Барбара Виктор
Игра на смърт (1)

Първа глава

Андреас Карим се качи на самолета от Женева за Истанбул, прехвърли се на друг самолет в Анкара и пак смени полета в Кабул, където остана две нощи, проверяваше хората, караше ги да повтарят легендите си и преглеждаше фалшифицираните документи, преди накрая да пристигне в Ливан. Прекара само една нощ в Бейрут в луксозен модерен апартамент, от който долу се виждаше крайбрежния булевард „Корниш“ — достатъчно дълго, за да прибере приятелката си и детето им. Оттам тримата заминаха за Лондон. След като стъпиха на английска земя, се отправиха в големия апартамент на майка му в модния квартал „Белгрейвия“.

Като остави двете жени у дома с бебето за през деня, Андреас се срещна с двамата нови вербувани, които бяха избрани и им бяха дадени еднопосочни билети за два европейски града — единият на юг, а другият на запад от английската столица. Освен това им бяха дадени достатъчно пари, за да покриват разходите си, предвидени бяха и щедри възнаграждения за семействата им след приключване на мисиите. След като се увери, че плановете му скоро ще се превърнат в реалност, той всяка вечер се прибираше у дома за вечеря в добро настроение и изпълнен с жизнерадост.

Седем дни след пристигането на Андреас в Лондон единият от новите вербувани се взриви в синагогата на Брюксел. За двадесет и четири часа Андреас със семейството си напусна Лондон и пристигна в Париж. По време на полета, докато ядяха леката закуска, сервирана в самолета, втората от вербуваните от Андреас се взриви по време на конференцията на християни и евреи във френския град Тулуза.

Когато тримата с детето кацнаха на летище „Шарл дьо Гол“, бяха посрещнати от як мъж с бръсната глава, облечен в евтин костюм. Без да каже нито дума мъжът подаде на Андреас ключовете и талона на паркирания сив мерцедес седан, който щеше да бъде на негово разположение по време на престоя му тук. Срещата им продължи по-малко от три минути, след което отидоха при асансьора, който ги отведе до втория етаж на паркинга. Червенокосата жена с малката видеокамера остана незабелязана от групичката; тя дори се качи с тях в асансьора и слезе на същия етаж. Вървеше предпазливо на известно разстояние след тях, а камерата записваше всяко тяхно движение, докато стигнаха до колата си. Тогава тя бързо се отправи към двуместния смарт и леко се настани на седалката откъм страната на пътника, като държеше видеокамерата в скута си, готова да заснеме мерцедеса, който си пробиваше път към светлините на града. Нейният партньор, мъж с дълга кестенява коса, стигаща до раменете му, преди нея се беше настанил в колата, на седалката зад волана.

Когато Андреас се доближи до мерцедеса, той пропусна да забележи и още една двойка млади хора, седнали в малкото рено на три паркоместа от неговата кола. От момента, в който шофьорът на реното го беше паркирал там, до момента, в който Андреас и останалите се бяха появили, той и неговата спътница бяха разполагали само с двадесет и седем минути, за да монтират в колата прибор за самонасочване. Според плана мобилният телефон на Андреас вече се подслушваше от екипа за звукозапис, който ги изчакваше в тризвездния хотел близо до парижкия апартамент на майка му на авеню „Фош“.

Андреас остави куфарите в багажника, след което помогна на младата си жена и бебето да се настанят на задната седалка, а майка си настани на предната седалка за пътника. Когато седна зад волана, той завъртя ключа на запалването и бавно потегли към рампата на изхода. Реното и смартът го последваха на разумно разстояние.

Когато уредиха сметката за паркинга и когато мобилният му телефон намери френската сателитна система, Андреас проведе първия си разговор. Разговарял с весел и доволен глас, докладва екипът за звукозапис, на почти перфектен френски с някакъв мъж, който несъмнено бил роден парижанин. Разговорът им бил кратък, само колкото да си уредят среща на следващия ден в службата на мъжа.