Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (68)

68.

Калифорнийски конферентен център, Лос Анджелис

Чуха глас — някой викаше от върха на рампата. Марти се обърна пръв. През мъглата видя слабо осветен силует. Ръцете му бяха събрани на фуния до устата и той се опитваше да надвика пращенето на пожара и скърцането на бетона и стоманата.

— Насам! — каза гласът.

Мъжът бе облечен в тъмен костюм. Беше висок, с гарвановочерна коса, пригладена назад. Махаше им и им даваше знак да се отдалечат от непроходимото препятствие.

След няколко секунди те се върнаха обратно на Б3. Мъжът беше на десетина метра пред тях. Тичаше надолу по рампата към Б4 и те го последваха. Нямаше къде другаде да отидат.

— Не спирайте — викна им мъжът.

Стигнаха до Б4, след това и до Б5, пътят беше чист. Тук разрушенията не бяха толкова големи. Спряха да си поемат дъх. Марти изглеждаше напълно изтощен. Седна за малко на земята и Дейв се срути до него. Беше се порязал лошо през челото и по бузата му течеше кръв. Вдигна тениската си, попи раната и видя още по-лошо срязване от вътрешната страна на ръката си — от китката до свивката на лакътя.

Форман пръв стигна до мъжа и каза:

— Благодаря. — Погледна табелката, която висеше на врата на непознатия. Беше от ЦРУ. — Г-н Годард.

— Моля ви, наричайте ме Джери. Радвам се, че мога да помогна, сенаторе. Бях прикрепен със специална мисия към вашата група. Надявам се, че не сте ме забелязали.

— Да наглеждаш охраната ли?

— Нещо такова — отвърна Годард, усмихна се и показа перфектните си зъби. Все още носеше вратовръзка, сакото му бе закопчано. Но костюмът му беше изцапан, а крачолът му бе скъсан от коляното надолу и по прасеца му течеше кръв.

— Предполагам, че батерията на мобилния ти телефон е изтощена — каза Форман.

— Изгубих го при взрива.

— Е, сега какво? — попита Марти.

Годард огледа възрастния мъж.

— Стигнали сте чак дотук от приземния етаж?

Форман кимна.

— Бомбите гръмнаха по средата на речта ми. Залата беше разрушена. Нямаше как да излезем отпред. Някакво откачено копеле стреляше. — Извърна се и въздъхна. — Защо ни доведе тук долу?

— Това е най-добрата ни възможност.

— Как така? — попита Дейв.

Форман забеляза кръвта по лицето на младежа. Отиде при него и клекна, за да го огледа по-добре.

— Част от подготовката ми бе запознаване с конструкцията на сградата. Плановете не са публично достъпни, но знам, че има втори служебен асансьор, който се движи от ниво Б6 до приземния етаж. На Б6 се складират по-едрите неща за големите мероприятия.

Форман вдигна очи към Годард.

— Къде на Б6 се намира този асансьор? — попита той и помогна на Дейв и Марти да се изправят на крака.

— В дъното, в средата на задната част — отвърна Годард и посочи по рампата към долното ниво.

— Ще успеете ли да стигнете дотам? — попита Форман спътниците си.

Дейв кимна.

— Водете ни — каза хрипливо Марти.

Годард тръгна надолу по рампата, като леко накуцваше. Форман забеляза, че върви предпазливо, като обучен офицер от специалните служби. Разпознаваше тази походка от километър.

Долу въздухът беше по-чист и по-хладен. Всички коли бяха пострадали, предните им стъкла бяха пукнати, страничните — изтърбушени, но някои от лампите на тавана още светеха и разпръскваха макар и слабо мрака. Мръсна вада течеше по лявата страна на рампата и се събираше в новообразуваните дупки.

Рампата водеше до най-ниското ниво на паркинга. То беше много по-различно от останалите четири. Само половината пространство бе за коли; задната северна страна беше огромен склад. Пред четиримата мъже се виеше дълъг коридор и се губеше в мрака. Виждаха го само до завоя му вдясно.

Тръгнаха по коридора и стъпките им отекнаха в бетонните стени. Зад себе си още чуваха пукането на пожарите. Вляво и вдясно имаше големи плъзгащи се врати. Годард светна с фенерче и под лъча му видяха огромен склад.

Пристъпиха две крачки навътре. До вратата бяха наредени дървени рамки, широки по шест метра. В единия край имаше редица големи сценични прожектори. Зад тях се виждаха множество партикабли. В другия край имаше десетки столове, а до тях — дебели кабели и още прожектори.

Върнаха се обратно в коридора.

— Служебният асансьор е зад завоя — каза Годард, без да забавя крачка.

Стигнаха края на коридора и завиха.

Вратите на асансьора бяха отворени. Върху партикабъл на колелца беше паднал мъж. От пет-шест метра видяха, че задната стена на кабината е откъртена и зад нея се виждаха ярки кабели и сиви метални въжета. От гърба на мъжа стърчеше дълго парче стомана, а кръвта му се стичаше в голяма червена локва на пода на асансьора.