Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от португалски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968


Тя е черна и студена,

има тя очи и вижда.

Вижда облаците и небето,

вижда прилива, когато се изкачва,

вижда и прогреса:

гледа бързите автомобили по асфалта,

усеща тя поезията на камионите, които гонят

изненадите на дългите несигурни шосета.

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Вълните на морето,

дошли ведно с нощта от кръгозора,

върху пясъците се изтягат уморени,

сенките на дървесата се изкачват от земята

и в клоните се приютяват.

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Напразно, Маргарита, те измъчват подозрения.

Гледай, от къщурката си мрака неподвижен на нощта замряла:

под светлината вечна на звездите равнодушни и студени

на блатото земята е заспала.

Край