Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Тотко Найденов. Съдебните лекари разказват

Първо издание

Рецензент: проф. Иван Попвасилев

Редактор: Атанас Атанасов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Румяна Браянова

Коректор: Светомир Таков

Дадена за набор: април 1987 г.

Подписана за печат: юли 1987 г.

Излязла от печат: юли 1987 г.

Печатни коли: 8

Издателски коли: 5,18

УИК: 4,92

Формат: 70/100/32

Тираж: 29 200

Код: 27 9536122211/5506-3-87

Поръчка №286

ДП „Д. Найденов“ — гр. Велико Търново

Издателство на Отечествения фронт


Предговор

С тази книга направих опит, от една страна, да надникна в професията на съдебния лекар, да разкрия ролята и мястото му в откриването на престъпника, когато се установяват причините при внезапна, скоропостижна или странна, загадъчна смърт. Някои от описаните случаи нямат пряка връзка с тази професия (оттук идва и разминаването на заглавието с част от общото повествование). Но това бе другата страна на творческата ми задача — да се докосна до предпоставките, които подтикват човек да посегне към собствения си живот или да извърши най-страшното злодеяние — убийството. И едното, и другото са престъпления към света, към природата, към нацията.

Историите, които описвам, са взети от съдебномедицинската практика, без никакви украшения или добавки и ако прозвучат някак криминално или невероятно, за това не нося вина: те са действителни.

Постарах се да не бъде нравоучителен. Никой не обича да го наставляват. На места обаче не съумях да се сдържа и се поддадох на чувствата си, изтървах перото (колкото и да ми се искаше то да бъде безпристрастно) в хлъзгавите коловози на съждения, оценки и авторски позиции. Но вярвам, че становището на всички нас по отношение на убийството, самоубийството, насилието, злодейството е еднакво ясно и категорично: те не бива да се допускат в нашето общество!

В нашата публицистика и криминална литература съдебните лекари остават, струва ми се, малко или повече в сянка в сравнение с другите дейци на „тихия фронт“, с които те професионално са задължени да сътрудничат. А творческото взаимодействие между съдебния лекар и следователя-криминолог има съществено, често пъти решаващо значение за разкриването на престъпника, както и за заключението, дали смъртта е настъпила вследствие на убийство, самоубийство или нещастен случай. Това заключение — професионално аргументирано — е решаващо за продължаването или спирането на следствието, за правилното насочване към предполагаемия престъпник. Нерядко съдебният лекар има съществен принос за крайния резултат. В други случаи той само насочва следователя. Но винаги му оказва действена помощ.

Професията на съдебния лекар е неразривно свързана със смъртта. Това значи — и с живота. Твърдението ми не е парадоксално — смъртта е необходима биологическа реалност. Без смърт, няма живот. Но животът, независимо дали е наш, или чужд, принадлежи на тази, която го е дала — природата-майка. И само тя има право да го прекъсва. Смъртта е неизбежна. За всеки от нас поотделно тя е най-голямата, непоправимата трагедия. Но тя трябва да идва по реда си, физиологически или от болест, и никога безсмислено, нелепо или насилствено.

Историите, описани тук, са и едно предупреждение към ония, за които човешкият живот няма никаква стойност и те с лека ръка биха посегнали да го отнемат. Предупреждение, защото почти няма неразкрит престъпник. Заслугата за това се пада предимно на органите на МВР и следователите.

Но до голяма степен — и на съдебните лекари.

И ТРИ БЕЛЕЖКИ:

1. В тези действителни случаи измислени са само имената.

2. При написването на тези страници съм ползувал като научна литература „Учебника по съдебна медицина“ на проф. Марко Марков, както и „Ръководството за практически упражнения по съдебна медицина“ на проф. Ст. Раданов, доц. Г. Цеков, д-р И. Цветков, д-р И. Калчев, доц. И. Йовчев и доц. В. Кънчев.

3. Ценна помощ със свои разкази от практиката си ми оказаха неколцина съдебни лекари и най-вече доц. д-р Васил Кънчев, к. м. н., ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ — Пловдив, и д-р Йордан Калчев, к. м. н., главен асистент в Катедрата по съдебна медицина при Научния медико-биологичен институт на Меднциската академия — София, когото определено посочвам за консултант на тази книга. На тези съдебни лекари, както и на проф. Иван Попвасилев изказвам своята благодарност за ценните данни и напътствия в начинанието, плод на което са настоящите страници.

Декември, 1986 г.