Признавам, не знаех за съществуването на тази книга докато не попаднах на коментар номер 2 в читателските мнения и я прочетох. Не съм очарована и веднага пояснявам защо. Екшън в стил Холивуд, липса на дълбочина, духовно осмисляне, яркост на посланията. Всичко това, което очарова в Дюна на Ф. Хърбърт тук безнадеждно е загубено с разтегнат, но незавършен сюжет, чиято цел е да остави аванс за още една книга. Жалко, ако целта е постигането на сериал в писмен вид. Образите на барон Харконен, Пайтър и Рабан са твърде елементарни, повърхостни в злодейството и направо банални с измъченото им и непълноценно описание. Граф Фенринг е направо нелеп и толкова жалък тук, че чак пламнах от яд. Но от друга страна книгата би се харесала на онези читатели, които са на същата възраст, както мен на времето, докато започвах Дюн. За целта на бъдеща екранизация, романът е повече от подходящ, ако се пипне от кадърни сценаристи и режисьор с приключенски дух. Мисля, това е била и задачката на ентусиазираните автори. Определено ще напълни киносалоните с тийнове между 10–15 години (е, и тийновете като мен, де :-Р), имали късмета да са отвратени от лепкавата лига на Здрача. За да не е съвсем голословна критиката ми към Б. Хърбърт, ще спомена, че харесвам единствено Дюн 1 и 2, както и донякъде следващата — Месията на Дюна. Останалото — твърдо не!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.