Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hon na lišku, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2015)

Издание:

Иржи Прохазка. Смъртна схватка. Седем от тридесетте случая на майор Земан

Чешка. Първо издание

Редактор: Светлана Тодорова

Художник: Димитър Трендафилов

Художествен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Траянка Янчева

Коректор: Галя Луцова

 

 

Jiří Procházka

Hrdelní pře majora Zemana

Naše vojsko, Praha, 1984

© Превод Стела Атанасова, 1987

 

ЛГ VI.

Тематичен №23/95364/5627—64—87

Дадена за набор м. Май 1987 година.

Подписала за печат м. Октомври 1987 година.

Излязла от печат м. Ноември 1987 година.

Поръчка №102. Формат 32/84/108.

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62. УИК 27,68.

 

Цена 4,00 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1987

История

  1. — Добавяне

1

Над посребрените от мразовитата февруарска нощ покриви се носеха трептящите далечни звуци на карнавална музика.

Градчето спеше, сгушено в своите тесни дворчета и улички, нашарени от извитите сенки на клоните в градините и алеите. Хвърляше ги оскъдната светлина, която се плъзгаше от уличните фенери и се разливаше върху жълтеникавите локви по неравния паваж. Но всяко едно от тези неясни петна накрая също изчезваше в ледената нощна мъгла, сред която градските фенери стърчаха като фарове.

Внезапно отнякъде се появи човешка фигура — или по-скоро привидение, носещо се в мътното улично осветление на малкия провинциален град. Неочаквано изплуваше в светлината като стожер, но веднага след това изчезваше в тъмнината.

Не се знае дали това беше човек, или само неговата сянка. Вървеше към мястото, откъдето се носеше музиката, сякаш тя го привличаше и примамваше. От време на време мелодията заглъхваше и се губеше в пространството, за да избликне отново иззад най-близкия ъгъл със своята изумителна интонация.

Внезапно мелодията съвсем стихна.

Двата широки прозореца на салона на местното гимнастическо дружество хвърляха върху тротоара оранжеви правоъгълници светлина. Пред единия от тях човекът намали крачка и застана като вкопан в земята. Известно време стоя така, сякаш изчакваше нещо, после едва забележимо помръдна към остъклената врата, но като че ли се отказа, рязко се обърна и отново бързо изчезна в тъмнината.

Никакъв шум от отронено камъче или пък от приглушени стъпки по паважа не издаде, че оттук бе преминал непознатият посетител.

 

 

Зад почетната маса, на видно място в залата, бавно и тържествено се изправи инженер Чадек, снажен мъж на около петдесет години с леко очертаващо се бирено коремче и вечна усмивка на интелигентното лице. Той се огледа на всички страни, вдигна чаша с вино и изчака присъствуващите да осъзнаят значението на този момент, да отделят устни от своите половинлитрови халби, да замлъкнат в наполовина недоизречените фрази. И му се стори, че сякаш в задименото подобно на мътна река пространство към него се устремяват рибешки очи — всичките еднакви, подобни едни на други. Наистина тук се бяха събрали всички жители на малкия пограничен градец, стари и млади, защото спадаше към добрия тон да се посети този първи за годината карнавален бал.

В другия край на залата разпозна и къдравата глава на секретаря на околийският комитет на комунистическата партия Бохумил Кржиж. До него се белееше блузката върху едрото тяло на съпругата му Мария. Там беше и старият Свобода, майстор във фабриката за пушки на Чадек, заедно с дъщеря си Бланка. Те бяха седнали твърде далеч от председателската маса, но в края на краищата и това беше редно.

Инженер Чадек внезапно си даде сметка, че паузата, с която искаше да предизвика напрежение, вече става доста дълга. Ако я продължи още малко, ще пропусне подходящия момент.

Затова той повдигна още на сантиметър чашата си. С това добре обмислено движение, ръкавът на сакото му се плъзна малко по-надолу и откри ослепително белия маншет на ризата му с малък брилянт върху златното копче.

— Скъпи приятели, разрешете ми от името на местното ловджийско дружество да ви приветствувам с добре дошли на нашия бал. Искрено се радвам, че първият бал, който се организира тази година, е именно на ловджийското дружество. Пожелавам приятно и весело прекарване на всички, без оглед на партийна принадлежност и членство в различни организации, нека добре се забавляваме всички заедно! Както знаете, скъпи приятели, сега обстановката в Прага е твърде сложна, нещо малко са се поскарали там. А ние тук? Ние сме шепа хора, които живеят в този пограничен район, и всички сме чехи, патриоти, а освен това през тази вечер — и ловджии. Затова разрешете ми да вдигна тост за успеха на тази вечер, която нарекохме „На лов за лисица“, и да пожелая на всички нас, мъжете, да си уловим своята лисица. Наздраве!

Той изпразни на един дъх чашата си, но продължи да стои прав и да върти тънкото й столче между пръстите си. Отново огледа вдигнатите халби, после окачените по стените гирлянди от крепована хартия в багрите на националния трикольор и украсата от елхови клонки и тъй като все още усещаше смущение и нерешителност в залата, изкомандува:

— Хайде, свирете, музиканти! Всички на дансинга, и наслука!

Членовете на оркестъра набързо скриха под столовете си недопитите чаши, нагласиха инструментите си, дори тромпетът преждевременно изцвили, но веднага засрамено млъкна.

Около масата на Чадек се бе настанил елитът на града. Отдясно бе седнал председателят на Околийския народен съвет, социалдемократът Брунцлик със съпругата си. Отляво — жената на Чадек, Инка.

Нейният великолепен сребрист тоалет бе твърде пищен за скромната обстановка на тази провинциална танцова забава.

Можеше ли тя да се сравни с някогашните балове отпреди войната, с романтичната атмосфера на кристалните полилеи в градския клуб, с балните танци и полонезите върху добре лъснатия паркет, където бе слушала първите любовни обяснения от изящните и остроумни танцьори, сред които беше и Риша Чадек?

Неговата жена Инка!

Вече не беше девойка с тюлена рокля и камелии в косата, а жена, която напълно съзнава своята зряла красота и несъмнено превъзходство в тази провинциална среда. Тя сякаш не обърна голямо внимание на речта на мъжа си. По-скоро бе заинтригувана от своя съсед, щабния капитан от чехословашката армия, началника на околийското военно управление Кристек. Местният франт. Той се въртеше около нея като пчела около слънчоглед и непрекъснато жужеше.

Чадек внезапно се реши. Стана от стола, скришом поприбра коремчето си и се отправи към противоположния ъгъл на залата. Промъкна се покрай масите, ловко избягна сблъскването с няколкото двойки на дансинга, които се бяха осмелили да открият танците, и накрая спря пред масата на Бохумил Кржиж.

— Ще разрешите ли, другарю секретар? — приятелски се усмихна на Кржиж, а после леко се поклони пред Мария: — Може ли да ви поканя, другарко Кржижова?

Обръщението „другарко“ прозвуча така естествено в неговата уста, че Мария веднага стана и го хвана подръка.

Оркестърът вече свиреше доста разпалено и шумно, така че за Чадек не беше трудно да подхване ритъма и да развърти своята едра партньорка.

Когато при едно от завъртванията на танца инженер Чадек се приближи до своята маса, успя да долови погледа на госпожа Инка. Ироничен, подигравателен и добре прицелен.

Красивата госпожа Инка, която беше на върха и на границата на своята женственост, осъдена бавно да увехне сред любопитните очи на провинциалното градче и неотслабващата настойчивост на щабния капитан Кристек, се чувствуваше дълбоко обидена.

Затова инженер Чадек отново се завъртя към другия край на салона, но и там не срещна по-насърчителни погледи. Бохумил Кржиж се мръщеше над чашата си с изветряла бира и говореше нещо на фрезиста Йозеф Свобода, майстор и профпредседател във фабриката на Чадек.

Така че Чадек предпочете да изчезне в средата на дансинга, да се присъедини към другите, които вече бяха там, и да запее заедно с тях:

На лов в горичката

тръгна млад ловец…

Цялата гостилница се разтресе от тази буйна песничка, която експлодира под оплютите от мухите лампи и волно се понесе на облаците издишана пара през полуотворените прозорци.

— Хайде, момчета, всички, и вие, който още седите — въодушевено викаше Чадек към тези, които се колебаеха.

Той беше развъртял пълничката Мария така, че тя едва си поемаше дъх — а и неговото чело бе осеяно с капчици пот, лицето му бе почервеняло повече от обикновено, но храбро издържа до края. Отведе Кржижова до нейната маса, с лек поклон поблагодари на мъжа й, а после малко изтощено се запромъква към своята маса.

— Чудя ти се — изсъска в ухото му Инка, когато той уморено се строполи до нея на стола и захвана да бърше изпотеното си чело с бяла носна кърпа.

— Ти не ги разбираш тези неща, скъпа — усмихна се Чадек и запали цигара. — Такава е тактиката, разбираш ли? Най-лесно можем да ликвидираме врага, като го ласкаем.

Госпожа Инка направи присмехулна гримаса, добре познаваше тези негови евтини остроумия, с които отдавна вече не можеше да я очарова.

Оркестърът се готвеше да засвири отново. Чадек си даде сметка, че сега вече е длъжен да покани Инка. Загаси току-що запалената си цигара в пепелника, понечи да стане, но госпожа Инка го изпревари. Обърна му гръб и рече с очарователна усмивка:

— Няма ли да потанцуваме, господин щабен капитан?

Кристек скочи, удари токове и възхитено поведе своята партньорка към дансинга. Чадек не се разсърди. С явно облекчение прие този урок, седна отново на стола си и извади нова цигара от сребърната табакера.

Оркестърът засвири танго, което до известна степен мъчително стенеше в духовите инструменти, привикнали на полки и валсове. Но все пак предоставяше почивка, приятно разхлаждане след буйния и изтощителен ритъм на шумния „Ловец“. Много от двойките се завръщаха по масите си, гостилничарят тичаше с пълни бирени халби.

В срещуположния ъгъл на залата се надигнаха двама млади мъже, явно окуражени от бавната мелодия на тангото — и двамата се насочиха към една и съща точка. Това бяха Карел Мутъл, стругар във фабриката на Чадек, и старши подофицерът Ян Земан, който този път не беше със зелената си униформа, а с тъмен официален костюм, в който очевидно не се чувствуваше много удобно. Вървейки, той закопчаваше сакото си и подръпваше ръкавите му над подаващите се маншети на ризата. Когато изминаха средата на разстоянието, двамата мъже се погледнаха. Тяхната обща цел беше ъгловата маса на секретаря на околийския комитет на комунистическата партия на Чехословакия и по-точно комсомолката Бланка Свободова, която седеше там.

Докато Карел Мутъл заобикаляше няколкото маси и трябваше със смях и шеги да се отърве от двама пийнали чичковци, Земан прекоси направо и дори прескочи през парапета на балюстрадата, която отделяше „по-отбраните“ маси от дансинга. Така че успя първи да каже на комсомолката Бланка Свободова:

— Може ли да ви поканя?

Карел Мутъл бе изостанал на две крачки след него… Изненадан и разочарован от усмивката, с която Бланка прие поканата на Земан, той за момент остана да стои неподвижно. Но после гордо навири глава и се отправи към бара с напитките.

— Едно двойно — посочи бутилката с бренди.

Гостилничарят му наля. Карел изля наведнъж течността в гърлото си и веднага си поръча още едно. Старият Свобода, бащата на Бланка, който работеше заедно с него във фабриката, забеляза това, отиде до бара и му рече:

— Внимавай, Карлик, много бързаш!

Но Карел Мутъл рязко му възрази:

— Това си е моя работа, чичко.

Междувременно музиката стихна, двойките престанаха да танцуват и като по команда извадиха носните си кърпички, за да изтрият ручейчетата пот, които течаха по вратовете и слепоочията им в този салон сауна. Зачакаха следващия танц и дори не тръгнаха да се разхождат. След отморяващото танго щеше да последва някоя буйна полка, за която трябваше да съберат сили. Така че в този момент техните дробове се стремяха бързо да се надишат поне с този отровен, задимен въздух.

В това време откъм баровия плот с олюляваща крачка тръгна Карел Мутъл. Той се опря с две ръце на оградката пред оркестъра, а после хвърли на пулта пред капелмайстора една стотачка.

— А сега ще свирите за мен — заповяда той. — Едно соло за тази хубава двойка — посочи Бланка и Земан, които заедно с останалите очакваха следващия танц.

Вдигна ръце над главата си и пиянски запя:

Видях една хубава девойка

да стои на ъгъла…

Оркестърът веднага, с удоволствие подхвана мелодията. Останалите танцьори също. Те моментално схванаха „солената шега“ на Карел и се включиха в нея за забавление. Наредиха се в кръг около Земан и Бланка и запяха заедно с Мутъл.

Земан не познаваше съдържанието на тази песничка — затова се усмихна, прихвана Бланка през кръста и започна да танцува соло с нея тъй, както най-добре умееше. Ритъмът на песента беше жив и весел. Краката сами се отделяха от пода, а сърцата им трепкаха от радост: Вижте колко сме млади и двамата, колко хубаво танцуваме и колко ни отива да сме заедно.

… и от крак на крак

нетърпеливо да пристъпва.

Аз я хванах за брадичката,

но един полицай тогава…

Този момент очакваха всички — това беше най-хубавият номер в програмата на вечерта. Избухна смях чак до тавана. Какъв шегобиец се оказа този Карел! Погледнете само как се слиса милиционерчето, което, когато е в униформа, си играе на строг представител на закона!

… не сте виждали, хора мили,

такъв скандал да става.

Земан веднага спря да танцува, разбра всичко от въртележката ухилени физиономии край него. Кръвта му кипна, стегна гърлото му и се качи чак в слепоочията му. Дори не забеляза, че Бланка се изтръгна от него, цялата почервеняла от срам и стеснение, пресече кръга на заобикалящите ги хора и се скри в дъното на салона. Блед като платно, той стисна юмруци и се нахвърли върху Мутъл. Но противникът му бе готов за това нападение, очакваше го и му се радваше. Двамата яростно се хванаха за гушите, задърпаха се насам-натам с дива злоба в налетите с кръв очи.

В този момент се разнесе един кротък, но доста настойчив глас:

— Чакайте, другари, какво правите? Престанете! Пуснете се!

Неизвестно откъде се бе появило едно човече с очила, дребосък в милиционерска униформа, която бе твърде широка за момчешката му фигура. Това беше стажантът Лойза Бартик.

Той се приближи до вкопчилите си един в друг мъже и за голяма изненада на всички присъствуващи с неочаквана решителност успя да ги разтърве.