Боян Бойчев
Прегрешение

Тя лежеше на плажа като икона

И мъжете безнадеждно се молеха

Болни. А жените им гонеха

Напразно погледите свободни.

 

Като руса икона. Недостижима,

Уверена в погубващата сила

На греховната красота. И скрила

Не една молитвена мъжка мечта.

 

А мъжете тръгваха на война…

Мъжете равняваха погледите

По нея. В очилата се оглеждаха

Между желанието и съвестта.

 

Мъжете нарушаваха устава

На правилата на семеен живот

И воюваха за забранения плод,

Макар да знаеха, че е глупаво.

 

Че довечера ще бъдат наказани

С крясъци, скандали, мълчание

И ще смутолевят признание,

Че са станали вярващи. Случайно.

 

Те прегрешаваха и пак се молеха

На свойта икона. А тя лежеше

В ореола на слънцето и не можеше

Да опрости погледите, но не ги гонеше.

 

А мъжете… Те щяха да тръгнат

Заедно със своите напълняващи жени.

С делника. Но иконата щеше да ги смути

И за опрощение на мислите при нея щяха да се върнат.

13.08.1999 г.

Поморие