присъствие празното пространство пълни.

 

Аз чувам твоите пророчески слова във мене

и цяла бдение и обич, ти ме придружаваш,

сполуки ми предричаш, ключове незнайни,

рождения на звезди и възраст на дървета.

 

Небесна жителко, живей, живей навеки.

Първична моя кръв и светлина начална,

животът ти безсмъртен, дишайки в нещата,

като огромен хор да ме огражда и подкрепя.