Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Боян Бойчев. Привикване към делника

Българска, първо издание

Редактор: Лъчезар Еленков

Графично оформление: Никола Филипов

Издателска къща „Христо Ботев“, 2000

ISBN: 954–445–725–9

История

  1. — Добавяне

Вятърът ли те нарисува, красива, върху вълнолома,

Морето ли те пресъздаде като вълните волна,

Очите ли ме гледат, като слънца са блеснали,

Пясъкът ли ми нашепва, нежна, името ти песен?

 

И ето, аз ги галя, аз прегръщам вълните разпенени,

И аз ги целувам страстно с устните солени,

Защото там някъде и някога вечното море

Те е целувало за миг и пази още спомена за теб.

 

На вълнолома се разтварям в безкрайната стихия,

Да бъдем двамата можехме, да бъдем ние…

Най-светлите мечти разбиват се с вълните

И пръскат се по камъните делнични мъниста.

 

Има жарки брегове, има блеснало море,

Има всичко. Жестокото е, че те няма теб.

Вълните връщат се обратно. Пак при мойте мисли

В безнадеждна самота. Липсваш ми, как ми липсваш…

август 1999 г.

Поморие

Край