Хърбърт Уелс
Машината на времето (1) (извадки от романа)

I
Въведение

Пътника във времето (защото така ще бъде най-удобно да го наричаме) ни обясняваше някаква трудноразбираема материя. Светлосивите му очи проблясваха и обикновено бледото му лице беше зачервено и възбудено. В камината гореше силен огън и при мекото сияние на сребърните лампи във форма на лилии се виждаха мехурчетата, които изплаваха и се пукаха в чашите ни. Креслата, направени по негови планове, по-скоро ни прегръщаха и милваха, вместо да служат просто за сядане, а наоколо цареше онази приятна вечерна атмосфера, когато мислите реят волно, освободени от оковите на точността. И той ни изложи мислите си, подчертавайки важните моменти с тънкия си показалец, докато ние седяхме и се възхищавахме на неговата находчивост и на сериозността, която проявяваше към този нов парадокс (както смятахме ние).

— Налага се да слушате внимателно. Ще трябва да оспоря една-две всеобщо приети идеи. Например геометрията, която са ви преподавали в училище, се основава на погрешна концепция.

— Не считате ли, че това е доста сериозен предмет, за да започвате с него своите доказателства? — запита червенокосият Филби, който бе склонен винаги към спорове.

— Не възнамерявам да искам от вас да приемате неща, които не са достатъчно обосновани. Скоро ще приемете толкова, колкото ми е необходимо. Знаете, разбира се, че математическата линия, линия без дебелина, в същност не съществува. Нали сте учили това? Същото важи и за математическата равнина. Тези неща са чиста абстракция.

— Така е — потвърди Психолога.

— Един куб, който има само дължина, широчина и височина, също не може да съществува.

— Тук ще възразя — каза Филби. — Всяко материално тяло може да съществува. Всички реални неща…

— Така мислят повечето хора. Но почакайте малко. Може ли да съществува един мигновен куб?

— Не разбирам — каза Филби.

— Може ли един куб, който изобщо няма никаква трайност във времето, да има реално съществуване?

Филби се замисли.

— Ясно е — продължи Пътника във времето, — че всяко реално тяло трябва да има измерения в четири посоки: трябва да притежава дължина, широчина, височина и… трайност. Но поради един естествен недостатък на материята, който след малко ще изясня, ние сме склонни да пропускаме този факт. В действителност имаме четири измерения, три от които наричаме пространствени и едно четвърто — времето. Съществува обаче тенденция да прокарваме изкуствено разграничение между първите три измерения и последното поради това, че нашето съзнание се движи в една посока с времето през целия период от началото до края на нашия живот.

— Това — каза един Много млад човек, който правеше откъслечни опити да запали изгасналата си пура от лампата, — това… много ясно наистина.

— Забележителното е, че този факт е бил до такава степен пренебрегван — продължи Пътника във времето с лека усмивка. — В същност четвъртото измерение означава точно времето, въпреки че някои хора, които говорят за четвърто измерение, не знаят, че имат пред вид точно него. Това е само друг начин на разглеждане на времето. Няма друга разлика между времето и останалите три пространствени измерения освен тази, че нашето съзнание се движи заедно с него. Но някои глупаци неправилно разбират тази мисъл. Вие сте слушали какво говорят за четвъртото измерение.

— Аз не съм чувал — каза Провинциалния кмет.

— То е следното: че пространството, така както го определят нашите математици, има три измерения, които можем да наречем дължина, широчина и височина, и винаги може да бъде определено чрез три равнини, всяка от които се намира под прав ъгъл спрямо останалите. Някои по-задълбочени умове обаче се питаха защо именно три измерения и защо да няма още едно измерение под прав ъгъл спрямо останалите три, като дори се опитаха да създадат четиримерна геометрия. Професор Саймън Нюкъм само преди месец обясняваше това пред нюйоркското математическо дружество. Знаете, че върху равнина, която има само две измерения, можем да представим триизмеримо тяло. По същия начин според него чрез модели с три измерения ще може да се представи четириизмеримо тяло, ако успешно може да се предаде неговата перспектива. Разбирате ли?

— Мисля, че да — промърмори Провинциалния кмет и като сви вежди, изпадна в съзерцание, движейки само устни, сякаш повтаряше някакво заклинание. — Да, сега мисля, че вече разбирам — каза той след известно време и лицето му за миг просветна.

— Няма да скрия от вас, че от известно време работя върху тази геометрия на четири измерения. Някои от моите резултати са интересни. Например тук имам портрет на човек, когато е бил на осем години, после — на петнадесет години, на седемнадесет, след това на възраст двадесет и три години и така нататък. Всички те очевидно са части или триизмерими изображения на неговото четириизмеримо същество, което представлява нещо фиксирано и неизменно.

— Учените — продължи Пътника във времето след пауза, необходима за възприемането на думите му — знаят много добре, че времето е само един вид пространство. Да вземем една достъпна за всички научна диаграма — метеорологичния бюлетин. Линията, която пръстът ми проследява, показва движението на барометъра. Вчера беше толкова високо, снощи падна, тази сутрин отново се вдигна и сега постепенно стигна дотук. Сигурно ще кажете, че живакът не е описал тази линия в нито едно от общоприетите пространствени измерения. Но в действителност той прокарва тази линия и ние трябва да заключим, че тя е по посока на измерението време.

— Но защо — запита Лекаря, гледайки втренчено огъня в камината, — ако времето наистина е само четвърто измерение на пространството, защо сега, пък и винаги е било считано за нещо различно? И защо не можем да се движим във времето така, както в другите измерения на пространството?

Пътника във времето се усмихна.

— Съвсем сигурен ли сте, че е възможно да се движим свободно в пространството? Можем да се движим наляво и надясно, напред и назад и винаги сме правили това. Признавам, че се движим свободно в две измерения. Но какво ще кажете за движението нагоре и надолу? Тук вече сме ограничени от земното притегляне.

— Не е точно така — възрази Лекаря. — Имаме балоните.

— Но преди балоните, като се изключат откъслечни скокове и неравностите на земната повърхност, човекът не е имал свобода при вертикалното движение.

— И все пак хората донякъде са в състояние да се движат нагоре и надолу — заяви Лекаря.

— Много по-лесно надолу, отколкото нагоре.

— Но във времето изобщо не можем да се движим, не можем да излезем извън настоящия момент.

— Именно тук грешите, драги господине. Точно тук са грешели всички досега. Ние винаги се отдалечаваме от сегашния момент. Нашите мисли, които са нематериални и нямат измерения, се движат по протежение на измерението време с една и съща скорост от люлката до гроба. Също така, както бихме падали равномерно, ако бяхме започнали живота си петдесет мили над земната повърхност.

— Но голямата трудност се проявява в следното — прекъсна Психолога. — Човек може да се движи във всички посоки на пространството, но не може да се движи във времето.

— Това е същността на моето голямо откритие. Но вие грешите, като казвате, че не можем да се движим назад и напред във времето. Например, ако си припомня много живо някаква случка, аз се връщам в момента, когато е станала: ставам разсеян, както обичате да се изразявате. За момент аз се връщам в миналото. Разбира се, ние, хората, нямаме възможност да се върнем назад за по-продължително време, както животното или първобитният човек не са могли да останат на два метра над земята. Но в това отношение цивилизованият човек има преимущества пред дивака. Той може да преодолее земното притегляне и да се издигне с балон. Защо тогава да не се надява, че в края на краищата ще бъде в състояние да спре или да ускори своето движение по измерението време и дори да се отправи в обратна посока?

— О! Всичко това е… — започна Филби.

— Защо не? — прекъсна го Пътника във времето.

— Защото противоречи на разума — отвърна Филби.

— На кой разум? — запита Пътника във времето.

— Вие можете да докажете дори, че черното е бяло, обаче никога няма да ме убедите в това — каза Филби.

— Вероятно няма да мога — съгласи се Пътника във времето, — но сега започвате да подразбирате предмета на моите изследвания в четиримерната геометрия. Много отдавна имах някаква идея за машина…

— За пътуване във времето! — възкликна Съвсем младия мъж.

— Която ще се движи във всички посоки на пространството и времето и според желанието на нейния водач.

Филби се задоволи само да се изсмее.

— Но аз имам експериментални доказателства — каза Пътника във времето.

— Това ще бъде невероятно полезно за историка — отбеляза Психолога. — Например той би могъл да се върне назад и да провери истинността на приетото описание на битката при Хастингс.

— Не мислите ли, че ще привлечете твърде много внимание? — каза Лекаря. — Нашите прадеди не са проявявали голяма търпимост към анахронизмите.

— Човек би могъл да научи гръцки език направо от устата на самия Омир или Платон — подхвърли Съвсем младия мъж.

— При това те ще те скъсат още на първия изпит. Немските учени значително усъвършенствуваха гръцкия език.

— Но освен това имаме и бъдещето — продължи Съвсем младия мъж. — Помислете само! Човек ще може да вложи срещу лихва всичките си средства, ще ги остави да нарастват и ще кара смело напред!

— За да открие общество, изградено изцяло на комунистически основи — добавих аз.

— От всички най-невероятни теории… — започна Психолога.

— Да, така ми изглеждаше и на мен и затова никога не споменавах за това, докато…

— Експериментално потвърждение! — извиках аз. — Вие ще докажете именно това?

— Трябва експеримент! — настоя Филби, който беше вече уморен от теоретизиране.

— И все пак направете опита — каза Психолога, — въпреки че всичко това е празна работа.

Пътника във времето ни се усмихна. После с обичайната си усмивка и ръце в джобовете бавно излезе от стаята и ние чухме само провлечения шум от чехлите му надолу по дългия коридор към лабораторията.

Психолога ни изгледа въпросително:

— Питам се, какво ли ще ни покаже?

— Някой жонгльорски трик или нещо подобно — отвърна Лекаря, а Филби започна да ни разказва за някакъв фокусник, когото наблюдавал в Бърслим, но преди да довърши увода си, Пътника във времето се завърна и забавната история на Филби остана недовършена.