Аджан Брам
Речник

Аджан Ча: Учителят на Аджан Брам от януари 1975 до май 1983 г., когато Аджан Брам пристига в Австралия. Скоро след това здравословното състояние на Аджан Ча се влошава. Въпреки операцията в Банкок, той е скован от парализа и не може да говори. Отива си на 16 януари 1992 г. Аджан Ча е смятан за един от великите просветлени учители на нашето време.

Буда: Името, което получава Сидхарта Гаутама след просветлението си под дървото бодхи през 588 г. пр.н.е. Той е признат за основател на религията, известна днес като будизъм.

Будист: Последовател на религията, основана от Буда, който обикновено се отличава с целомъдрено поведение, доброжелателно отношение към всички живи същества, състрадание и отдаденост на медитацията.

Будисти миряни: Будисти, които не са монаси и монахини; такива са повечето от последователите на Буда.

Будистки манастир: Център, в който монасите или монахините живеят, обучават се и изпълняват задълженията си.

Дева: Санскритска дума, означава буквално „сияйно създание“ и се отнася до небесно същество, ангел, някой, който се е преродил в небесните сфери в резултат на добрата си карма.

Джатаки: Тези истории са част от древните будистки писания и представляват поучителни приказки и басни. За някои от историите се твърди, че разказват за миналите животи на Буда.

Закон за кармата: Закон за причината и следствието. Когато човек действа, говори и мисли така, че да носи щастие на другите, той носи щастие и на себе си, но когато причинява вреда на друг човек, вреди на себе си.

Медитация: Практикуване на „освобождаване“ с цел да се достигне дълбоко състояние на вътрешен мир, свобода и блаженство.

Монах: Посветен, приел да спазва законите на целомъдрието и простотата. При постъпването си в манастира монахът става послушник (което означава, че ще стои далеч от всичко лошо!^[1]) и спазва по-малко правила от старшия монах. Когато се издигне до старши монах, той се задължава да съблюдава всички правила. Младшите монаси имат до 5 години служба, а старшите — над 10 години.

Настоятел: Будистките манастири в нашата традиция имат настоятел, чиято роля съчетава тези на учител и администратор. За разлика от много християнски монашески ордени, тук няма правила за подчинение на настоятеля, въпреки че често неговите желания вземат връх.

Оттегляне през дъждовния период (Васа): Тримесечният период от пълнолунието през юли до пълнолунието през октомври, когато монасите и монахините преустановяват всякакви пътувания и се посвещават на интензивна медитация и обучение.

Среден път: Пътят на просветлението, извървян от Буда, който той впоследствие проповядва. Средният път избягва двете крайности: на самоизтезанието и отдаването на сетивата.

Сутри (сутта): Беседи, в които се изясняват основни положения на будизма.

Събиране на подаяние: Рано сутрин монасите от нашата традиция отиват в селото за храна. Жителите очакват монасите и с радост им дават дневната дажба, като безмълвно я слагат в паничката за подаяние на монаха. Никой не говори по време на този трогателен акт на създаване на добра карма.

Тайландска горска традиция: Традиция на простота и отдаденост на медитацията, един от чиито основатели е достопочтеният Аджан Ман от Североизточен Тайланд. Последователите на тази традиция са известни със стриктното придържане към предписанията и задълбочените умения в медитативната практика.

Теравада: Една от основните школи в будизма, за която се твърди, че е най-близка, макар и не идентична, с оригиналното учение на Буда. Широко разпространена е в Шри Ланка, Тайланд, Мианмар (Бирма), Камбоджа и Лаос. В наши дни теравада будизмът става все по-популярен на Запад.

„Уат Нонг Па Понг“: Тайландски манастир, основан от Аджан Ча. Името буквално означава „манастирът в горския гъсталак при езерото“.