Софокъл
Електра (3)

Парод

Първа строфа

 

ХОР

        Дъще, дъще, на жалка жена

        ти си дете! Но, Електро, защо

        чезнеш в този безкраен горък плач

        по Агамѐмнон, оплетен от майка ти

        в примка от страшни коварства и хитрости

и предаден от нейната зла ръка? Виновният

да найде смърт, ако мога аз да го кажа!

 

ЕЛЕКТРА

        Вие, знатни жени,

        в моите мъки утеха ми носите.

        Зная, отлично разбирам, известно е

        всичко за мене — и все пак за бедния

        татко не искам да спра плачовете си!

        Вас, които ме гледате с толкова обич,

аз моля, оставете ме

        с моята скръб!

 

Първа антистрофа

 

ХОР

        Тъй е, тъй, но от адския бряг,

        общ за всички ни, би ли могла

        своя татко да върнеш с плач и с вик?

        Тъй от умерена скръб към развихрена

        болка вървиш и погиваш от скърбите!

А няма в тях спасение от бедите ти.

Защо страдания и неволи дириш?

 

ЕЛЕКТРА

        Луд е, който забрави

        смърт на плачевно умрели родители!

        Моите мисли пленила е скръбната,

        плахата птица, вестителка Зевсова,

        вечно ридаеща: „Ѝтисе, Ѝтисе!“

        Ти, злочеста Нио̀ба, за мен си богиня,

защото в гроба каменен

        плачеш, уви!

 

Втора строфа

 

ХОР

На този свят не само ти

        болка чувствуваш, дете.

Но ти я понасяш по-тежко от своите близки

в палата, със които си еднаква кръв.

        Гледай Хризотемѝда, Ифиана̀са и оня,

младежа, който, далече от скръб,

живее младостта си, когото тая

микенска славна наша земя

        ще да приеме — Орѐст, благородният,

когото Зевс напътва към земята ни!

 

ЕЛЕКТРА

Все него очаквам аз и чезна все така

бездетна, неомъжена злочестница!

        Цяла във сълзи, аз нося съдбата си —

        вечните мъки. Забрави той моята

        помощ и дума. Кое ли известие

        ми е дошло и не ме е измамило?

О, винаги копнее той —

копнее, а не се решава да дойде при мен!

 

Втора антистрофа

 

ХОР

Дерзай, дете, дерзай, дете!

        Още е в небето Зевс,

великият, който владее и вижда всичко!

На него изповядай своя буен гняв.

        Нито безкрай се гневи на врага си, нито забравяй!

Че времето облекчава скръбта.

Ни онзи, който живее на брега

на Крѝза, славна с воло̀ве — синът

        на Агамѐмнон, нито владетелят

на Ахеро̀н^[6] те гледа с равнодушие!

 

ЕЛЕКТРА

Но мина вече толкова от живота ми

без капка вяра, и не мога повече!

        Аз съм сама, без любими родители,

        нямам в бедите приятел до себе си,

        а като нищо и никаква странница

        тука живея, в чертозите бащини,

в такова мръсно облекло

и спирам пред трапезите, но празни са те.

 

Трета строфа

 

ХОР

Дойдѐ — и екна скръбен вик,

вик скръбен — в брачното легло,

когато мигом го срази

секира от блестяща мед.

Хитростта го замисли, страстта уби.

Ужасен начин ужасно те

откриха! А бог или смъртен човек

        стори туй — е все едно.

 

ЕЛЕКТРА

О, този най-омразен ден

сред всички преживени дни!

О, тази нощ! Ужасен пир

на страшно зло!

        Моят баща намери

от ръцете на двама^[7] страшна смърт —

те взеха коварно моя живот

и от тях загинах аз!

О, нека великият бог на Олимп^[8]

с тегла тегловни им плати,

        радост дано да не видят очите им,

задето сториха това!

 

Трета антистрофа

 

ХОР

Не, повече не говорѝ!

Та не помисляш ли защо

към собствените си беди

политаш със такъв позор?

Ти самичка довеждаш бедата докрай —

създава твоят тревожен дух

безкраен раздор. А не можеш със силните

        спор да водиш, знай добре!

 

ЕЛЕКТРА

Тегло ме кара тъй, тегло!

Съзнавам, виждам своя гняв,

но в ужаса не мога аз

да усмиря

        жалбите до смъртта си!

Благородни приятелки, кой сега

ще каже прилична дума за мен?

Кой съвет ще ми даде?

Не, не — не ме тешете вий!

Че аз навеки ще скърбя!

        Никога няма да секнат бедите ми

и този безкраен плач!

 

Епод

 

ХОР

Ала говоря ти с любов

като грижовна майка — зло

над злото си не трупай ти!

 

ЕЛЕКТРА

        Имат ли свършък теглата? Кажете ми

        бива ли да се забравят умрелите?

        Где на света е прието това?

Не искам да ме тачат там,

не искам никакви блага

и мирно щастие, щом не съм

баща си аз почела, щом

        буйния плач укротя!

        Да, щом лежи

        бедният татко във гроба —

        пръст и нищо — и щом

        няма отплата за тези,

които го убиха, тогава срамът

и човешката съвест

у всички ще загинат!