Серия
Разкази за роботи
Оригинално заглавие
First Law, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране
kpuc85 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Mandor (2015 г.)

Публикувано във вестник „Орбита“, брой 52/1981 г.


На Майк Донован му доскуча. Той погледна празната бирена халба и реши, че предостатъчно се е наслушал на чужди приказки.

— Ако става дума за странни роботи — каза високо той, — веднъж си имах работа с един, който наруши Първия закон.

Това беше толкова невероятно, че всички изведнъж млъкнаха и се обърнаха към него.

А Донован тутакси съжали, че си е отпуснал езика и се опита да промени темата.

— Вчера чух една забавна история за…

— Ти познавал ли си робот, който да е причинил вреда на човек, или не? — прекъсна го седящият до него Макферлайн.

От само себе си се разбираше, че нарушаването на Първия закон може да означава само това.

— В известен смисъл, да — отвърна Донован. — Та значи чух историята за…

— Хайде, хайде — настоя Макферлайн, а останалите започнаха да тропат с халбите по масата.

Донован разбра, че няма да се измъкне.

— Това се случи преди десетина години на Титан — започна той, като трескаво съобразяваше. — Ами да, в двайсет и пета. Току-що бяхме получили нов модел роботи, създадени специално за Титан. Това бяха първите роботи от серията МА. Ние ги нарекохме ЕМА Едно, Две и Три — той щракна с пръсти, за да поиска поредната халба бира и замислено загледа след келнера. — Да, а после…

— Половината си живот се занимавам с роботехника, Майк, но никога не съм чул за серията МА — забеляза Макферлайн.

— Ами че тях ги снеха от производство веднага след… след онова, което се каня да ви разкажа. Нима не помниш?

— Не.

Донован някак припряно продължи:

— Незабавно ги пуснахме да работят. В сезона на бурите, който на Титан е повече от осемдесет процента от периода на завъртането му около Сатурн, нашата База изцяло бездействуваше. Защото при снеговалеж е достатъчно да се отдалечиш от Базата на стотина ярда, и се пиши изчезнал — цял живот няма да те открият. От компаса никаква полза — Титан няма магнитно поле. Роботите МА бяха снабдени с нова конструкция вибродетектори и вървяха право към Базата при всякакви условия, така че руда можехме да добиваме целогодишно. Потрай, Мак, вибродетекторите също ги спряха от продажба, затова и за тях нищо не си чувал — Донован се закашля. — Засекретиха ги, разбра ли? През първия сезон на бурите — продължи той, — роботите действуваха безупречно, но ето че в началото на спокойния сезон ЕМА Две започна да ни прави номера: криеше се под кама̀рата от сандъци и хич не беше лесно да я подмамиш да излезне оттам. В края на краищата избяга от Базата и не се върна. Решихме, че в конструкцията й е имало някакъв дефект и се задоволихме с останалите два.

Но така или иначе, роботите намаляха с една трета и затова, когато в края на спокойния сезон едни от нас трябваше да отиде до Кориск, аз се наех да отлетя дотам без робот. Особена опасност не се предвиждаше — началото на бурите се очакваше не по-рано от две денонощия, а аз щях да отида и да се върна само за двайсет часа. Вече се връщах и бях на някакви си десет мили от Базата, когато внезапно задуха силен вятър и заваля обилен сняг. Кацнах веднага, без да чакам вятърът да разбие машината ми на парчета. И като определих посоката към Базата, побягнах натам. При слабата гравитация на Титан не беше чак толкова трудно да се преодолее останалото разстояние. По-трудно бе да не се отклоня от пътя. Запасът ми от въздух бе напълно достатъчен, системата за отопление работеше нормално, но десет мили на Титан по време на буря са нещо безкрайно.

А после снегът заваля така гъст, че всичко наоколо притъмня и се превърна в мътен сумрак, в който помръкна дори Сатурн, а Слънцето се превърна в бледа точка. Спрях се и вятърът едва не ме събори. Точно пред мен забелязах да се движи някакво малко тъмно петно. Макар че трудно го различавах, отлично знаех какво е това: Бураник, единственото живо същество, способно да понася снежните урагани на Титан и най-свирепият хищник във Вселената. Знаех, че скафандърът ми няма да ме защити от него. А видимостта беше толкова отвратителна, че можеше да се стреля сигурно само от упор. Не улуча ли — с мене е свършено.

Започнах бавно да отстъпвам, а тъмната сянка се насочи към мене. Разстоянието помежду ни застрашително се скъсяваше. Шепнейки молитви, вече вдигах бластера, когато от здрача внезапно изскочи още една сянка, само че по-голяма, и аз завих от радост. Това беше ЕМА Две, изчезналият робот. Откакто се загуби, аз постоянно си мислех какво ли е могло да се случи с нея и защо.

— ЕМА, момиченцето ми, убий Бураника и ме заведи до Базата! — замолих се аз.

Тя само ме погледна, сякаш не беше чула думите ми, и извика:

— Не стреляйте, господарю, само не стреляйте!

И се втурна към Бураника.

— Убий тая дяволска твар, ЕМА! — креснах аз.

Но тя улови Бураника и побягна с него нататък. Продължих да викам, докато останах без глас, но тя така и не се върна — остави ме да гина сред снега.

Като издържа ефектната пауза, Донован поясни:

— Всички вие, разбира се, знаете Първия закон: роботът не може да причини вреда на човека, нито с бездействието си да допусне да му бъде причинена вреда! Но ето че ЕМА избяга с Бураника и ме остави да мра. Първият закон беше нарушен. За щастие останах цял и невредим. Защото след около половин час вятърът стихна. Това беше случаен шквал и не продължи дълго. Такива неща се случват. А истинската буря се разрази чак на другия ден. Щом снегът престана, аз се втурнах колкото ми крака държат към Базата. След два часа там се появи и ЕМА Две. Разбира се, тайната й беше тутакси разгадана в незабавно иззеха роботите МА от продажба.

— Е, и каква беше работата? — попита с любопитство Макферлайн.

— Виждаш ли, Мак, вярно беше, разбира се, че мене, човека, ме заплашваше смъртна опасност. Но този робот се тревожеше за нещо по-важно от мен и от Първия закон. Нали ви казах, че това бяха роботи от серията МА и че този, преди да изчезне, все се мъчеше да се скрие в някое тайно местенце. Държеше се така, като че ли с него трябваше да се случи нещо необикновено, нещо, което не е за пред чужди очи. Така и излезе.

Донован благоговейно вдигна очи към тавана и гласът му леко затрептя:

— Излезе, че този Бураник съвсем не е бил Бураник. Нарекохме го ЕМА Младша. ЕМА Две я доведе със себе си в Базата… ЕМА Две бе изпитала безкомпромисната необходимост да я защити от моя изстрел. Какво е Първият закон пред свещените връзки на майчината любов?

Край