Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (80)

80.

Малдивите

Война все още беше в лошо настроение. Беше слязъл от палубата и се бе разплул в кожен стол зад бюрото си. Не откъсваше поглед от 60-инчовия плазмен монитор на стената в кабинета. Изгледа останалите злостно.

Смърт заговори пръв:

— Започвам да се тревожа. Хората ми казват, че Дракон не се е обаждал и не могат да се свържат с него.

— Това е много нетипично за него — заяви Чума и остави своя джин с тоник на ръчната облегалка на креслото си. Беше в частния си самолет, който летеше на 9000 метра над Нюфаундленд.

— Очевидно има много смущения на терена — остатъчна радиация от взривовете, радиостанциите на шибаните спасителни екипи.

Война се изкикоти. Най-накрая излезе от лошото си настроение. Смърт го изгледа злобно, а той му се изплези и попита:

— Сега пък какво?

— Научихте ли нещо повече за тази спасителна организация? — попита Завоевание.

— Мислех, че малката госпожица хакерка се е заела с това — отвърна Война.

— Ще отнеме време.

— А то никак не ни е в излишък — каза Смърт и се вгледа в останалите трима на екрана.

— Пак ще попитам — каза Война и се ухили, като показа всичките си зъби. Устните му почти не се движеха. — А сега какво?

— Дракон знае какво да прави, ако пропусне две контролни обаждания.

— Това е малко драстично, не мислите ли? — обади се Смърт. Като че ли говореше на себе си.

Останалите трима го изгледаха напрегнато.

— Аз мисля, че ще е направо страхотно — каза Война и се изкикоти. — Но при положение, че човекът е още жив, нали?

— О, жив е — отвърна Завоевание. — Бих заложил и последния си милиард на това.