Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (37)

Глава 36

Еди летеше за Германия, където строяха нов танкер за крупен клиент. Не беше грък, тъй като гърците не бяха така напреднали в този бизнес в наше време, а американец, който произхождаше от Средния Изток и харчеше доста пари за кораби, тъй като печелеше цяло състояние от нефт.

Работата на Еди беше да посредничи при подобни сделки. Неговото семейство все още притежаваше малки корабостроителници в Холандия и скандинавските страни, където също се строяха първокачествени кораби. Макар и вече не толкова много, както преди, тъй като сделки се сключваха много по-рядко. Все пак парите, които идваха оттам, бяха достатъчно да поддържат статута на семейството му, особено когато към тях се прибавеха комисионните, които Еди печелеше за осъществените сделки с нефт навсякъде по света. Те успяваха да поддържат къща за уикендите и ваканциите на собствен малък остров по крайбрежието на Швеция, както и голяма градска къща в историческата част на Стокхолм. Градската къща бе в удобна близост до едно от най-добрите училища в района, където учеха децата му — петгодишно момче и шестгодишно момиче. И също така бе достатъчно близо до центъра на активния живот в града и позволяваше на съпругата му да ходи на различни партита с „приятели“.

Когато Еди я срещна за първи път, красивата Юта изглеждаше като мечтата на всеки мъж — естествена платиненоруса блондинка с огромни сини очи, обрамчени с дълги руси мигли, които й придаваха вид на момиче и които тя никога не гримираше. Юта имаше чаровна усмивка и стройно атлетично тяло. Беше шампион по ски и изглеждаше съвършено по планинските склонове — като русо видение, облечено в морскосин спортен костюм, какъвто винаги носеше, за да е в тон с очите й. Двамата с красивия й съпруг бяха прекрасна двойка.

Точно затова и никой не разбираше причините за раздялата им. „Защо?“, питаха приятелките на Юта. „Защо?“, питаха и приятелите на Еди.

— Защото връзката ни приключи — отговаряше Юта и свиваше безразлично рамене.

— Защото можеше и никога да не се срещнем — казваше Еди, демонстрирайки различна и донякъде неразбираема за другите гледна точка.

Той не я обвиняваше. Пътуваше прекалено много, а жена, оставяна толкова често сама с две деца, бе принудена да стане независима. Любовта, която някога изпитваха един към друг, се бе стопила, а тази на Юта дори бе преминала в гняв. И сега, макар че вече не обичаше Еди, тя не искаше той да бъде с друга жена. Ревността, не любовта, я караше да иска отмъщение.

Това бе неразбираемо за Еди. Той искаше да бъде щедър, да й даде къщата на острова, както и тази в града, и достатъчно пари, макар че тя искаше много повече. А в замяна искаше да споделят опекунството над любимите им деца. И ето тук бе клопката. Юта искаше тя да бъде единствен настойник, а той да има право на посещение само един уикенд в месеца.

„Все пак“, казваше тя в писменото си изявление до съда, „мистър Йохансен отсъства толкова често, че и бездруго едва вижда децата. Защо това трябва да се промени сега? Така само ще се наруши спокойното им ежедневие. Чувствата им също ще бъдат наранени.“

И ето, че двамата скоро се вкопчиха в смъртна хватка. Еди обичаше децата си. Те бяха най-важното в живота му. Имаше работата си, но искаше и децата си. Така стояха нещата. Поне докато не срещна Съни Алварес по време на полета от Лос Анджелис до Париж и животът му не направи обратен завой. Тя не беше първата жена, с която той се запознаваше след раздялата си с Юта преди две години, но Съни бе различна.

Стюардесата спря до него и го запита дали не би искал нещо за пиене. Тя беше привлекателна, с топли очи и го гледаше мило. Еди й благодари, отказа питието, облегна се назад и се замисли за Съни.

Запита се как е възможно да изпитва толкова силни чувства към жена, която е срещал само няколко пъти и за която вече знаеше със сигурност, че е влюбена в другиго. Никога не бе вярвал в любовта от пръв поглед, но сега бе на път да промени мнението си. Любов ли бе това, което изпитваше към Съни? Или страст, тъй като тя бе много красива и сексапилна? Дали бе просто привличане на двата пола? Или съвпадение на моменти в живота на двамата. Еди, така целенасочен и толкова отдаден на работата си, с пропадащия си брак, който го дърпаше надолу, и Съни, така уязвима и открита в чувствата си, изпълнена с копнеж отново да се смее, отчаяна от наближаващия край на любовната си връзка.

Снощната сцена се разигра отново пред затворените очи на Еди. Видя как Мак влиза в бара, как подава ръка на Съни и тя, без да каже и дума или да погледне към Еди, я поема и излиза с годеника си.

От това болеше. И въпреки че червенокосата, Кити или каквото там бе името й, го бе засипала с питиета и съчувствие, Еди се бе върнал сам в стаята си и бе прекарал нощта отпуснат на стола. Чувстваше се така, сякаш бе пил прекалено много, питаше се от какво бе породен внезапният интерес на Кити и въпросите й защо Съни бе постъпила така с него, страхуваше се, че знае отговора.

Самолетът се приземяваше. Еди погледна през прозореца към размазания под погледа му град към огромните кранове на корабостроителниците; към пламъците, превръщащи желязото в стомана; и към сивата мъгла на северните страни в студени дни. Искаше му се да е в Монте Карло. Със Съни.