Серия
Разказ за Граала (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Perceval ou le Conte du Graal, –1190 (Обществено достояние)
Превод от старофренски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
Фея Моргана (2015)
Корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Кретиен дьо Троа. Персевал, или Разказ за Граала

Френска. Първо издание

Отговорен редактор: Стоян Атанасов

Редакционен съвет: Паисий Христов, Дина Манчева, Весела Генова

Редактори: Атанас Сугарев, Маргарита Крумова

ISBN: 978-954-07-2949-7

 

© 2010 Стоян Илиев Атанасов, въведение, научна редакция и обяснителни бележки

© 2010 Паисий Димитров Христов, превод

© 2010 Георги Стефанов Върлинков, графичен дизайн и корица

 

Превод от старофренски: Паисий Христов

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2010

 

Предпечатна подготовка: Гера-Арт ООД

 

Формат 60×90/16

Печатни коли 44,75


Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала

Пролог[1]

 

От малко семе — малко жито.

Щом искаш лято плодовито,

в богата почва засади

4 и много плод ще ти роди.

Когато бедна е земята,

изсъхват в нея семената[2].

Сей само в угар, от която

8 ще бъдеш награден богато.

Тъй прави днес и Кретиен —

роман[3] започва, посветен

на мъж, по доблест несравним,

12 какъвто не познава Рим —

на Филип Фландърски[4]. По слава

той Александър надминава

(макар че бил велик герой,

16 в пороци е затъвал той —

това го знае всеки днес).

Ще ви докажа, че по чест

граф Филип просто няма равен,

20 защото с разум е прославен.

Одумките са му омразни,

от грубостите той се дразни

и тежко изживява даже,

24 щом някой подигравка каже.

Обича графът честността,

светата Църква, доблестта,

а всичко грозно той презира.

28 В света едва ли се намира

друг мъж, тъй щедър на блага[5].

Матея учеше така:

„Каквото дясната дарява,

32 не бива да се научава

от лявата.“ Доброто нека

го знае само Бог! Човекът

дори да върши нещо тайно,

36 за Бога всичко става знайно.

Нали евангелистът учи:

„Крий лявата да не научи

какво раздаваш.“ Знай, че тя

40 с притворство и от суета

на всекиго се доверява.

Десницата пък означава

добри дела и услужливост,

44 без показност и горделивост;

тях само Господ-Бог ги знае

и Милостта, защото тя е

самият Бог. И щом човек

48 живее в милост, той вовек

е в Бог и в него Бог е цял —

и свети Павел[6] тъй твърдял.

Помнете, че от състрадание,

52 с любов към хората, е внимание

граф Филип все добри дела

е правил. Не зарад хвала…

На доброта сърдечна само

56 дължала се е щедростта му.

Та кой сега би го сравнявал

със Александър — той не давал

за другите и пет пари.

60 Обратно, Кретиен дори

не си задава днес въпроса,

дали труда си ще прахоса.

Понеже графът го заставя,

64 по негов ръкопис[7] съставя

той своя „Разказ за Граала“.

По-хубаво в тоз двор едва ли

друг някой автор е оставил.

68 Та чуйте как той се е справил[8].

Бележки

[1] В изданието на „Изток Запад“ текстът на „Персевал, или Разказ за Граала“ е компактен, т.е. няма разделение на глави. Има само разделение с празни редове според предложените във въведението на Стоян Атанасов 16 епизода. Това удобно за читателите разделение го предлагаме в електронния вариант на книгата в Читанка, като прилагаме и заглавията на епизодите. — Бел. NomaD.

[2] Ст. 6: Кретиен започва с парафраза на прочутата мисъл на Цицерон: „Каквото посееш, това ще пожънеш“ (За оратора, LXV, 261). Вж. също апостол Павел, Второ послание до коринтяни, гл. 9, 6: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.“

[3] Ст. 10: В началото на XII в. с прилагателното „романски“ се назовават говорите в Северна Франция. Така те са разграничавани от латинския. Съществителното „роман“ се появява към 1140 г. във връзка с новия повествователен жанр в стихове, писан на простонароден език по сюжети от гръко-римската Античност или от т.нар. „бретанска материя“ за крал Артур и рицарите на Кръглата маса.

[4] Ст. 13: Филип Фландърски (1142–1191), След овдовяването през 1181 г. на Мари Шампанска, покровителка на Кретиен дьо Троа и поръчителка на неговия роман Ланселот, Рицаря на каруцата, Филип предлага женитба на графинята, но получава отказ. Взема активно участие в Третия кръстоносен поход и загива в Палестина през 1191 г. По тези хронологични ориентири може да се смята, че Кретиен работи над Разказ за Граала през 80-те години на XII в. Филип Фландърски е ярък представител на феодалния елит, който се противопоставя на централизиращата политика на монархията, по-конкретно на Филип-Август и на съюза му със забогатяващата буржоазна прослойка.

[5] Ст. 29: Добродетелите на граф Филип Фландърски като съвременна историческа личност са въплъщение на ценностите, чийто символ е легендарният крал Артур. По такъв начин историческият пласт се явява потвърждение, а в известен смисъл и производна величина, на митологичното. От друга страна, по логиката на коренните противопоставяния Кретиен ще изобрази впоследствие група персонажи — сенешала Ке, Червения рицар, Грозната девойка с магарицата, Надменната девойка и др., — които са антиподи на граф Филип Фландърски и на крал Артур.

[6] Ст. 50: Тук очевидно Кретиен цитира по памет, каквато е тогавашната практика. Казаното е от Йоан, гл. IV, ст. 16, а не от Павел. Все пак в Първо послание до коринтяни, гл. 13, апостол Павел развива сходна идея.

[7] Ст. 64: Въпреки че редица авторитетни критици вярват в съществуването на въпросната книга, при липсата на каквито и да било следи от нея не ни остава друго, освен да напомним, че препращането към стари авторитети или книги е типичен за онова време реторически похват за легитимиране на романа. Литературният топос за връзката с традицията като предпоставка за качество на новата творба не изключва обаче наличността на устни разкази, от които Кретиен по всяка вероятност е черпил материал за своя сюжет.

[8] Ст. 68: Изхождайки от метафорите за сеитбата, жътвата и плодородието, Кретиен дьо Троа умело обвързва, а вероятно и степенува, три ценностни категории: християнското милосърдие (апостол Павел), куртоазната щедрост (граф Филип) и художественото творчество (Кретиен).