Дмитрий Глуховски
Метро 2034 (1)

Пролог

2034 година.

Целият свят е в руини. Човечеството е почти изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там.

Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали повече от двайсет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят до никъде. Строежите на века, така и незавършени докрай, са се превърнали в развалини. Радиоефирът е пуст и свързочниците чуват само унило виене, когато за милионен път се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес.

Минали са само двайсет години от момента, в който това се случи. Но човекът вече не е господар на Земята. Създанията, родени от радиацията, са приспособени към новия свят значително по-добре от хората. Епохата на човека наближава края си.

Тези, които отказват да повярват в това, са съвсем малко — само няколко десетки хиляди. Те не знаят дали се е спасил още някой, или са последните хора на планетата. Живеят в Московското метро — най-голямото от всички построени някога противоатомни бомбоубежища. Последното убежище на човечеството.

Всички те са се оказали в метрото в онзи ден и това им е спасило живота. Херметичните врати ги защитават от радиацията и от чудовищата от повърхността, износени филтри пречистват водата и въздуха. Сглобените от самоуки изобретатели динамомашини произвеждат електричество, в подземни ферми се отглеждат печурки и свине.

Централната система на управление вече отдавна се е разпаднала и станциите са се превърнали в държави джуджета. Хората в тях се сплотяват около някоя идея, религия или просто около водните филтри.

Това е свят без утрешен ден. В него няма място за мечти, планове, надежди. Чувствата тук отстъпват място на инстинктите, главният от които е да се оцелее. Да се оцелее на всяка цена.

Предисторията на събитията, описвани в тази книга, четете в романа „Метро 2033“.