Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жёлтая стрела, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015 г.)

Издание:

Виктор Пелевин. Затворника и Шестопръстия. Принцът на ДПК. Жълтата стрела. Омон Ра

Превод Иван Тотоманов: Затворника и Шестопръстия, Принцът на ДПК, Омон Ра

Превод Таня Балова: Жълтата стрела

ИК „Калиопа“, София, 2003

Коректор: Марин Йорданов

ISBN: 954-9840-15-8

 

Формат 84×108/32

П.к. 16

История

  1. — Добавяне

12

Андрей се събуди от обичайния сутрешен шум: вече изпълнилите коридора бодри коментари на опашката за тоалетната, отчаяния детски плач зад тънката стена и хъркането наблизо. Минута-две той се опитва да се пребори с настъпващия ден, но изведнъж засвири радиоточката. Музиката сякаш я пресилваха в ефира от някаква огромна тенджера на „Обществено хранене“.

— Най-важното — каза невидимият приемник точно до главата му — е с какво настроение влизате в новия ден. Нека днес той да бъде лек, радостен и огрян от слънчеви лъчи — това ви пожелава известната естонска певица Гуна Томас.

Андрей провеси крака от леглото и уцели обувките си. На съседното легло похъркваше Пьотър Сергеевич. Тъй както енергично наместваше гърба и задника си, завит с чаршафа на сини щамповани триъгълници, явно се канеше да прекара в прегръдките на Морфей още поне един час. Не го вълнуваше нито сутрешният поздрав на Гуна Томас, нито коридорните гласове. Неговата въздушна броня обаче бе неизползваема от другиго, тъй че за Андрей новият ден започна безвъзвратно.

Той се облече, изпи преполовената чаша изстинал чай, свали от закачалката кърпата с бродиран двуглав петел, взе несесера си и излезе в коридора. Последен на опашката за тоалетната бе брадатият планинец на име Авел. Кой знае защо обичайното добродушие върху едрото му кръгло лице днес го нямаше и дори щръкналата от юмрука му четка за зъби приличаше на кама.

— Аз съм след теб — каза Андрей, — но ще ида да запаля една цигара. Нали?

— Бъди спокоен — мрачно отвърна Авел.

Когато тежката, с дълбоко вдълбан надпис „Локомотив шампион“ и с малко оплюто прозорче врата щракна след Андрей, той се сети, че още вчера е свършил цигарите. За късмет, точно пред нея, наобиколен от няколко души, седеше шмекерът. Андрей си изпроси цигара „Пътнически“ от един зяпач и застана наблизо.

Шмекерът беше стар и сбръчкан, приличаше на умираща маймуна и някоя празна бирена кутийка за милостиня щеше да му отива много повече, отколкото трите кафяви пластмасови чашки, които бавно движеше върху парчето картон. Впрочем, можеше да бъде патриарх и учител — имаше двама много внушителни и едрогабаритни асистенти с еднакви червеникави якета от невъобразимо калпава кожа, шити от китайски политзатворници. Те се караха доста правдоподобно, блъскаха се в гърдите и един подир друг печелеха от наставника си нови банкноти от по пет хиляди. Той им ги подаваше, без да казва нищо и без да ги поглежда.

Андрей се поотдалечи и се облегна на стената до прозореца. Радиото бе познало — денят наистина бе слънчев. От време на време полегатите жълти лъчи докосваха плешивината на шмекера и тогава чорлавите остатъци от тънкия бял пух на главата му за миг се превръщаха в сияен ореол и манипулациите му над картона заприличваха на свещенодействие от някаква забравена религия.

— Ей — каза единият от асистентите и вдигна глава, — какво си се разпушил? Тук и бездруго няма въздух.

Андрей не отговори. Можеше да напише писмо до някой вестник — в смисъл, братя и сестри, чух, че у нас са задигнали и въздуха.

— Да не си оглушал? — повтори асистентът и се изправи в цял ръст. Андрей пак не отговори. Помагачът изобщо не беше прав, не беше на своя територия.

— Тука има, тука няма, гледаш внимателно, печелиш обезателно — внезапно изскърца шмекерът.

Изглежда беше парола — асистентът веднага я разбра, врътна глава и веднага се върна към прекъснатата свада с партньора си. Андрей си дръпна за последен път и метна фаса в краката им.

 

 

Тъкмо му беше дошъл редът. Авел вече го нямаше и отпред стоеше само някаква жена с кърмаче на ръце. Противно на очакванията, те се оправиха доста бързо.

Андрей затвори вратата след себе си, пусна крана, погледна лицето си в огледалото и реши, че за последните пет години то не че е станало по-зряло или по-старо, ами по-скоро е изгубило актуалност, както я изгубиха клошпанталоните, трансценденталната медитация и групата „Fleetwood Mac“. Напоследък на мода бяха съвсем други лица — като от трийсетте, от предвоенните години, което налагаше безброй изводи, отвеждащи твърде далеч. Андрей ги остави да си ходят сами, изми си зъбите и лицето и тръгна да се прибира.

Пьотър Сергеевич вече се беше събудил и седеше до масичката. Той се почесваше и прелистваше стария брой на „Железници“, който Андрей вчера бе взел от един циганин срещу кутийка бира, но не бе успял да прочете.

— Добро утро, Андрей — каза Пьотър Сергеевич и тикна показалец във вестника. — Виж какво пише: съществуването на снежния човек може да се смята за документирано.

— Добро утро, Пьотър Сергеевич — отвърна Андрей. — Това са глупости. Пак хъркахте цяла нощ.

— Не може да бъде. Наистина ли?

— Наистина.

— А ти свирка ли ми?

— Свирках, свирках — отвърна Андрей. — И още как. Но полза никаква. Щом се обърнете по гръб, веднага започвате да хъркате и оттам нататък няма смисъл. По-добре се вържете, че да лежите все на една страна. Помните ли как го правехте миналата година?

— Помня — каза Пьотър Сергеевич. — Тогава бях по-млад. Сега няма да мога да заспя така. Ех, лоша работа. Всичко е от нервите. А да ти кажа, Андрюша, преди тия шибани реформи, никога не хърках. Както и да е, ще измислим нещо.

— Какво още пише? — кимна към вестника Андрей. Трябваше да насочи мислите му нанякъде, преди да е започнал да си спомня какво било преди реформите.

Движейки пръст по зеленикавия лист и псувайки еднообразно, Пьотър Сергеевич взе да му преразказва уводната статия. Андрей кимаше, питаше по нещо, но обмисляше плановете си за деня. Първо трябваше да отиде да закуси, а после — да се отбие по някаква мъглява работа при Хан.